РЕШЕНИЕ

 

№………….                      Дата 02 април 2009 год.                      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 23 март 2009  година,

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  П.С.

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: Т.С.

 

разгледа докладваното от съдия С.

адм. дело № 61 по описа за 2007 год. и за да се произнесе

взе предвид следното:

 

         Производството се движи по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

         Предмет на оспорване е Ревизионен акт № 0201771/28.09.2006 год., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден частично с Решение № РД-10-38/24.01.2007 год. на Директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас, с който, в тежест на жалбоподателката Р.Н.Н., за дейността в качеството й на ЕТ “С.А.-Р.Н.”***, са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност.

         Жалбоподателката твърди, че неправилно органът по приходите е отказал да признае право на данъчен кредит по получени доставки, въпреки че са били изпълнени материалните предпоставки на закона за успешното упражняване правото на данъчен кредит. Излагат се подробни фактически и правни доводи относно наличието на многобройни процесуални нарушения, допуснати в хода на ревизионното производство, които според жалбоподателката обосноват извод за нищожност на ревизионния акт, евентуално - за неговата незаконосъобразност, поради което се прави искане за неговата отмяна, претендира разноски. 

         В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа подадената жалба, ангажира допълнителни доказателства, представя писмени бележки по съществото на спора.

         Ответникът се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, претендира възнаграждение.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като изразява становище, че възраженията на жалбоподателя са останали недоказани.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Със Заповеди № 1011/31.03.2006 год. и № 1771/29.06.2006 год., № 1677/28.09.2007 год. и № 1711/04.10.2007 на началник отдел “Контролна дейност” при дирекция “ДОК” при ТД на НАП - Бургас, издадени по реда на чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на жалбоподателката Р.Н.Н., за установяване на следните публични задължения:

данък по чл.35-36 от ЗКПО за периода 10.01.2001 – 31.12.2004 год.

данък по чл.35,38 от ЗОДФЛ за периода 01.01.2001 – 31.12.2004 год.

ДДС за периода 23.09.2002 год. – 28.02.2006 год.

вноски за ДОО за периода 10.10.2001 – 28.02.2006 год.

вноски за ЗО за периода 01.10.2001 – 28.02.2006 год.

вноски за ДЗПО – УПФ за периода 01.01.2002 – 28.02.2006 год.

вноски за ФГВРСН за периода 01.01.2005 – 28.02.2006 год.

вноски за ДЗПО – ППФ за периода 01.01.2000 – 28.02.2006 год.

Ревизията приключила с издаването на процесния ревизионен акт,  потвърден частично от решаващия орган при оспорването по административен ред, с който, в тежест на жалбоподателката, били установени допълнителни задължения, както следва:

 

Данък върху добавената стойност

1.     данъчен период 01.10.2002 – 31.10.2002 год.

главница – 258 лв., лихва – 126,71 лв.

2.     данъчен период 01.11.2002 – 30.11.2002 год.

главница – 651 лв., лихва – 321,56 лв.

3.     данъчен период 01.03.2003 – 31.03.2003 год.

главница – 866 лв., лихва – 336,63 лв.

4.     данъчен период 01.04.2003 – 30.04.2003 год.

главница – 1 428 лв., лихва – 648,18 лв.

5.     данъчен период 01.05.2003 – 31.05.2003 год.

главница – 1 175 лв., лихва – 487,11 лв.

6.     данъчен период 01.06.2003 – 30.06.2003 год.

главница – 3 376 лв., лихва – 1 525,54 лв.

7.     данъчен период 01.08.2003 – 31.08.2003 год.

главница – 1 237 лв., лихва – 437,06 лв.

8.     данъчен период 01.09.2003 – 30.09.2003 год.

главница – 4 791 лв., лихва – 1 781,97 лв.

9.     данъчен период 01.10.2003 – 31.10.2003 год.

главница – 3 065,02 лв., лихва – 1 106,76 лв.

10. данъчен период 01.11.2003 – 30.11.2003 год.

главница – 2 406 лв., лихва – 843,53 лв.

11. данъчен период 01.02.2004 – 29.02.2004 год.

главница – 3 306 лв., лихва – 1 053,57 лв.

12. данъчен период 01.04.2004 – 30.04.2004 год.

главница – 1 880 лв., лихва – 559,23 лв.

        

Жалбоподателката е направила изрично възражение за нищожност на издадения ревизионен акт, което следва да бъде разгледано приоритетно.

Установява се по делото, че за данъчен период м.Х.2002 год., в който е установено допълнително задължение за ДДС в размер на 258 лв., има издаден ДАПВ № 2328/25.11.2002 год., по повод извършена данъчна проверка и на основание СД № 4264/13.11.2002 год., обхващаща периода м.Х.2002 год., като е констатиран резултат – надвнесен ДДС, с който е извършено прихващане срещу задължение за патентен данък.  Установената трайна съдебна практика заема становището, че издаденият в този случай, за този данъчен период, ревизионен акт е нищожен, в случай, че ревизионното производство е възложено по общия ред по чл.112 и чл.113 от ДОПК, а не по правилата на чл.133 и сл.от ДОПК. След като с процесния ревизионен акт е коригиран резултатът за посочения данъчен период, а данъчните задължения, респ. данъчният кредит по ЗДДС за този период са били вече определени с влязъл в сила данъчен акт за прихващане и връщане, който имплицитно съдържа произнасяне по дължимостта и размера на задължението, в случая – размера на данъчния кредит, възлагане на нова данъчна ревизия, която може да промени този резултат, респ. установените вече факти, е от компетентността на директора на съответната ТД на НАП – чл.134, ал.1 от ДОПК.

В конкретния случай, възложената ревизия е проведена по общите правила, открита със заповед за възлагане, издадена от директор на дирекция “ДОК” при ТД на НАП - Бургас, който впоследствие е определил и компетентния орган за издаване на оспорения ревизионен акт. Предвид разпоредбата на чл. 119, ал. 2 във вр. с чл. 134, ал. 1 от ДОПК, единствено компетентен да определи със заповед компетентния да издаде ревизионният акт орган, е териториалният директор, тъй като той е органът, който е следвало да възложи ревизията по ДОПК. Чисто технически е било напълно възможно този период да бъде отделен от общото ревизионно производство и по отношение на него да бъде проведен специалния ред на ревизия, възложена с друга заповед, от друг орган.

Нарушаване на изискването за компетентност на органа е порок, водещ по дефиниция до нищожност на издадения от него акт, поради което ревизионният акт, в частта относно установеното задължение за ДДС за данъчен период м.Х.2002 год., следва да бъде обявен за нищожен. Доводите на жалбоподателя, свързани с нарушения в хода на ревизионното производство и отнасящи се до това, че издателя на ревизионния акт е участвал в ревизиращия екип, са неоснователни и не биха могли да обосноват както извод за нищожност на това основание, по отношение на ревизионния акт в неговата цялост, така и за незаконосъобразност, тъй като това не представлява нарушение на процедурата. 

В останалата си част ревизионният акт следва да бъде разгледан по същество.

Предвид обстоятелството, че ревизионният акт е отменен при административното оспорване, в частта относно данъчен период м.VІІ.2003 год., издадените в този период фактури и начисления по тях ДДС, не следва да бъдат коментирани, независимо, че са отразени в експертните заключения.

 

По приложението на ЗДДС (отм.)

Във връзка с правилното приложение на ЗДДС (отм.) и валидното упражняване правото на данъчен кредит, в хода на ревизионното производство, приходната администрация е предприела действия спрямо доставчиците на ревизирания субект, за установяване изпълнени ли са разпоредбите на чл.63 от ЗДДС (отм.), във вр. с чл.64 и чл.65 от с.з., с оглед наличието на законово основание за ползване правото на приспадане на данъчен кредит по получените от данъчния субект доставки.

Доставчик “Глобус стил” ЕООД е издател на следните данъчни фактури, по които е отказан данъчния кредит на жалбоподателката:

ДФ № 2012/21.05.2003 год., с предмет на доставката “авточасти” и начислен ДДС – 700 лв., ДФ № 2014/28.05.2003 год., с предмет на доставката “основен ремонт” и начислен ДДС – 383,20 лв.,  ДФ № 2243/04.06.2003 год., с предмет на доставката “авточасти” и начислен ДДС – 617 лв.,  ДФ № 2315/10.06.2003 год., с предмет на доставката “гориво” и начислен ДДС – 714 лв.,  ДФ № 2319/20.06.2003 год., с предмет на доставката “гориво” и начислен ДДС – 722,50 лв.,  ДФ № 2246/12.06.2003 год., с предмет на доставката “ремонт” и начислен ДДС – 134 лв.  В хода на ревизионното производство този доставчик не е открит на адреса, не е проверявано неговото счетоводство, документи и обяснения не са представени. Служебно е установено, че фактурите са включени в СД за периодите и в дневниците за продажби. Назначените по делото вещи лица, в изготвените от тях самостоятелни заключения посочват, че доставчикът не може да бъде открит на декларирания адрес, поради което не може да бъде проверено неговото счетоводство.  Вещото лице К. посочва, че ДДС по издадените от този доставчик фактури не е платен по ДДС-сметката, видно от транзакциите по тази сметка. На “Глобус стил” ЕООД е издаден ДРА № 1376/23.08.2005 год., обхващащ и периодите на процесните фактури, като и по отношение на него не е признат декларирания данъчен кредит за извършените покупки по тези фактури.

Доставчик “Жерко” ЕООД е издател на следните данъчни фактури, по които е отказан данъчния кредит на жалбоподателката:

ДФ № 105/23.09.2003 год., с предмет на доставката “гориво” и начислен ДДС – 887 лв., ДФ № 271/10.10.2003 год., с предмет на доставката “гориво” и начислен ДДС – 583,80 лв.,  ДФ № 286/22.10.2003 год., с предмет на доставката “гориво” и начислен ДДС – 482,60 лв.,  ДФ № 702/06.02.2004 год., с предмет на доставката “гориво” и начислен ДДС – 566,67 лв.,  ДФ № 705/20.06.2003 год., с предмет на доставката “гориво” и начислен ДДС – 960,66 лв.,  ДФ № 712/17.02.2004 год., с предмет на доставката “гориво” и начислен ДДС – 970,38 лв., ДФ № 714/19.02.2004 год., с предмет на доставката “гориво” и начислен ДДС – 810 лв.  В хода на ревизионното производство този доставчик не е открит на адреса, не е проверявано неговото счетоводство, документи и обяснения не са представени. Служебно е установено, че по посочените фактури не е извършено плащане по ДДС-сметката. Назначените по делото вещи лица посочват, че доставчикът не могат да бъде открит на декларирания адрес, поради което не може да бъде проверено неговото счетоводство.  Вещото лице К. също посочва, че ДДС не е платен по ДДС-сметката, видно от транзакциите по тази сметка. Посочва също така, че в резултат на проведено по отношение на този доставчик ревизионно производство, обхващащ и процесните периоди, декларираните от него данъчни кредити по покупките не са признати.

Доставчик “Картел 71” ЕООД е издател на следната данъчна фактура, по която е отказан данъчния кредит на жалбоподателката:

ДФ № 2213/04.11.2002 год., с предмет на доставката “резервни части” и начислен ДДС – 651,92 лв. В хода на ревизионното производство този доставчик не е открит на адреса, не е проверявано неговото счетоводство, документи и обяснения не са представени. Служебно е установено, че посочената фактура е включена в дневника за продажби, не е регистрирано плащане по ДДС-сметката. Назначените по делото вещи лица посочват, че доставчикът не може да бъдат открит на декларирания адрес, поради което не може да бъде проверено неговото счетоводство.  Вещото лице К. също посочва, че по отношение на този доставчик е проведено ревизионно производство, при което е констатирано, че през м.ХІ.2002 год. няма внесено ДДС от страна на доставчика, тъй като е декларирал ДДС за възстановяване.

Доставчик “Контур” ЕООД е издател на следните данъчни фактури, по които е отказан данъчния кредит на жалбоподателката:

ДФ № 796/07.03.2003 год., с предмет на доставката “резервни части” и начислен ДДС – 500 лв., ДФ № 800/12.03.2003 год., с предмет на доставката “резервни части” и начислен ДДС – 366 лв.,  ДФ № 814/09.04.2003 год., с предмет на доставката “резервни части” и начислен ДДС – 780 лв.,  ДФ № 823/25.04.2003 год., с предмет на доставката “гуми” и начислен ДДС – 368 лв.,  ДФ № 816/11.04.2003 год., с предмет на доставката “резервни части” и начислен ДДС – 280 лв. В хода на ревизионното производство този доставчик не е открит на адреса, не е проверявано неговото счетоводство, документи и обяснения не са представени. Служебно е установено, че по посочените фактури не е извършено плащане по ДДС-сметката. Назначените по делото вещи лица посочват, че доставчикът не може да бъде открит на декларирания адрес, поради което не може да бъде проверено неговото счетоводство.  Вещото лице К. посочва, че в резултат на проведено по отношение на този доставчик ревизионно производство, с издаден ДРА № 543/14.02.2003 год., обхващащ периодите на тези доставки, не е признат на доставчика целия деклариран данъчен кредит.

Доставчик “Самос” ООД е издател на следните данъчни фактури: ДФ № 1527/31.07.2003 год., с предмет на доставката “ремонт на МПС” и начислен ДДС – 524 лв. и ДФ № 1528/10.10.2003 год., с предмет на доставката “ремонт на МПС” и начислен ДДС – 524 лв. Правото на упражняване на данъчен кредит по тези фактури не следва да бъде коментирано, тъй като за този данъчен период ревизионният акт е отменен при оспорването по административен ред и е върнат за провеждане на нова ревизия за доставките на “Самос” ООД.  

Доставчик “Кастел 2000” ЕООД е издател на следните данъчни фактури, по които е отказан данъчния кредит на жалбоподателката:

ДФ № 1226/27.05.2003 год., с предмет на доставката “гориво” и начислен ДДС – 92 лв., ДФ № 1430/27.06.2003 год., с предмет на доставката “гориво” и начислен ДДС – 668 лв.,  ДФ № 1412/30.06.2003 год., с предмет на доставката “гориво” и начислен ДДС – 921,77 лв.,  ДФ № 1616/28.08.2003 год., с предмет на доставката “гориво” и начислен ДДС – 197,19 лв. В хода на ревизионното производство този доставчик не е открит на адреса, не е проверявано неговото счетоводство, документи и обяснения не са представени. Служебно е установено, че по посочените фактури не е извършено плащане по ДДС-сметката. Назначените по делото вещи лица посочват, че доставчикът не може да бъде открит на декларирания адрес, поради което не може да бъде проверено неговото счетоводство. 

Доставчик “Глоботек” ЕООД е издател на следната данъчна фактура, по която е отказан данъчния кредит на жалбоподателката:

ДФ № 905/28.11.2003 год., с предмет на доставката “гориво” и начислен ДДС – 906 лв. В хода на ревизионното производство този доставчик не е открит на адреса, не е проверявано неговото счетоводство, документи и обяснения не са представени. Служебно е установено, че  посочената фактура  е включена в СД за периода и в дневника за продажби и е извършено плащане по ДДС-сметката. Назначените по делото вещи лица посочват, че доставчикът не може да бъде открит на декларирания адрес, поради което не може да бъде проверено неговото счетоводство. 

Доставчик “Пи Енд Пи експорт” ЕООД е издател на следната данъчна фактура, по която е отказан данъчния кредит на жалбоподателката:

ДФ № 21/30.10.2002 год., с предмет на доставката “гориво” и начислен ДДС – 258 лв. Този доставчик и издадената от него фактура не следва да бъдат коментирани по същество, тъй като видно от изложените по-горе мотиви, ревизионният акт е нищожен в тази му част.

Доставчик “Г.М. Инженеринг” ЕООД е издател на следните данъчни фактури, по които е отказан данъчния кредит на жалбоподателката:

ДФ № 11/29.08.2003 год., с предмет на доставката “ремонт МПС” и начислен ДДС – 1 040 лв., ДФ № 31/20.09.2003 год., с предмет на доставката “комисионна” и начислен ДДС – 400 лв.,  ДФ № 32/22.09.2003 год., с предмет на доставката “ремонт МПС” и начислен ДДС – 1 280 лв.,  ДФ № 34/27.09.2003 год., с предмет на доставката “резервни части” и начислен ДДС – 1 920 лв.,  ДФ № 40/29.10.2003 год., с предмет на доставката “авточасти” и начислен ДДС – 760 лв., ДФ № 42/31.10.2003 год., с предмет на доставката “комисионна” и начислен ДДС – 280 лв.,  ДФ № 41/30.10.2003 год., с предмет на доставката “ремонт МПС” и начислен ДДС – 960 лв.,  ДФ № 55/28.11.2003 год., с предмет на доставката “авточасти” и начислен ДДС – 900 лв.,  ДФ № 53/29.10.2003 год., с предмет на доставката “ремонт двигател на МПС” и начислен ДДС – 600 лв. В хода на ревизионното производство този доставчик не е открит на адреса, не е проверявано неговото счетоводство, документи и обяснения не са представени. Служебно е установено, че посочените фактури са включени в дневника за продажби и СД за периодите, извършено е плащане по ДДС-сметката. Назначените по делото вещи лица посочват, че доставчикът не може да бъде открит на декларирания адрес, поради което не може да бъде проверено неговото счетоводство. 

Доставчик ЕТ“Кали – К.Т. е издател на следната данъчна фактура, по която е отказан данъчния кредит на жалбоподателката:

ДФ № 6/30.04.2004 год., с предмет на доставката “аванс по договор” и начислен ДДС – 1 880 лв. В хода на ревизионното производство е посетен постоянния адрес на лицето К.Т. В качеството си на ЕТ “Кали – К.Т.” тя декларира, че не притежава документи на фирмата, не е издавала такива, не е упълномощавала други лица за това и не е осъществявала дейност. Назначените по делото вещи лица посочват, че доставчикът не може да бъде открит на декларирания адрес, поради което не може да бъде проверено неговото счетоводство. Вещото лице К. посочва, че по отношение на този доставчик е извършена данъчна ревизия, приключила с ДРА 1483/03.10.2005 год., при която този ревизиран доставчик отново не е представил никакви счетоводни документи и не е признат целия деклариран данъчен кредит.

Доставчик “Пи Енд Пи комерс” ЕООД е издател на следната данъчна фактура, по която е отказан данъчния кредит на жалбоподателката:

ДФ № 193/30.09.2003 год., с предмет на доставката “гориво” и начислен ДДС – 304 лв. В хода на ревизионното производство този доставчик не е открит на адреса, не е проверявано неговото счетоводство, документи и обяснения не са представени. Служебно е установено, че посочената фактура е включена в дневника за продажби и СД за периода. Назначените по делото вещи лица посочват, че доставчикът не може да бъде открит на декларирания адрес, поради което не може да бъде проверено неговото счетоводство. 

Горните фактически обстоятелства съдът установява въз основа на всички събрани по делото доказателства, както и посредством назначените по делото три самостоятелни едночленни експертизи, изготвени от добросъвестни и компетентни вещи лица. Вещото лице К. е посетил на място ТД на НАП в градовете Плевен, Велико Търново и Бургас, в какъвто смисъл беше изрично заявеното искане на пълномощника на жалбоподателката, където експертът се е запознал и е работил по данъчните досиета по ДДС на доставчиците.

  Ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по всички така описани фактури, като в хода на насрещните проверки на неговите доставчици, нито един от тях не е бил намерен на посочения адрес за кореспонденция и нито един от тях не е представил изисканите от него документи и информация. Същото се установява и от съдебните експерти и в този смисъл, ангажираните от жалбоподателя експертизи не опровергават по един успешен начин констатациите на приходната администрация, респ. не доказват направените от него възражения за неоснователно непризнаване право на данъчен кредит по процесните фактури.

При тези обстоятелства съдът възприема изцяло изводите на приходната администрация.

Обстоятелството, че доставчиците не са представили изисканите доказателства за извършване на доставките, за тяхната счетоводна отчетност, е основанието органът по приходите да приложи нормата на чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.), съгласно който органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства: …4. доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С оглед на това и в съответствие с нормата на чл.65, ал.5 от ЗДДС (отм.) органът по приходите е отказал данъчен кредит по всички посочени по-горе фактури.

Освен това, друго основание за отказване правото на данъчен кредит е и обстоятелството, че не е възможно да бъде проверена редовността на воденото от доставчиците счетоводство, в какъвто смисъл е изискването на чл.64 от ЗДДС /отм./, съгласно който правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката или вносителя е налице, когато са изпълнени следните условия: ……2.  данъкът по облагаемата доставка е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. За някои от доставчиците е констатирано, че доставката е включена в справката-декларация и дневника за продажби, по някои от доставките има плащания и по ДДС-сметката, но това самò по себе си не е достатъчно, за да бъде направен обоснован извод за редовното отразяване на данъка в тяхното счетоводство, още повече, че предпоставките за успешното упражняване на данъчния кредит, следва да са изпълнени в условията на кумулативност.

Следва да се обобщи, че за нито една от фактурираните доставки не се доказва наличието на всички изискуеми материални предпоставки, позволяващи валидното упражняване правото на данъчен кредит.  

При така изложените обстоятелства съдът приема, че органът по приходите е приложил правилно материалния закон, като при наличието на правнозначимите обстоятелства е приложил съответната последица на закона, поради което жалбата в тази си част се явява неоснователна.

Съдът не възприема възраженията на жалбоподателя относно липсата на мотиви на издадения ревизионен акт. Мотивите на органа по приходите се съдържат в съставения ревизионен доклад, неразделна негова част и той е достатъчно подробен и обоснован. По отношение на другите твърдени многобройни нарушения, свързани с изготвянето на съобщенията до доставчиците и протоколите за извършени насрещни проверки, съдът не преценява като такива от степен на същественост, достатъчна да обоснове извод за незаконосъобразност на ревизионния акт само на това основание. Освен това, настоящата съдебна инстанция, като такава по съществото на спора, би могла да достигне до други фактически констатации, в случай, че се ангажират нужните доказателства за това.

И двете страни в процеса са претендирали направените по делото разноски, които с оглед частичната основателност на жалбата, досежно данъчен период м.Х.2002 год., материален интерес в размер на 34 058 лв., уважена част на жалбата в размер на 258 лв. и отхвърлена част в размер на 33 800 лв., документирани разноски на жалбоподателя в размер на 1700 лв. и юрисконсултско възнаграждение за ответната страна в размер на 1 021 лв., в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 13 лв., а в полза на ответната страна – в размер на 1 013 лв., които след извършване на компенсация, следва да бъдат присъдени само в полза на ответната страна в размер на 1 000 лв.

Ръководен от горните съображения и на основание чл.160 ,ал.1 от ДОПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА Ревизионен акт № 0201771/28.09.2006 год., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас и потвърден частично от Директор на дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП с Решение № РД 10-38/24.01.2007 год., В ЧАСТТА, в която, в тежест на Р.Н.Н. ***, за дейността й като ЕТ “С. А. – Р.Н.”***., е установено задължение за ДДС в размер на 258 лв. и лихва за забава, за данъчен период м. октомври 2002 год., ЗА НИЩОЖЕН.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Н.Н. *** в останалата й част, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА  Р.Н.Н. *** да заплати на Дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП сумата от 1 000 лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                    СЪДИЯ:……………