Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, №      1169              /30.06.2014г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на пети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                            ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Андрей Червеняков изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 620/2014г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът П.Л.Т.,***, е оспорил решение № 11/19.02.2014г. постановено по АНД № 475/2013г- по описа на Районен съд - Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление № 513/13 от 20.09.2013г. издадено от началник на РУ МВР Айтос. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3,т.2, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 500 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

Неоснователно е възражението на касатора за това, че е санкциониран за нарушение на несъществуваща към момента на извършване на нарушението разпоредба на ЗДвП, а именно чл.10, ал.2 от ЗДвП.

В АУАН и в наказателното постановление при описанието на нарушението изрично е записано, че управлявания от наказаното лице автобус се е движел по път от републиканската пътна мрежа без да е заплатена винетна такса по смисъла на чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата (ЗП). Правилно е посочена и в АУАН и в наказателното постановление нарушената разпоредба на чл.139, ал.5 от ЗДвП, според която движението на определените в закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. В наказателното постановление правилно на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП е наложено наказание на касатора за това, че като водач, управляващ пътно превозно средство по републиканските пътища не е заплатил винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП при управлението на пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници с повече от 8 места за сядане, без мястото на водача.

Вярно е, че в наказателното постановление в добавка към конкретно и ясно описаното нарушение наказващия орган е възпроизвел частично съдържанието на самата разпоредба на чл.139, ал.5 от ЗДвП, като неправилно е цитирал разпоредбата на ЗП, към която препраща, т.е. вместо съдържащия се в тази разпоредба текст „чл.10, ал.1, т.1 от ЗП” наказващия орган е посочил „чл.10, ал.2 от ЗП”. Тази грешка по никакъв начин не нарушава правото на защита на лицето, защото в акта и в наказателното постановление подробно, пълно, ясно и правилно е описано нарушението, точно са посочени нарушените разпоредби, а в наказателното постановление правилно е определена и санкционната разпоредба. Цитираната грешка, съдържащата се само в наказателното постановление, не води до объркване на наказания субект, а оттам до нарушаване на неговото право на защита. Отделно от това тази грешка неправилно е интерпретирана от самия касатор, който е възприел, че посочената разпоредба на чл.10, ал.2 е от Закона за движение по пътищата, а не от Закона за пътищата. По тази причина твърди, че е наказан за нарушение на несъществуваща разпоредба на чл.10, ал.2 от Закона за движение по пътищата. Такова посочване както в АУАН, така и в наказателното постановление липсва, което прави касационното възражение освен неоснователно и необосновано.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11/19.02.2014г. постановено по АНД № 475/2013г- по описа на Районен съд - Айтос.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: