Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, № 927 / 22.05.2015г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и трети април, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

       ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

      ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Андрей Червеняков изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 623/2015г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Ф.О.С. ***, чрез пълномощника си адвокат Б.Б.,***, е оспорил решение № 9/05.02.2015г. постановено по АНД № 444/2014г. на Районен съд - Айтос, с което е изменено наказателно постановление № 629/10.11.2014г. издадено от директора на Регионална дирекция по горите гр.Бургас. С наказателното постановление за нарушение на чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) на касатора е наложена глоба в размер на 400 лв., както и лишаване от право на ловуване за срок от три години и са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението, като съдът е намалил глобата от 400 лв. на 100 лв., и е потвърдил наказателното постановление в останалата му част. Касаторът счита, че решението, в частта относно наложеното наказание лишаване от право на ловуване за срок от три години е завишено и иска да бъде намалено към минимално предвидения в закона.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

С касационната жалба са направени две възражения – за прекомерност на наложеното наказание лишаване от право на ловуване и за това, че деянието е маловажен случай.

Съгласно чл.94, ал.1 от ЗЛОД Лице, извършило нарушение по чл.84, ал.1 и 2, чл.85 и чл.86, ал.1, се лишава и от право на ловуване за срок от три години.

В процесния случай касаторът е санкциониран за нарушаване на чл.84, ал.1 от ЗЛОД. Тази хипотеза попада в изброените в чл.94, ал.1, поради това наказващия орган правилно е наложил кумулативно две наказания – глоба и лишаване от право на лов. Докато наказанието глоба, предвидено в чл.84, ал.1 от ЗЛОД е в размер от 50 до 400 лв., т.е. според тежестта на конкретното нарушение и неговата обществена опасност във всеки конкретен случай органът може да преценява какво по размер наказание може да наложи в рамките на предвидения в закона, с разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗЛОД е регламентирано налагането на кумулативна санкция – лишаване от право на ловуване, чиито срок е фиксиран – 3 години. По отношение на тази санкция наказващия орган не може да избира дали да я приложи едновременно с наказанието глоба, както и дали да я наложи в по-нисък размер. Той е длъжен да наложи наказанието лишаване от право на лов едновременно с предвиденото в съответните разпоредби на чл.84, ал.1 и ал.2 , чл.85 и чл.86, ал.1 от ЗЛОД наказание глоба, освен това е длъжен да наложи наказанието лишаване от право на ловуване за срок от три години, поради липса на друга предвидена в закона възможност.

По тази причина и поради законовата забрана на чл.27, ал.5 от ЗАНН да се определя наказание под предвидения най-нисък размер, както наказващия орган, така и районния съд не е оправомощен от закон да налага наказание лишаване от право на лов под размера, предвиден в закона, който е три години.

Неоснователно е и второто възражение на касатора. Деянието е формално, наказва се движението с извадено от калъф оръжие, което в процесния случай е извършено извън определените в разрешителните места. В състава на нарушението няма предвиден вредоносен резултат за това обстоятелството, че не са нанесени никакви щети, няма отношение както към квалифициране на деянието като административно нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД, така и към определяне на случая като маловажен. Без значение за маловажността е и факта, че това е първото нарушение на касатора и той е оказал съдействие на контролните органи. Това негово поведение без съмнение е смекчаващо обстоятелство, което не е било отчетено от наказващия орган, но е съобразено от районния съд и е станало причина за изменение на размера на наложеното наказание глоба. Тези обстоятелства - съдействие на контролните органи и първо по ред нарушение са от такова естество, че могат да повлияят и следва да се съобразят при определяне размера на наказанието, но не и спрямо квалифициране на деянието като маловажно.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9/05.02.2015г. постановено по АНД № 444/2014г. на Районен съд - Айтос.

         Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: