Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

 398/12.03.2014 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ:  Даниела Драгнева

Веселин Енчев

 

при секретар Г.Ф.  и прокурор Тиха Стоянова

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 61/2014 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Х.А.Г. с ЕГН ********** *** против решение № 186/22.11.2013 година по н.а.х.д. № 397/2013 година на  Районен съд – Поморие (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 02-108/12.08.2013 година на началника на отдел “Рибарство и контрол” – Югоизточна България в ИА “Рибарство и аквакултури” (НП).

С НП, на Х.Г., за нарушение на чл.17 ал.1 във връзка с § 1 т.28 изр. ІІ от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), на основание чл. 56 ал.1 от ЗРА, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лева.

Касаторът, чрез процесуален представител, изразява недоволство от решението. Според него, РС неоснователно е приел, че нарушението е доказано, тъй като риболовът не е бил “стопански”. Отделно се изтъква, че това е първо нарушение за дееца, той е безработен, а наложеното му наказание – несъразмерно тежко.

Иска отмяна на решението на РС и на НП.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена в срок и от съответна надлежна страна.

С НП, Х.Г. е наказан за това, че на 12.03.2012 година в град Поморие, около 20.30 часа, извършва стопански риболов с капанни риболовни съоръжения - винтери (т.нар. “сляп кош”), разположени в работно положение в канала срещу блок 25 в кв. “Свобода”, без да притежава разрешение за стопански риболов и удостоверение за усвояване на ресурс от риба за 2013 година.

РС е потвърдил НП, като е приел, че нарушението е доказано. 

Решението е правилно, а мотивите му се споделят от настоящия касационен състав.

РС е събрал относимите доказателства, обсъдил ги е и ги е съпоставил с тезата на наказания. Изложени са мотиви, защо не се приемат доводите в жалбата на Х.Г..

Неоснователно е възражението на касатора, че риболовът, извършван от него не е “стопански”, поради което не следва да бъде наказван.

Съгласно чл. 56 ал.1 от ЗРА, който извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв.

“Стопански риболов”, според § 1 т.28 от ДР на ЗРА, е дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества.

Уредите, използвани от санкционирания, не са сред посочените в чл. 24 ал.1 от ЗРА и по силата на фикцията в изречение второ, предложение първо на § 1 т.28 от ДР на ЗРА той е извършвал именно “стопански” риболов, без значение какво е количеството риба, което реално е уловил.

Наказанието, наложено на Х.Г., е в минималния размер по ЗРА.

Решението на  РС следва да се остави в сила.

По изложените съображения, на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН,  съдът,

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 186/22.11.2013 година по н.а.х.д. № 397/2013 година на  Районен съд – Поморие.

 

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: