Р Е Ш Е Н И Е

 

          893                                        09.05.2018г.                                        гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 628 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.

Административното дело е образувано по жалба от С.С.Ю., ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед № 3633/22.12.2017г., издадена от кмета на Община Бургас, с която се прекратява наемното правоотношение със С.С.Ю., ЕГН ********** за общинско жилище, представляващо двустаен апартамент, находящ се в гр.Бургас, к/с „Славейков“, ****, поради изтекъл срок за настаняване в общинско жилище, отпадане на условията за настаняване и на други основание посочени в наредбата по 45а от ЗОбС.

Иска се отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна и неправилна.

В съдебно заседание  жалбоподателят С.С.  Ю. редовно и своевременно призован,  не се явява и не изпраща представител.,

Ответната страна Кметът на Община Бургас се представлява от главен юрисконсулт Г.С., която оспорва жалбата като неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител представя по делото писмени бележки, с които излага допълнителни доводи за законосъобразността на оспорената заповед.

         Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и  прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите  и изразените становища прие за установено следното:

Процесният жилищен имот, представляващ двустаен апартамент, находящ се в гр.Бургас, к/с „Славейков“, **** е частна общинска собственост съгласно АЧОС № 389/14.10.1997г.

Със Заповед № 428 на началник служба жилищно настаняване при Втори районен народен съвет /л.37 от делото/, получена на 30.12.1980г., С. Н. Ю. и семейството му били настанени в процесното жилище по реда на отменения Закон за наемните отношения, съгласно чл.13 от който, общинското жилище се отдава под наем на всички членове от семейството. Видно от представения по административната преписка акт за смърт № ІІІ-130/08.07.1996г. /л.34 от делото/ титулярът на настанителната заповед – С.Ю. е починал на 07.07.1996г.  В качеството си на законен наследник жалбоподателят С.С.  Ю.  е останал като наемател в процесното жилище, на основание чл. т.10 от Постановление  № 5 от 23.09.1976г. на Пленума на Върховния съд. На 08.04.1997г. е сключен безсрочен договор за наем между Община Бургас и С.С.  Ю.  за жилищен имот находящ се в гр.Бургас, к-с Славейков, бл.36, вх.1,ет.1, ап.десен.

След посещение на жилището на място служители на ОП „Общински имоти“ съставили констативни протоколи съответно с дати: 07.11.2001г.; 15.10.2002г.; 27.09.2005г.; 20.11.2008г.; 13.04.2009г. и др., с които е установено, че титулярът на договора за наемно правоотношение по отношение на процесния имот С.С.  Ю., работи и живее в чужбина и не обитава жилището. На 16.02.2016г. била извършена проверка в апартамента от К.П. и Е.С. - служители на ОП „Общински имоти“, които съставили констативен протокол /КП/ от същата дата /л.49-51 от делото/, в който отново било посочено, че С.Ю. не живее в жилището и се намира в държавата Израел. При проверката присъствала майката на жалбоподателя М. И. и пълномощникът му П.С.-М., които подписали съставения протокол.

   С писмо на ОП „Общински имоти” – Бургас, подписано от инж.Т.П. /л.33 от делото/, получено лично от пълномощника му П. С.-М., жалбоподателят Ю. бил уведомен, че в срок до 31.01.2013г. следва да подаде в отдел „Жилищна политика” при Община Бургас декларация по чл.6, ал.3, с приложени документи по чл.7, ал.3 за преценка за наличието на условията по чл.4 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настанявани под наем и продажба на общински жилища на Община Бургас /Наредбата/. От писмо с рег.№ 53-00-380/02.09.2014г. на отдел „Жилищна политика” при Община Бургас /л.32 от делото/ се установява, че в определения за това срок жалбоподателят С.С.  Ю. не е подал необходимата декларация.

С уведомление № 94-01-34381/28.09.2017г. на кмета на община Бургас е открито производство по издаване на заповед по чл.46, ал.2 от ЗОбС за прекратяване на наемното правоотношение със С.С.  Ю.. На 29.09.2017г. служители на ОП „Общински имоти” посетили процесното жилище за да връчат на наемателя екземпляр от уведомлението, но не го намерили. В жилището се намирала майката на жалбоподателя М. И., която отказала да получи копие от уведомлението. Предвид отказа й и на основание чл.26, ал.2 във вр. с чл.61, ал.3 от АПК уведомлението било публикувано на сайта на община Бургас. Съобщение за уведомлението било доставено по пощата с обратна разписка на пълномощника на С.  Ю. – П. В. С. М., съгласно пълномощно № 6047/13.08.2012г., заверено от нотариус Ц. А. с рег.№ 458 и район на действие гр.Бургас.

В рамките на законоустановения срок не е постъпило възражение или писмено становище от адресата.

На основание установеното в рамките на проведеното административно производство била издадена оспорената Заповед № 3633/22.12.2017г., издадена от кмета на Община Бургас, която била връчена на пълномощника на С.С.  Ю.  – П.В. С. М., срещу подпис на 16.02.2018г.

Недоволен от така издадената заповед, Ю. я оспорил пред Административен съд – Бургас с жалба вх.№ 2719/07.03.2018г. по описа на съда, изпратена по пощата с пощенско клеймо от 02.03.2018г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, адресат на заповедта, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № 3633/22.12.2017г., издадена от кмета на Община Бургас, с която се прекратява наемното правоотношение със С.С.Ю., ЕГН ********** за общинско жилище, представляващо двустаен апартамент, находящ се в гр.Бургас, к/с „Славейков“, ****, поради изтекъл срок за настаняване в общинско жилище, отпадане на условията за настаняване и на други основание посочени в наредбата по 45а от ЗОбС.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган -кмета на община Бургас в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗОбС, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден.

Оспореният административен акт е издаден при спазване административнопроизводствените правила, поради което по отношение на него не са налице отменителните основания по чл.146, т.2 и т.3 от АПК.

Заповедта е издадена на основание чл.46, ал.1, т.6 от ЗОбС във вр. с чл.36а, ал.1, т.6 и пар.3, ал.4, предложение първо от ДР на Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настанявани под наем и продажба на общински жилища /Наредбата/, чл.46, ал.1, т.7 от ЗОбС във вр. с чл.36а, ал.1, т.7 и чл.4, ал.1, т.10 от Наредбата и чл.46, ал.1, т.9 от ЗОбС във вр. с чл.36а, ал.1, т.11 от Наредбата.

В диспозитива на заповедта е посочено, че се прекратява наемното правоотношение със С.С.  Ю., ЕГН ********** „поради изтекъл срок за настаняване и отпадане на условията за настаняване в общинско жилище, отпадане на условията за настаняване и на други основания посочени в наредбата по чл.45а от ЗОбС”.

Съгласно разпоредба на чл.46, ал.1, т.6, т.7 и т.9 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват съответно: по т.6 - поради изтичане срока на настаняване; по т.7 - поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище и по т.9 – поради други основания, определени с наредбата по чл.45а, ал.1. Според чл.36а, ал.1, т.6, т.7 и т.11 от Наредбата наемните правоотношения се прекратяват съответно: т.6 - поради изтичане на срока за настаняване; по т.7 - при отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище, определени в чл.4, ал.1 и по т.11 – при пренаемане на жилището или на части от него. В чл. 4, ал.1, т.10 от Наредбата е посочено, че право да бъде настанен в общински жилища има  нуждаещият се от жилище гражданин, а когато семейството на кандидатстващия за настаняване включва повече от един член, поне един има постоянен и настоящ адрес *** през последните десет години без прекъсване и действително живее на последно заявения настоящ адрес. Според разпоредбата на пар.3, ал.4 от Наредбата: „Наемното правоотношение с наемателите на общински жилища, неподали декларации в срока по ал.2 на параграф 3 от тази наредба, се счита с изтекъл срок за настаняване, считано от 01.02.2013г. Наемното правоотношение с наемателите на общински жилища, подали декларации по § 3 ал. 2 в срок, но неотговарящи на условията на настоящата наредба, се счита с изтекъл срок за настаняване, считано от 01.01.2014г.”

Съгласно на чл.170, ал.1 от АПК в производството по оспорване на административните актове пред съда, в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

В конкретния случай в административното производство са събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи изводът, че са налице материалните предпоставки обосноваващи издаването на оспорената заповед, поради което следва да се приеме, че същата е издадена в съответствие с материалните разпоредби на закона.

         От установените по делото факти се установява по безспорен начин, че Ю. не изпълнил задължението да подаде декларация в срока по ал.2 на параграф 3 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настанявани под наем и продажба на общински жилища на Община Бургас, което представлява основание да се счита, че наемното му правоотношение с Община Бургас по отношение на процесния имот е прекратено. Отделно от това по делото се доказа категорично, че същият не е живял действително в процесния апартамент за срок по-голям от десет години, като същевременно незаконосъобразно е предоставил жилището на майка си да живее там под наем.

 Нормата на чл.142 ал.1 от АПК задължава съдът да прецени съответствието на административния акт с материалния закон към момента на издаването му. От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че към датата на издаване на оспорената заповед са били налице хипотезите на чл.46, ал.1, т.6, т.7 и т.9 от ЗОбС за прекратяване на наемното правоотношение между жалбоподателя и Община Бургас.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма и съдържа всички необходими реквизити, като в производството по издаването й са спазени   административно-производствените правила. Същата е съобразена с материалноправните норми и целта на Закона за общинската собственост, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

         При този изход на делото искането на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.143 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на С.С.Ю., ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед № 3633/22.12.2017г., издадена от кмета на Община Бургас, с която се прекратява наемното правоотношение със С.С.Ю., ЕГН ********** за общинско жилище, представляващо двустаен апартамент, находящ се в гр.Бургас, к/с „Славейков“, ****, поради изтекъл срок за настаняване в общинско жилище, отпадане на условията за настаняване и на други основание посочени в наредбата по 45а от ЗОбС.

ОСЪЖДА С.С.Ю., ЕГН ********** *** направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100.00 /сто/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: