Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1002                      08.06.2015г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На четиринадесети май,                                  две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 624 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И.Н.Х., ЕГН-**********,***, против решение № 18/19.02.2015г., постановено по НАХД № 33/2015г. по описа на Районен съд Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 22-0000644/ 24.11.2014г. издадено от директора на РД“Автомобилна администрация“-Бургас, в частта му с която на касатора за нарушение на чл.12б, ал.10, вр. чл.6, ал.1 Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), на осн. чл.93, ал.2 от ЗАвтП, е наложено административно наказание: глоба в размер на 500 лева. Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, които съдът квалифицира като оплаквания по чл.348, ал.1 и 2 от НПК. Счита, че описаната фактическа обстановка в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП е противоречива, тъй като се твърди извършване на превоз на товари без притежаван лиценз, като в същото време се посочва, че е представено копие от притежаван лиценз, което ограничава правото му на защита. В зависимост от вида на нарушението – непредставяне на лиценз или липсата на такъв в чл.93 от ЗАвтП, са предвидени различни санкционни последици. Освен това нарушението е неправилно квалифицирано по чл.12б, ал.10 от ЗАвтП, защото лицето за което той е извършвал превоза е притежавало лиценз за извършването на обществен превоз натовари. В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява и не ангажира доказателства.

Ответникът по касационната жалба – директор на РД“Автомобилна администрация“-Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не представя становище по касационната жалба.

 Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като обосновано и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е основателна, а обжалваното решение е незаконосъобразно. 

Касаторът е наказан за това, че на 13.11.2014г., около 11.15 часа на КПП гр.Айтос по посока на движение към гр.Сливен, извършвал превоз на товари за собствена сметка /брашно/ с влекач марка МАН с рег.№ СН-4559-КА, с прикачено полуремарке с рег.№ СА-7787-ЕЕ и двете собственост на фирмата-превозвач. При проверката били констатирани следните нарушения: 1.Извършване превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Р.България /Сливен-Бургас-Карнобат/ с МПС от категория N3 с допустима максимална маса над 12 тона, без да притежава лиценз за обществен превоз на товари, като водачът представил фотокопие на удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Р.България, към Лиценз № 06334, за влекач марка МАН с рег.№ СН-4559-КА. 2.Непредставяне и контролен талон към СУМПС № 281876281.

Предмет на разглеждане в производството пред Районен съд Айтос е било само първото нарушение. По отношение на него разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП предвижда съответни санкции на водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Според чл.93, ал.2 от ЗАвтП водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв.

В обстоятелствената част на процесното наказателно постановление за това нарушение е посочено, че касаторът извършва на превоз на товари за собствена сметка  с МПС с допустима максимална маса над 12 тона, без да притежава лиценз за обществен превоз на товари, като е представено фотокопие на удостоверение на ППС за обществен превоз на товари. От това описание в наказателното постановление не става ясно дали нарушението се състои в това, че превозът се извършва без лиценз, дали в това, че пътното превозно средство не притежава удостоверение за обществен превоз на товари, или пък в това, че такива не са били представени в момента на проверката, тъй като разпоредбата по която е наказан касатора чл.93, ал.2 от ЗАвтП санкционира именно непредставянето на съответните документи, а не непритежанието им.

Лицензът за извършване на обществен превоз се издава на превозвача, като според нормата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП, всеки водач на МПС на този превозвач следва да може да представи такъв лиценз при поискване от контролните органи. Според разпоредбата на чл.89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, по време на работа водачът следва да носи и да представи при поискване удостоверение на ППС за обществен превоз на товари, като в разпоредбата е пояснено, че такова удостоверение следва да има всяко превозно средство, с което се извършва превозът. С други думи лицензът се издава на превозвача, а удостоверение се издава на пътното превозно средство.

В случая е нарушено правото на защита на наказаното лице и възраженията в този смисъл, наведени в касационната жалба са основателни. От акта и издаденото в последствие въз основа на него НП не може да се разбере дали И.Х. е наказан за това, че не е носил в себе си и не е представил на контролните орган удостоверение на пътното превозно средство, което управлява, което би било нарушение по текста по който е санкциониран – чл.93, ал.2 от ЗАвтП или, че превозвачът за който касаторът работи, не притежава лиценз за обществен превоз, който е следвало да предостави на водача, което е друго нарушение – по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП. Посоченото в НП обаче не води до тази яснота, тъй като там е записано, че водачът извършва превоза без да притежава лиценз за обществен превоз на товари, но представя фотокопие на удостоверение към издаден лиценз за съотвеното ППС, а същевременно е санкциониран по чл.93, ал.2 от ЗАвтП, т.е. че не е представил в момента на проверката издадения лиценз. След като в наказателното постановление не е конкретизирано дали отговорността на И.Х. е ангажирана за това, че не представя лиценз за дейността, която извършва или за това, че пътното превозно средство не притежава удостоверение за обществен превоз, или пък за това, че такива не са представени в момента на проверката, е нарушено правото на защита на лицето, тъй като то не е в състояние да разбере за кое от трите деяния е ангажирана отговорността му. Това не е ясно и за настоящия касационен състав. Като не е констатирал наличието на това съществено процесуално нарушение, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а по съществото на спора следва да бъде частично отменено и наказателното постановление относно това нарушение.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,   

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 18/19.02.2015г., постановено по НАХД № 33/2015г. по описа на Районен съд Айтос, с която е потвърдено наказателно постановление  № 22-0000644/24.11.2014г. издадено от директора на РД“Автомобилна администрация“-Бургас, в частта му с която на И.Н.Х., ЕГН-**********, за нарушение на чл.12б, ал.10, вр. чл.6, ал.1 ЗАвтП, на осн. чл.93, ал.2 от ЗАвтП, е наложено административно наказание: глоба в размер на 500 лева и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление  № 22-0000644/24.11.2014г. издадено от директора на РД“Автомобилна администрация“-Бургас, в частта му с която на И.Н.Х., ЕГН-**********, за нарушение на чл.12б, ал.10, вр. чл.6, ал.1 ЗАвтП, на осн. чл.93, ал.2 от ЗАвтП, е наложено административно наказание: глоба в размер на 500 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 
 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                          2.