Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 678                      19  април 2017   година                  град  Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, VІІІ-ми състав в открито заседание на дванадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                               

                                                                                   Съдия: Златина Бъчварова

Секретар Б.Ч.

като разгледа административно  дело  номер 622  по описа за  2017 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Елегант 2000“ЕООД с ЕИК по Булстат *** със седалище и адрес на управление - гр.Ямбол, ул.“Цар Самуил“ ***, представлявано от З.Г.И. против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №242280-F 285277 от 27.01.2017 година на директора на дирекция „Контрол“ при ТД НАП-Бургас, с която е наредено „запечатване на търговски обект“ -магазин „Елегант“ за мъжко и дамско обекло, находящ се в гр.Ямбол, пл. „Освобождение“ №0 за срок от 30/тридесет/ дни и е забранен достъпа до него.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, тъй като е немотивирана и е издадена в нарушение на целта на закона. Излага подробни съображения. Не ангажира доказателства. Моли да се отмени. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - директора на дирекция „Контрол“ при ТД НАП-Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, счита същата за неоснователна. Представил е административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира други доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд- Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното :

          По делото няма данни кога жалбоподателят е бил уведомен за издаване на процесната заповед, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

           От представената административна преписка е видно, че при извършена проверка в търговски обект- магазин „Елегант“ за дамско и мъжко облекло, находящ се в гр.Ямбол, пл.“Освобождение“ №0, стопанисван от „Елегант 2000“ЕООД било установено, че при направена контролна покупка на един брой шал на стойност 30.00 лева, заплатени в брой, продажбата не е регистрирана и отчетена чрез наличното в обекта фискално устройство/ФУ/, респ. не е издадена касова бележка от кочан. Прието било, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ при продажба/доставка, което е нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства/обн.ДВ,бр.106 от 27.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г., Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г./.

          За  извършената на 08.12.2016 година проверка в обекта е съставен протокол №0132259 /л. 14 и 15 от делото/.

          За констатираното нарушение на „Елегант 2000“ЕООД е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/№F285277/15.12.2016 година/л.13 от делото/, а впоследствие и издадено и наказателно постановление №242279-F 285277 от 25.01.2017 година, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева/л.11 от делото/.

  Извършеното нарушение е мотивирало директорът на дирекция „Контрол“ при ТД НАП-Бургас да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка №242280-F 285277 от 27.01.2017 година, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС, в която като фактически основания са посочени цитираните вече АУАН АУАН/№F285277/15.12.2016 година и наказателно постановление №242279-F 285277 от 25.01.2017 година и с която е наредено „запечатване на търговски обект“ -магазин „Елегант“ за мъжко и дамско обекло, находящ се в гр.Ямбол, пл. „Освобождение“ №0 за срок от 30/тридесет/ дни и е забранен достъпа до него.

            Заповедта, с която на жалбоподателя е приложена принудителната административна мярка е предмет на оспорване в настоящото производство.

          При така установените факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед за прилагане на принудителна административна мярка №242280-F 285277 от 27.01.2017 година на директора на дирекция „Контрол“ при ТД НАП-Бургас по реда на  чл.186-188 ЗДДС е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС в рамките на делегираните със заповед №ЗЦУ-1657 от 29.12.2016 година на изп. директор на НАП правомощия/л.20 от делото/ и е в предвидената от закона писмена форма

На второ място, при произнасянето си органът - директор на дирекция „Контрол“ при ТД НАП-Бургас не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На трето място, с оглед установените по делото релевантни факти, заповедта е съобразена с материалния закон.

От обстоятелствената част на наказателно постановление №242279-F 285277 от 25.01.2017 година е видно, че при извършена оперативна проверка, резултатите, от която са отразени в протокол от 08.12.2016 г., в търговския обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, извършената контролна покупка на един брой шал на стойност 30.00 лева, заплатени в брой, след получаване в брой, продажбата не е била регистрирана и отчетена чрез наличното в обекта фискално устройство/ФУ/ не е бил издаден касов бон от ЕКАФП/, респ.касова бележка от кочан, въпреки че в обекта е бил наличен технически изправен и регистриран ЕКАФП. Така констатираните обстоятелства сочат на осъществен състав на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” ЗДДС, на което основание е и приложена ПАМ.

Съобразно цитираната норма на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок от един месец, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба /фискален бон или касова бележка /, отпечатан или издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно при прилагане на процесната ПАМ административният орган действа при обвързана компетентност като успоредно с ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството следва да приложи принудителната административна мярка по чл.186 ЗДДС и кумулативната с нея, съобразно чл.187 ЗДДС, забрана за достъп до обекта. Като в случая предметът на извършената покупка и стойност й са ирелевантни.  Безспорно жалбоподателят е извършил такова нарушение при условията на повторност и по това не се спори.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта е немотивирана. Същата препраща към съставения при проверката протокол, а впоследствие и АУАН, които съдържат достатъчно данни, за да мотивират органа да издаде заповед като процесната. Ноторен факт е, че мотивите на административния акт могат да предхождат неговото издаване, в какъвто смисъл  е и трайно установената съдебна практика, както е в случая.

В мотивите на заповедта са изложени конкретни фактически основания за прилагане на принудителната административна мярка, както и относно нейния срок. Оспореният административен акт съдържа конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението. С оглед защитата на обществения интерес и предвид безспорно установеното нарушение, при повторност, мотивите на административния орган за налагане на ПАМ, следва да се приемат и като мотиви относно максимално определения срок. Издаването на касова бележка е нормативно установено задължение за субектите, стопанисващи и експлоатиращи търговски обекти, което задължение следва да се изпълнява стриктно при плащане от клиент. Неспазването на това задължение от субекта води до неблагоприятни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и така се стига до отклонение от данъчното облагане.

Налага се изводът, че изложените съображения отговарят на изискването по чл.186, ал.3 ЗДДС за мотивиране на акта, с който се прилага ПАМ, поради което същият отговаря на изискванията на чл.59, ал.1, т.4 АПК- съдържа фактически и правни основания.

На следващо място обаче, заповедта е издадена в нарушение на целта на закона.

Административният акт, каквато безспорно е процесната заповед, следва да бъде издадена в съответствие с целта на закона,по арг.от чл.4, ал.2 АПК и при спазване на принципа за съразмерност по чл.6 АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а  административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Безспорно, съобразно правилото на чл.22 ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. Съдържанието на процесната ПАМ и предпоставките за прилагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и заповедта на директора на дирекция „Контрол“ при ТД НАП-Бургас, а това изключва издаването й при превратно упражняване на властнически правомощия. Превантивното/предупредителното/ действие се постига и чрез наложената с наказателното постановление имуществена санкция. В конкретния случай, заповедта за прилагане на ПАМ е издадена  на 27.01.2016 година, т.е. почти два месеца след установяване на нарушението. При положение, че законът допуска предварително изпълнение на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, каквато е процесната/л.188 ЗДДС/, следва да се посочи, че с оглед изпълнение на преустановителното й и превантивно действие, наложително е същата да се приложи непосредствено след като е установено нарушението, а не два месеца по-късно. Така органът не постига предвидената в закона цел, а с прилагането й засяга права и законни интереси на дружеството в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, което е в нарушение на принципа за съзарземроност по чл.6 АПК.

Предвид изложеното, съдът намира, че така издадената заповед, с която е приложена принудителната административна мярка- „запечатване на обект”- магазин „Елегант“ за мъжко и дамско обекло, находящ се в гр.Ямбол, пл. „Освобождение“ №0 за срок от 30/тридесет/ дни и е забранен достъпа до него, макар и издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, но в нарушение на целта на закона, е незаконосъобразна и следва да се отмени.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които са общо в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева, представляващи 50.00/петдесет/ лева, дължима и заплатена държавна такса за производството и 300.00/триста/ лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК,  Административен съд- Бургас, VІІІ-осми състав

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  заповед за прилагане на принудителна административна мярка №242280-F 285277 от 27.01.2017 година на директора на дирекция „Контрол“ при ТД НАП-Бургас, с която е наредено „запечатване на търговски обект“ -магазин „Елегант“ за мъжко и дамско обекло, находящ се в гр.Ямбол, пл. „Освобождение“ №0, стопанисван от „Елегант 2000“ЕООД с ЕИК по Булстат *** със седалище и адрес на управление - гр.Ямбол, ул.“Цар Самуил“ ***, представлявано от З.Г.И. за срок от 30/тридесет/ дни и е забранен достъпа до него.

ОСЪЖДА ТД НАП-Бургас да заплати на „Елегант 2000“ЕООД с ЕИК по Булстат *** със седалище и адрес на управление - гр.Ямбол, ул.“Цар Самуил“ ***, представлявано от З.Г.И. разноски в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева.

           РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

                                               

СЪДИЯ :