РЕШЕНИЕ

 

№………….                         дата 21 юни 2012 год.                      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 04 юни 2012  година,

 в следния състав:

 

                                                                                    Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: …………………………

 

разгледа адм. дело № 629 по описа за 2012 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от КСО.

 Предмет на оспорване е Решение № КПК-22/09.02.2012 год. на директора на РУ “СО” – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 15/13.01.2012 год. на ръководителя на контрола на разходите по ДОО в РУ “СО” – Бургас, с което, на основание чл.114, ал.1 от КСО, на А.К.А. ***, е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за периодите 04.11.2009г.-05.11.2009г., 03.02.2010г.-05.02.2010г. и 13.09.2010г.-15.10.2010г. за временна неработоспособност в размер на 1 814,79 лв. - главница и 478,57 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.

Жалбоподателят А. оспорва решението като  незаконосъобразно и издадено в противоречие с целта на закона. Счита, че не е извършвал действия, довели до нарушаване на режима на лечение, определен от здравните органи, тъй като не е напускал дома си и не е попречил на възстановителния процес, касаещ работоспособността му. Посочва, че нито в оспорваното решение, нито в потвърденото с него разпореждане са отразени конкретни факти, сочещи неспазване на дадените медицински предписания. Намира обстоятелството, че начисленото му  трудово възнаграждение за периода на временната му неработоспособност, самò по себе си не представлява нарушение на режима, определен от здравните органи, като твърди, че не се е явявал и не е работил по втори трудов договор за сочения период. Иска се отмяна на административния акт.

В съдебно заседание, чрез пълномощник, поддържа подадената жалба на изложените в нея основания.

Ответникът – директор на РУ “СО” – гр.Бургас не се явява, представлява се от пълномощник, който оспорва основателността на жалбата и пледира за отхвърлянето й. 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Установява се по делото, че жалбоподателят А. *** 4 броя болнични листи за временна неработоспособност поради общо заболяване, както следва: с № А 20071908536 за периода от 04.11.2009год. до 06.11.2009год., с № А 20083957705 за периода от 03.02.2010год. до 06.02.2010год., с № А 20083951981 за периода от 13.09.2010год. до 01.10.2010год. и с № А 20083171538 за периода 01.10.2010год. до 16.10.2010год. (л.22-25 от делото). По изброените болнични листове, за периодите на временна неработоспособност в „Топлофикация - Бургас” ЕАД, на А.А. са изплатени парични обезщетения от фондовете на ДОО в общ размер на 1 814, 79 лв.

След справка в регистъра на осигурените лица и извършена проверка на разходите на ДОО на „Енерджи ефект” ЕООД, гр.Ямбол обективирана в Констативен протокол вх.№ 1/13.12.2011 год. (л.31 от делото) е установено, че жалбоподателят А. работи по втори трудов договор в горепосоченото дружество съгласно трудов договор №3/06.10.2006год. по чл.114 от КТ, като с допълнително споразумение от 01.04.2009г. е назначен на 1 час дневно работно време. От този осигурител ежемесечно са подавани данни в регистъра на осигурените лица, в т.ч. и за процесния период, както и са представени фишовете за изплатени възнаграждения на лицето за периода от 01.2008г. до 10.2011г. включително.

При тези фактически данни, осигурителният орган е приел, че жалбоподателят А. недобросъвестно е получил обезщетение по представените от него пред работодателя “Топлофикация Бургас” ЕАД болнични листи, посочени по-горе за процесните периоди, тъй като е констатирано наличието на втори трудов договор, по който е престиран труд и е изплащано трудово възнаграждение от втория работодател “Енерджи ефект” ЕООД, гр.Ямбол, поради което, с Разпореждане № 15/13.01.2012год. на ръководителя на контрола на разходите по ДОО в РУ “СО” – Бургас, на основание чл.114, ал.1 от КСО, жалбоподателят е задължен да възстанови  недобросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от 04.11.2009год. до 05.11.2009год. вкл., от 03.02. 2010год. до 05.02.2010год. и от 13.09.2010год. до 15.10.2010год. в размер на 1 814,79 лв. - главница и 478,57 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.

При обжалването по административен ред, с  Решение № КПК-22/09.02.2012 год. на директора на РУ “СО” – Бургас обжалваното разпореждане е потвърдено изцяло. В мотивите на решението са възпроизведени фактическите констатации на ръководителя на контрола на разходите по ДОО и на основание чл.46, ал.1, т.2 от КСО е прието, че жалбоподателят А. не е имал право на парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като работейки по втори трудов договор с „Енерджи ефект” ЕООД, гр.Ямбол, е нарушил определения домашен режим на лечение по представените болнични листове, удостоверяващ пълна временна неработоспособност.

Решението е законосъобразно.

Правото на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, възниква при изпълнение условията по чл.40, ал.1 КСО  - осигуреното лице трябва да е осигурено за общо заболяване и майчинство, както и да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск. Безспорно е обстоятелството, че жалбоподателят отговаря на тези условия и за него е възникнало право на парично обезщетение за временна неработоспособност.

От представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят А. има сключен трудов договор с „Топлофикация - Бургас” ЕАД и втори трудов договор със „Енерджи ефект” ЕООД, гр.Ямбол и по това обстоятелство не се спори между страните. На А. са изплатени обезщетения по 4 броя болнични листи, като същите са представени само пред първия работодател, като безспорно се установява, че за периодите за лечение и в 4-те от тях, по втория трудов договор жалбоподателят е получавал трудово възнаграждение за пълен работен месец. Спори се между страните за това, дали е спазен или не предписаният от здравните органи режим на лечение, което би обусловило неправомерността на изплатените обезщетения.

Въпросът с нарушаването на режима на лечение е фактически, като за правоизключващия юридически факт по чл.46, ал.1, т.2 от КСО е от значение да се установи дали реално е налице нарушение на определения от здравните органи режим.

С разпоредбата на чл.46 от КСО са регламентирани материалноправните основания, при наличието на които не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност, като съгласно ал.1, т.2 на посочената норма, установеното нарушаване на режима, определен от здравните органи, представлява основание за неизплащане на обезщетението, но само за дните на нарушението.

Установява се от събраните по делото доказателства, че за целия период на временната неработоспособност, (съгл. датите отразени в представените болнични листи) от осигурителя „Енерджи ефект” ЕООД, гр.Ямбол са подавани данни за отработени от А.А. пълни работни месеци с един час дневно работно време без дни във временна неработоспособност. На финансовия ревизор са представени и фишове за изплатени ежемесечни възнаграждения за периода от януари 2008год. до октомври 2011год. Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят констатациите обективирани в съставения от финансовия ревизор при РУ ”СО” – Ямбол констативен протокол с вх.№ 1/13.12.2011год., както и представената по делото Справка от персоналния регистър на лицето и в този смисъл възраженията, че през визираните в болничните листи периоди не е изпълнявал трудовите си задължения при втория работодател, са неоснователни. Няма данни осигуреното лице да е ползвало за дните на неработоспособността платен годишен отпуск от „Енерджи ефект” ЕООД, което от своя страна е предпоставка за получаване на трудово възнаграждение за същите периоди, но на това самостоятелно основание, доколкото в трудовото законодателство няма забрана за ползване на платения годишен отпуск при един работодател, когато лицето е във временна неработоспособност при другия си работодател. Изложеното по-горе представлява достатъчно основание да се приеме, че А. е престирал труд към втория си работодател „Енерджи ефект” ЕООД, което предполага да е реализирал действия в отклонение от домашния режим на лечение, несъвместими с процеса по възстановяване на работоспособността, с което предписаният от здравните органи режим на лечение е нарушен. Ако се възприеме твърдяната от жалбоподателя теза, би означавало, че без правно основание е получавал възнаграждение от втория си работодател, без реално да е работил.

Получаването на възнаграждение като служител по трудов договор с „Енерджи ефект” ЕООД за периода на временната неработоспособност е в  нарушение и на чл.16 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НИИПОПДОО/. Съгласно сочената разпоредба при изчисляване на паричното обезщетение за временна нетрудоспособност се взема предвид дохода на лицето, формиран от всички договори, т.е. доходът се формира и от двата сключени договора – основание за самостоятелно осигуряване по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 и т.6 от КСО. От това правило следва, че нетрудоспособният не може да получава едновременно за един и същ период възнаграждение от един осигурител и парично обезщетение за временна неработоспособност по друг договор или на друго основание. Това произтича от заместителния характер на обезщетенията. Паричното обезщетение замества трудовото възнаграждение, което осигуреният не е получил и в случаите, при които е бил осигурен на повече от един договор или на повече от едно основание.

От своя страна в чл.8, ал.1 от НМЕР (понастоящем отменена, но действаща към момента на издаване на първия болничен лист) е предвидено издаването на повече от един екземпляр болничен лист за представяне пред всеки работодател или осигурител, при които работят осигурените лица, като съгласно чл. 9, ал. 2 от същата наредба, осигуреният е длъжен да представи болничният лист или да уведоми работодателя до два работни дни от издаването му.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че законосъобразно административният орган е разпоредил възстановяване на недобросъвестно полученото за пълна временна неработоспособност обезщетение, доколкото за периодите посочени в болничните листове, е установено заплащането на трудово възнаграждение по втори трудов договор.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. трето и последно и чл.173, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.К.А. *** против Решение № КПК-22/09.02.2012 год.  на директора на РУ “СО” – Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                            СЪДИЯ: