О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер        815     11.05.2016 Година            Град Бургас

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, III състав, на единадесети май две хиляди и шестнадесета година, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар Димитров

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело номер 629 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.200 АПК. Образувано по жалба на В.П.В. *** против отказ на административен орган за разглеждане по същество на искане за издаване на индивидуален административен акт, а именно отказ да му бъде издадено заявление за регистрация на МПС образец КАТ – 1 на основание чл.10, ал.8 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.), касателно собственото му превозно средство с идентификационен номер на рама № WAUZZZ8CZNA235670. Оспорва отказа за издаване на заявление за регистрация като несъстоятелен и възразява, че са налице предпоставките за издаване на съответния административен акт. С жалбата се прави искане да се отмени отказът  и да се върне преписката на компетентния административен орган за произнасяне по същество.

Ответникът – Началник сектор “ПП” при ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен изразява становище по жалбата, като разяснява, че пред административен съд Бургас е налице висящо производство, касаещо изричен отказ на същия орган да регистрира същото МПС, което се явява преюдициално за предмета на настоящия спор.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.2 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Жалбоподателят е придобил лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с договор за покупко-продажба от 22.05.2013г., видно от който регистрационният номер на автомобила е *****, рама №  WAUZZZ8CZNA235978 и двигател № АВТ110433 (л.108 от делото). 

На 23.05.2013г. В.В. е подал заявление № 130769014712, в контролно-диагностичния пункт в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Бургас, за извършване на услуга – зачисляване на МПС в региона и свързаната с това промяна на регистрацията на превозното средство (л.123 от делото).

При извършена проверка на автомобила са възникнали съмнения за интервенция върху номера на рамата, видно от докладна записка рег. № РК-10505/05.06.2013г. (л.121 от делото).

С протокол за доброволно предаване от 05.06.2013г. (л.128 от делото), В.В. предал на полицейски орган при ІІ-ро РУП гр.Бургас, автомобилът и ключовете за него. На същата дата е изготвена и разписка за изземване на свидетелството за регистрация на автомобила – част 1 и 2 (л.127 от делото).

След тази дата жалбоподателят е направил няколкократни опити за регистрация на процесното МПС с оглед използването му за движение по пътищата отворени за обществен транспорт, но неуспешно.

С решение № 498/21.03.2016г. по адм.д.№ 78/2015г. на Административен съд Бургас (невлязло в сила към настоящия момент) е била отхвърлена жалбата на В.П.В. против решение № РК-18204/09.12.2014 година, издадено от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД – Бургас на МВР, представляващо в същността си пореден отказ за регистрация на процесното МПС на името на жалбоподателя. 

Междувременно, на 22.02.2016г. автомобилът на жалбоподателя бил откраднат, за което обстоятелство било образувано ДП 183/2016г.  по описа на 2-ро РУ на МВР Бургас, откъдето с телеграма № 434р-2582/22.02.2016г. бил обявен за издирване. Два дни по късно същият автомобил бил открит изоставен на пътя с. Дебелт – гр. Средец с отнети регистрационни номера. По делото е представена разписка (л.6 гръб) от 25.02.2016г., видно от която на същата дата в 17,00 часа Н.Р. – мл. Полицейски инспектор при РУ – Средец предал на жалбоподателя процесния автомобил без регистрационни табели, без 4 броя гуми с джанти и без акумулатор. Автомобилът бил индивидуализиран с установения като неверен номер на рамата му, а именно рама №  WAUZZZ8CZNA235978, но липсва спор, че именно това е МПС-то закупено и владяно от В.. С телеграма № 269р-1509/25.02.2016г. същият автомобил бил снет от издирване, а с телеграма №269р-1510/25.02.2016г. за издирване били обявени само регистрационните табели на автомобила.

На 26.02.2016г. жалбоподателят се явил пред административният орган с намерение да заяви в съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. регистрация на личното му МПС с нов регистрационен номер. Отказано му било издаването на заявление по образец КАТ-1, снабдено с надлежен регистрационен номер, чрез което да заяви желаната регистрация.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед служебно известното на съдебния състав определение № 11083/29.08.2012г. постановено по адм.дело № 9136/2012г. по описа на Върховен административен съд, Съдът приема, че предмет на настоящото производство е отказа на административния орган да издаде служебно заявление по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба №І-45 за регистрация на лек автомобил марка “Ауди”, модел “80”, с предходен рег.№ ****.

В случая по делото липсва спор, че по подадено по-рано от жалбоподателя заявление за регистрация на лек автомобил марка “Ауди”, модел “80”, с рег.№ **** е налице отказ за регистрация, който е обжалван по съдебен ред и производството по който не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, както и това, че за същото МПС са налице предходни откази за регистрация на същия Административен орган

Жалбоподателят излага твърдение, че са налице нови обстоятелства, настъпили след постановения отказ, поради което наново е поискал да бъде променена регистрацията на автомобила. Касае се за кражба на предишните регистрационни табели на превозното средство.

В разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредба І–45) са предвидени документите които следва да бъдат представени от собственика на превозното средство за да бъде извършена регистрацията, като в т.1 е посочено - писмено заявление за регистрация, издадено по служебен път. Това заявление по своята същност представлява  документ от значение за упражняване на правото и на задължението на собственика на превозното средство да го регистрира, тъй като едва след като бъде съставено такова заявление може да започне регистърното производство.

В Закона за движение по пътищата и Наредба № І-45 не са предвидени условия които следва да се налице за да се издаде или не такова заявление, поради което административния орган след като е сезиран с искане за изготвяне на заявление е длъжен винаги да стори това, а допустимостта на искането за регистрация и наличието или не на основанията за нейното извършване не може и не следва да се преценяват в това производство. Тези обстоятелства подлежат на преценка едва след като служебно попълненото заявление, заедно с другите изискващи се документи бъдат подадени до административния орган, който е компетентен да прецени дали са налице основанията за регистрация и как ще завърши производството - с регистрация или с отказ за регистрация на автомобила.

В този смисъл постановения отказ за издаване на заявление с мотива, че „е налице висящ спор, касаещ предходен отказ за регистрация на същото МПС” е незаконосъобразен. Липсват правни основания да се откаже да се започне това производство посредством служебно попълване на заявлението за регистрация.

С оглед на изложеното жалбата на Мануил Стоянов Стоянов срещу отказ на ответника да издаде служебно заявление по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № І-45 за регистрация на лек автомобил марка “Ауди”, модел “80”, с предходен рег.№ **** е основателна и следва да бъде уважена и на основание чл.173, ал.3 от АПК, преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение.

В хода на производството, от процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата има такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Ето защо, на жалбоподателя следва да му бъде присъдена сумата от 410,00 лева, представляваща направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, III-ти състав

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ОТМЕНЯ отказа на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, да издаде служебно заявление по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, за регистрация на лек автомобил марка “Audi”, модел “80”, с откраднати регистрационни табели № ****.

ВРЪЩА преписката на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас за издаване на служебно заявление по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, за регистрация на лек автомобил марка “Audi”, модел “80”, с откраднати регистрационни табели № *****, съобразно мотивите на съдебното решение.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Бургас да заплати в полза на В.П.В. *** направените по делото разноски в размер на 410,00 лева (четиристотин и десет лева).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 7 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: