Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 211               16 февруари 2016  година            град  Бургас

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIV –ти състав, в открито заседание на единадесети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                              

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Галина Радикова

                                                       ЧЛЕНОВЕ:1. Златина Бъчварова

                                                                            2. Атанаска Атанасова

 

 

Секретар С.К.

Прокурор Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно дело номер 61 по описа за  2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на с чл.63, ал.1 ЗАНН във връзка  чл. 208 и сл. АПК

Образувано е по касационна жалба на А.И. *** против решение № 1716/7.12.2015г., постановено по административно-наказателно дело 4058/2015г., по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърден електронен фиш серия К№0961901, издаден от сектор „Пътна Полиция” при ОД МВР - Бургас за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.5 ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева.

         Касаторът, редовно уведомен, се явява лично в съдебно заседание и поддържа подадената касационна жалба, в която излага доводи, че оспореното решение е неправилно, постановено в нарушение на закона и необосновано. Моли за отмяната на първоинстанцонното решение и на потвърдения с него електронен фиш.

Ответникът по касационната жалба – ОД МВР – Бургас, сектор „Пътна Полиция”, редовно уведомен, не се представлява и не е взел становище по касационната жалба.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на  Районен съд –Бургас да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, Административен съд- Бургас, ХІV-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения :

Районен съд – Бургас с решение № 1716/7.12.2015г., постановено по административно-наказателно дело 4058/2015г., по описа на съда, е потвърдил електронен фиш серия К№0961901, издаден от сектор „ПП” при ОД на МВР - Бургас за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.5 ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева.

За да постанови решението, районният съд е приел за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че на 25.06.2015г. в 18.17 часа по път II-99, км.10+600 от гр.Созопол към гр.Бургас в района на с.Атия, бил заснет с автоматизирано техническо средство ERS-400, с фабр.№ 003059049644 лек автомобил марка „Ауди”100, модел „Куатро“, с рег.№ ***, който се движел със скорост 104 км./ч при ограничение на скоростта до 60 км.ч за населено място, въведена с пътен знак В-26. Приел е, че за това нарушение, правилно квалифицирано от административнонаказващия орган по чл.21, ал.2 ЗДвП, законосъобразно на собственика на автомобила А.И. е наложено наказание глоба с обжалвания електронен фиш,  на основание чл.189, ал.4 ЗДвП, във вр.чл.182, ал.2 , т.5 ЗДвП.

         Глобата е наложена на А.И. за това, че на 25.06.2015г. в 18.17 часа по път II-99, км.10+600 от гр.Созопол към гр.Бургас в района на с.Атия, бил заснет с автоматизирано техническо средство ERS-400, с фабр.№ 003059049644 собственият му лек автомобил марка „Ауди”100, модел „Куатро“, с рег.№ ***, който се движел със скорост 104 км./ч при ограничени на скоростта – 60 км.ч за населено място, въведена с пътен знак В-26. Обжалваният в първоинстанционното производство електронен фиш е издаден въз основа на данните от паметта на автоматизираното техническо средство и проверка за собственост на заснетия автомобил.

Основното възражение на касатора е, че не са представени доказателства, че използваното за контрол и заснемане на скоростта техническо средство е стационарно, а именно: клип, удостоверениe за одобрен тип средство за измерване, регистър на одобрените за използване средства за измерване, протокол за проверка на техн. средство с давност една година преди установеното нарушение, списък на местата и точките за контрол на скоростта със стационарни автоматизирани технически средства и методически указания за използваните техническите  средства. Твърди, че установяването и заснемането на нарушението може да се извършва с автоматизирано и стационарно техническо средство, но само ако то е предварително обозначено като се позовава  на чл.165, ал.2, т.7 ЗДвП. Счита, че в случая не е установено на въпросното място дали е поставен пътен знак Е-24, указващ осъществяването на контрол по спазването на правилата за движение, съответно указващ осъществяването на видеоконтрол. Твърди, че дори да е извършил нарушението, скоростта, с която се е движил не представлява пряка и особена опасност за движение по пътищата и не е създадена предпоставка за ПТП,  тъй като видно от приложената фотоснимка, не се забелязват други участници в движението покрай неговия автомобил.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

          Установената от районния съд фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства и не се оспорва от касатора, поради което настоящият касационен състав я споделя изцяло. Изложените от касатора доводи са единствено за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на оспореното решение и при издаване на електронния фиш, които не се споделят от настоящата инстанция.
             На първо място неоснователно касаторът твърди, че съдът не е събрал достатъчно доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е заснет автомобила, е стационарно, че то е от одобрен тип средство за измерване и е преминало необходимата проверка.  С административната преписка е представена снимка /л.6 от делото/ от паметта на техническото средство, с което е заснет автомобила на жалбоподателя, от който става ясно, че същото е тип SITRAFIC LYNX ERS400. Представено е също  удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823, издадено на 6.10.2009г., със срок на валидност 6.10.2019г./л.7 от делото/, видно от което посоченото техническо средство представлява стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, което е вписано под № 4823 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Доказателство, че техническото средство е преминало последваща проверка за годността му на 23.04.2015г., извършена от служител в ГД „МИУ“ при БИМ, е съставеният протокол от проверка № 189 – ИСИ от 23.04.15г. /л.8-9 от делото/, в който е дадено заключение, че същото отговаря на метрологичните изисквания. Обстоятелството дали местоположението на техническото средство е било обозначено с нарочно поставен за целта знак е ирелевантно за съставомерността на деянието, извършено от касатора. Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.7 ЗДвП, на която се позовава И., установява задължение за определени от министъра на вътрешните работи служби да обозначават места за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение и предвижда, че контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеонаблюдение, което е различно от твърдението на И., че контролът следва да се извършва само в местата за видеоконтрол контрол, означени с пътен знак, което не намира опора в закона.

От значение в случая е, че по безспорен начин е доказано от представената по делото снимка, че автомобилът, собственост на А.И., е управляван на посочените в електронния фиш  място и време с превишена скорост от 104 км./ч, при разрешена скорост за движение извън населено място до 60 км.ч., въведена с пътен знак В-26. По делото не са налице данни А.И. да е представил писмена декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Предвид това изводът на районния съд, че отговорността му е законосъобразно ангажирана на основание чл.182, ал.2, т.5 ЗДвП за нарушаване на забраната, установена в чл.21, ал.2 ЗДвП,  е правилен.

С оглед изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на районен съд - Бургас като правилно и законосъобразно да се остави в сила.

            Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 АПК, Административен съд – Бургас, ХІV - ти състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1716/7.12.2015г., постановено по административно-наказателно дело 4058/2015г., по описа на Районен съд – Бургас.          

Решението е окончателно.

       

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                             

                                                                                        

                                                               

                                                                              2.