Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

     435                /08.03.2018 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на осми февруари две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ:   Даниела Драгнева

Веселин Енчев

 

при секретар С. А. и прокурор Андрей Червеняков

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 61/2018 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба „Диди и синове“ ЕООД 0 Бургас с ЕИК ***, представлявано от адвокат И. И. от АК – Бургас, против решение № 1963/07.12.2017 година по НАХД № 5252/2017 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 280271-F307004/31.07.2017 година, издадено от директор на дирекция „Обслужване” при Териториална дирекция - Бургас на НАП (НП).

С НП за нарушение на чл. 92 ал. 1 от ЗКПО на основание чл. 261 ал. 1 от ЗКПО, на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Касаторът, чрез представляващия го законен представител, оспорва решението. Твърди, че РС не е отчел, че при извършването на нарушението са били налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, поради което НП е незаконосъобразно.

Иска отмяна на решението и на НП.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Търговското дружество е санкционирано за това, че като задължено лице по ЗКПО не е подало в законоустановения срок – до 31.03.2017 година – ГДД по чл. 92 ал.1 от ЗКПО за календарната 2016 година.

РС е потвърдил НП, като е приел, че извършването му е установено по несъмнен начин в съдебното производство. Изложил е мотиви защо нарушението не представлява „маловажен случай“. Проверил е процесуалната законосъобразност на действията, извършени в административнонаказателното производство - до налагане на имуществената санкция. Обсъдил е всички възражения, изложени в жалбата срещу НП, подадена до РС.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 92 ал.1 – 2 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.  Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

Според чл. 2 ал.1 т.1 от ЗКПО,  данъчно задължени лица са местните юридически лица.

Нормата на чл. 261 ал.1 от ЗКПО постановява, че данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.

Касаторът е местно юридическо лице, създадено по Търговския закон и е дължало подаването на годишна декларация по чл. 92 от ЗКПО. С пропускане на законоустановения срок, то е извършило нарушението, описано в НП. Затова е било санкционирано на основание чл. 261 ал.1 от ЗКПО.

Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, както заявява касатора, защото случаят не е „маловажен“.

В нормата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година на ОСНК на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

За да се прецени дали един случай е „маловажен“, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 НК, съгласно която не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

В случая, извършеното нарушение е свързано с обществените отношения, които са предмет на правна уредба от ЗКПО. Целта на тези норми е да осигурят непрекъснат и ефективен контрол върху приходите и разходите на задължените лица, съответно върху дължимите от тях данъци. В конкретния случай, търговецът не изпълнява законовите предписания, а за извършването на такива нарушение е предвидена значителна имуществена санкция, т.е. законодателят е преценил, че обществената опасност на нарушения, като процесното, е много сериозна.  Извършеното деяние е обичайно за този вид нарушения и не разкрива някакви допълнителни признаци, от които може да бъде направен извод за неговата „малозначителност“, затова не са налице основания за отмяна на НП. Като е потвърдил НП, РС е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и решението на РС следва да се остави в сила. Затова, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1963/07.12.2017 година по НАХД № 5252/2017 година на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: