Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    1022          22.05.2018 г.             град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, тринадесети състав, на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Панайот Генков

 Членове: 1. Станимира Друмева

                   2. Румен Йосифов

 

при секретаря Сийка Хардалова и прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от съдия Генков касационно наказателно административен характер дело номер 629 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 52а, чрез Р.П.Ш.– младши експерт, юрист при ДАМТХ против решение № 18 от 09.02.2018 г., постановено по НАХД № 563/2017 г. на Районен съд - Айтос, с което е отменено наказателно постановление № НЯСС-193/06.11.2017 г., издадено от Заместник – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – гр. София, с което на В.Е.– Кмет на Община Айтос е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите (ЗВ) за нарушение на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от същия закон. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът – Община Айтос не изпраща представител. Депозиран е писмен отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура –  Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е  процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Айтос е образувано по жалба на Община Айтос против наказателно постановление № НЯСС-193/06.11.2017 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр. София. Отговорността на Община Айтос е ангажирана за това, че в качеството на собственик  на язовир „Под селото“ в с. Чукарка не е изпълнил задължително предписание, дадено с констативен протокол (КП) № 06-01-111/04.07.2017 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията при тях“, а именно: Да се представи документация касаеща предприемането на действия за изпълнение на даденото предписание в КП № 06-01-154/15.06.2016 г., а именно да се предприемат действия по изготвяне на ПСД (проектно-сметна документация) и цялостно възстановяване на експлоатационното състояние на стената, преливника и основния изпускател  със срок 30.11.2016 г.“, със срок на изпълнение 14.07.2017 г.  Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.

 Бургаският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление като е приел, че текста на посочената като нарушена разпоредба на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ не съдържа правило за поведение, насочено към трети лица – адресати на закона и следователно няма как да бъда нарушена от тях.

Решението на Районен съд – Айтос е неправилно и следва да се отмени.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 от ЗВ имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Неизпълнението на дадено задължително предписание от адресата му съставлява административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, съгласно който се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 – от 1000 до 20 000 лева.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че към датата на извършената от контролните органи на ДАМТН проверка на язовир „Под Селото“ от собственика на язовира община Айтос не е било изпълнено задължителното предписание със срок за изпълнение 14.07.2017 г. Следователно, деянието е съставомерно от обективна страна и правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. Видно от представената по делото заповед № 394/31.05.2017 г. на председателя на ДАМТН, задължителното предписание в констативен протокол № 06-01-111/04.07.2017 г. да се представи документация касаеща предприемането на действия за изпълнение на даденото в КП № 06-01-154/15.06.2016 г. предписание, а именно: „да се предприемат действия по изготвяне на ПСД и цялостно възстановяване на експлоатационното състояние на стената, преливника и основния изпускател със срок 30.11.2016 г.“ е дадено от надлежно оправомощени от председателя на ДАМТН длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ – инспектори Д.М.и В.А.. Със съдържанието на констативния протокол е запознат присъствалия при проверката представител на община Айтос – Р.Р. Въпреки задължителният му характер, това предписание не е изпълнено в определения срок, което се установява от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели. С оглед изложеното правилно с бездействието си касаторът е осъществил от обективна страна състава на констатираното нарушение и правилно е санкциониран с налагане на имуществена санкция в предвидения в закона минимален размер.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на Районен съд - Айтос, че в случая при съставяне на АУАН и НП е било нарушено правото на защита на санкционираното лице. Макар посочената в наказателното постановление като нарушена разпоредба на чл. 190а, ал. 1 т. 3 от ЗВ да урежда правомощия на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 да дават задължителни предписания, в случая санкцията е наложена на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, която разпоредба съдържа както диспозиция, така и санкция за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Следователно, не е налице противоречие между констатираното и санкционираното административно нарушение, съответно не е нарушено съществено правото на защита на жалбоподателя.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК  във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIII състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 18/09.02.2018 г.,  постановено по НАХД № 563/2017 г. на Районен съд – Айтос, с което е отменено наказателно постановление № НЯСС-193/06.11.2017 г., издадено от Заместник – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – гр. София и вместо него постановява

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-193/06.11.2017 г., издадено от Заместник – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – гр. София, с което на В.Е.– Кмет на Община Айтос е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите (ЗВ), за нарушение на чл. 190а, ал. 1, т.3 от същия закон.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

           

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

 

 

                                                                                                    2.