РЕШЕНИЕ

 

№…1009……….                    дата  08 юни 2012 год.                град Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 21 май 2012 год.

 в следния състав:

 

                                                                                   Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: Й.Б.

Прокурор: Тиха Стоянова

 

разгледа адм. дело № 627 по описа за 2012 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на С.Д.П. *** против Областна дирекция на МВР – Бургас, подадена по реда на  чл.203, ал.1 от АПК и с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000лв., имуществени вреди в размер на 155лв., ведно със законната лихва, мораторна лихва върху претендираните суми в размер на 638,69лв. за периода от 18.05.2009г. до 15.03.2012г., както и направените по делото разноски. Фактическите основания, сочени от ищеца за претендираните от него вреди, са неправомерното му задържане по реда на чл.63, ал.1 от ЗМВР, осъществено със Заповед № 55/27.11.2008г., отменена като незаконосъобразна от съда, както и фактическите действия по задържането му, предприети преди издаване на заповедта. Посочва, че не му е била осигурена възможност да се свърже със свои близки или с адвокат, за времето на задържането му в РУ на МВР – Карнобат не са му били осигурени храна, вода и завивки, не е получил обяснение за какво точно е задържан. Иска се да бъде осъден ответника да заплати претендираните имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконното му задържане.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощник поддържа исковата молба на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства, депозира подробни писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът – ОД на МВР – Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на исковата молба поради липса на достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца. Претендира възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за частична основателност на исковата молба, която счита, че следва да бъде уважена досежно претендираните неимуществени вреди, съобразно практиката на съда, а в частта относно търсените имуществени вреди счита, че исковата молба следва да се остави без уважение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Исковата молба е процесуално допустима за разглеждане, подадена от активнолегитимирана страна, против надлежен ответник и при наличие на предпоставките по чл.204, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, исковата молба е частично основателна.

Установява се по делото, че против ищеца П. е била издадена Заповед за задържане по реда на чл.63, ал.1 от ЗМВР № 55/27.11.2008г. от полицейски орган при РУ на МВР – Карнобат, с посочено фактическо основание за издаването й – обявяването на лицето за общодържавно издирване във връзка с досъдебно производство № 294/2000г. Заповедта е обжалвана по съдебен ред, по повод на което е образувано адм.дело № 1826/2008г. на Административен съд – Бургас, по което съдът е постановил Решение № 338/30.03.2009г., с което, издадената заповед за полицейско задържане № 55/27.11.2008г. е отменена като незаконосъобразна. Видно от мотивите на съдебния акт, прието е, че посоченото от административния орган фактическо основание за задържане не съответства на хипотезите на приложената норма на чл.63, ал.1 от ЗМВР. Няма данни решението да е обжалвано и съдебният акт е влязъл в сила на 08.05.2009г.

Ищецът посочва, че фактическото му задържане е осъществено предходния ден – 26.11.2008г. около 22,00часа, когато след извършена проверка е бил отведен и задържан в Четвърто РУ на МВР – Бургас. Видно от писмо с рег. № 995/27.11.2008г., в 0,25часа е разпоредено изпращането на лицето под конвой в РУ на МВР – Карнобат, в който час е извършен и личен обиск на лицето от полицай при Дом за временно настаняване на пълнолетни лица и Заведение за отрезвяване (ДВНПЛ и ЗО) – гр.Бургас, за което свидетелства съставения за това протокол. По делото не са представени документи за реда, начина и основанията за настаняване в това заведение. Към горното писмо е приложено Постановление за принудително довеждане на обвиняем, издадено по ДП № 294/2000г. по описа на РУ на МВР – Карнобат. Съставена е Заповед за конвоиране на лице № 177/27.11.2011г., като видно от приложената към нея разписката лицето е предадено на полицейски орган при РУ на МВР – Карнобат в 09,30часа. Заповедта за задържане на лицето № 55/27.11.2008г. е издадена в 10,30часа. Видно от отбелязването в нея  (екземпляр на л.5 от дело № 1826/2008г.) ищецът е освободен в 17,30часа. Писмените доказателства сочат, че лицето е запознато с правата си на задържан в момента на издаване на заповедта за задържането му на 27.11.2008г. в 10,30ч., когато е попълнена декларацията за тази цел. По делото няма данни от фактическото задържане на ищеца до момента на издаване на заповедта за задържането му, органите на реда да са съставили друга документация, запознаваща лицето за действията, които се извършват спрямо него и правата му в тази насока.

Горните фактически констатации по същество не се оспорват от административния орган и за тяхното установяване съдът изхожда от представените по делото писмени доказателства.

При тези фактически данни следва да се приеме, че от 22,00часа на 26.11.2008г. до 10,30часа на 27.11.2008г. ищецът П. е бил фактически задържан в структури на МВР – Четвърто РУ на МВР – Бургас,   Дом за временно настаняване на пълнолетни лица и Заведение за отрезвяване – гр.Бургас и РУ на МВР – Карнобат. В 10,30часа е издадена Заповед № 55/27.11.2008г. за задържането му по реда на чл.63, ал.1 от ЗМВР, като лицето е освободено същия ден в 17,30часа.

Предвид обстоятелството, че ищецът е бил фактически задържан приблизително 13часа без надлежно издаден акт за това, а впоследствие издаденият такъв – Заповед № 55/27.11.2008г. е отменена от съда като незаконосъобразна, то следва да се приеме, че предявената искова претенция е доказана по основание, в частта относно претендираните неимуществени вреди, претърпени за периода на задържането. Следва да  се съобрази нормата на чл.12 от Инструкция № Iз-2451/2006г. (отм., приложима към момента на задържане), съгласно която срокът за задържане на лица по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от времето на нейното фактическо издаване. В настоящия случай в заповедта за задържане е посочен час на издаването й, значително по-късен от момента на фактическото задържане. По настоящото дело, както и в кориците на адм. дело № 1826/2008г. съдът не намери съставени документи, установяващи осигуряването на храна в общоприетото време за това по смисъла на чл.43, ал.1 от Инструкция Із-2451/2006г. (отм.), като алинея 4 на нормата предвижда за всяко предоставяне на храна, донесена от външни лица или предоставена по установения за МВР ред, задържаното лице се подписва в книга – подобно отразяване по делото не е налице. Възражението, че не са уведомени близките на ищеца, съдът намира за неоснователно, като видно от попълнената декларация, лицето е заявило, че не желае да бъдат уведомени заинтересовани лица за задържането му.

Горните фактически доводи обосновават както допустимостта на иска, предявен след отмяната на издадения административен акт, така и неговата основателност.  Следва да се приеме, че самият факт на задържане и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, предполага настъпването на емоционален стрес, както от незнанието за причината за задържане, така и от поставянето му в изолирана среда, поради което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Съгласно нормата на чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД при репариране на такъв вид вреди, размерът на  обезщетението се определя от съда по справедливост. Претендираният от ищеца размер на неимуществени вреди от 2 000лв., съдът намира за завишен. С оглед конкретните данни, съдът възприема за справедливо обезщетение в размер на 700лв., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2012г. до изплащане на сумата. Изрично е претендирана и лихвата за забава (мораторна лихва), която следва да се присъди, считано от 18.05.2009г., както е посочил ищецът (макар че съдебното решение за отмяна на заповедта за задържане е влязло в сила на 08.05.2009г., но съдът не може да присъди свръхпетитум)  до 15.03.2012г., когато е предявен настоящия иск, която лихва следва да се присъди  в размер на 210,81лв., съответстваща на уважената част на иска за присъждане на неимуществени вреди.

Исковата претенция за заплащане на имуществени вреди в размер на 155лв. е изцяло неоснователна. Ищецът посочва, че тази претендирана сума представлява направените от него разноски в административното производство по обжалване на Заповедта за задържане № 55/27.11.2008г. – 150лв. и 5лв. за издаване на изпълнителен лист. Така претендираната сума не представлява имуществени вреди по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Разноските, направени в производството по оспорване на административния акт следва да се претендират в рамките на това производство и те са негова последица в зависимост от изхода му, но не могат да се претендират по реда на чл.1 от ЗОДОВ. Още повече, видно от постановения по адм. дело № 1826/2008г. съдебен акт – Решение № 338/30.03.2009г., съдът е присъдил в полза на ищеца разноските по това дело в размер на 260лв., поради което няма основание същите да се претендират повторно в рамките на друго производство и на друго основание. Заплатената сума от 5лв. за издаване на изпълнителен лист, също не представлява имуществена вреда по смисъла на ЗОДОВ, а представлява разноски, които следва да се търсят в рамките на изпълнителния процес.

На основание изложените мотиви, исковата молба на С.П. следва да бъде уважена в частта относно претендираните неимуществени вреди до размер от 700лв., ведно със законна лихва, считано от 15.03.2012г. до окончателно изплащане на сумата, както и следва да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 210,81лв., представляваща лихва за забава за периода от 18.05.2009г. до 15.03.2012г. Исковата молба следва да бъде отхвърлена в останалата й част, досежно претендираните неимуществени вреди в размер над 700лв., както и мораторна лихва в размера над 210,81лв. до претендирания размер от 638,69лв., както и следва изцяло да се отхвърли в частта относно претендираните имуществени вреди в размер на 155лв.

Съобразно този изход на процеса, при материален интерес на исковата молба в размер на 2793,69лв., уважена част на иска в размер на 910,81лв., направени от ищеца разноски в процеса в размер на 410лв. (неясно защо в писмената защита адв.Т. посочва възнаграждение в размер на 700лв., след като видно от договора за правна защита и съдействие страните са договорили размер на адвокатското възнаграждение – 400лв.), в негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 267,33лв. При отхвърлена част на иска в размер на 1882,88лв., разноски за ответника в размер на 150лв., в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 101,09лв., като след извършване на компенсация следва да се присъдят разноски само в полза на ищеца в размер на 166,24лв.

Така мотивиран и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, ***да ЗАПЛАТИ на С.Д.П. *** сумата от 700лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменена с Решение № 338/30.03.2009г. по адм. дело № 1826/2008г. на Административен съд – Бургас като незаконосъобразна Заповед № 55/27.11.2008г., издадена от полицейски орган при РУ на МВР – Карнобат по реда на чл.63, ал.1 от ЗМВР, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2012г. до окончателно изплащане на сумата, както и да ЗАПЛАТИ сумата от 210,81лв., представляваща мораторна лихва върху присъдената като обезщетение сума, начислена за периода от 18.05.2009г. до 15.03.2012г. 

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на С.Д.П. *** против Областна дирекция на МВР – Бургас в ОСТАНАЛАТА й ЧАСТ, относно присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над 700лв. до 2000лв., относно присъждане на мораторна лихва в размер над 210,81лв. до 638,69лв., както и в ЧАСТТА относно присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 155лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, ***да ЗАПЛАТИ на С.Д.П. ***66,24лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                            СЪДИЯ: