Р Е Ш Е Н И Е

10.05.2016 гoд.

Номер   861                  2016 година             град Бургас

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

     Бургаският административен съд               

     на тринадесети април                                                         2016 година

     в открито заседание в следния състав:

                                Административен съдия: Чавдар Димитров

     Секретар: И.Л.

     Като разгледа докладваното от съдия Димитров Административно дело № 619 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване.

Жалбоподателят Й.П.К. с ЕГН ********** *** обжалва Решение по пенсионна преписка ********** от 26.02.2016г. на Директора на ТП на НОИ гр.Бургас, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Й.П.К.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               против разпореждане № МП-16944#3/20.01.2016г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на  НОИ гр. Бургас. Иска се отмяна на обжалвания административен акт. Твърди се от жалбоподателя, че неправилно и незаконосъобразно е изчислена отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст, въпреки че същият притежава осигурителен стаж по чл. 104 ал. 3 от КСО и чл.104, ал.6 КСО, като според него са налице основанията на чл.99, ал.1, т.6 за  преизчисляване на определената му пенсия, като една година осигурителен стаж от първа категория следна да се зачита за три години стаж от трета категория по чл.104, ал.3, а всяка година от стажът му като лице по смисъла на чл.69 КСО следва да бъде зачетен за две от трета категория.

Ответникът по жалбата – Директора на ТП на  НОИ гр. Бургас, не се явява и не изпраща процесуален представител, не изразява становищя по съществото на спора, освен изложените мотиви в самия оспорен административен акт.

Административното производство е започнало по заявление на Й.П.К. с вх. № 16944/29.04.2015г. с искане за изменение на влязло в сила решение за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради това, че пенсията му е определена в по-малък размер. След преценка на искането по същество, със свое разпореждане № МП-16944#3/20.01.2016г. ръководителя на “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ гр. Бургас е приел за безспорно обстоятелството, че трудовият и осигурителен стаж на жалбоподателя за времето от 01.06.1985г. до 23.06.1997г.положен в „Бургаски медни мини“ на длъжности „гл. енергетик“, „енергетик рудник“, „подземен „главен енергомеханик“, „подземен енергомеханик“, „подземен енергомеханик на рудник“ е стаж от първа категория труд, но възприел за недоказано твърдението на жалбоподателя, че същият е бил зает с полагането на този труд под земята, поради което счел, че липсва основание за трансформация на спорния стаж по реда на чл.104, ал.3. По същия начин относно трудовия и осигурителен стаж положен в СОМАТ  на длъжност корабен моторист за времето от 27.12.1999г. до 22.08.2000г. е бил признат за такъв втора категория труд, положен в съответствие с чл.2, т.26 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, не е била възприета тезата на жалбоподателя, че професиата му попада сред тези на лицата по чл.69 от КСО, поради което този признат стаж не следва да бъде трансформиран в трета категория труд по реда на чл. 104, ал.6 КСО. В крайна сметк, в мотивите на разпореждането се съдържат констатации,че лицето има осигурителен стаж, както следва: от І категория труд и по чл. 104 ал. 2 от КСО – 12 г. и 21 дни; от ІІ категория труд – 07 м. и 26 дни, каквито били изводите на органа и към момента на отпускане на пенсията, поради което липсвали нови обстоятелства които да обосновават необходимостта от изменение на пенсията.

Това разпореждане е потвърдено с оспореното Решение по пенсионна преписка ********** от 26.02.2016г. на Директора на ТП на НОИ гр.Бургас, който приповторил мотивите на ръководителя „ПО“.

В административната преписка е приложена окомплектована преписка по жалба с вх. № 16944/29.04.2015г. на Й.П.К., вкл. Трудова книжка, Разпореждания на Ръководител на „ПО“ при ТД на НОИ Бургас по същата пенсионна преписка – **********, съответно от 24.10.2013г., 01.08.2013г., 24.06.2013г., 08.04.2013г., 01.04.2013г., 22.02.2013г., 01.04.2009г., 01.10.2008г., 01.07.2008г., 01.10.2007г., 02.07.2007г., 01.03.2006г., 01.06.2005г., 01.06.2004г., 23.05.2003г., 03.06.2002г., 05.06.2001г., 04.07.2001г.18.04.2001г.19.02.2001г. Констатирано е обстоятелството, че поради закриване на „Бургаски медни мини“ осигурителната документация на предприятието се съхранява в НОИ, т.е. при органа, издал оспорения акт, но не е установена длъжностна характеристика или други писмени доказателства от досието му, в подкрепа на претенциите на жалбоподателя. Представено е на л.79 по делотоУдостоверение Образец УП-2, издадено под №93 – Й – 17/16.VII.1999г., в което всички заемани от жалбоподателя длъжности за целия спорен период на полагане на труд в Бургаски Медни Мини са именовани с два термина а именно „подземен енергетик“ и „подземен енергомеханик“. В представено по делото Предложение за пенсиониране, образец УП - 1 (л.81-82) работодателят е цитирал Трудова книжка 445 на жалбоподателя, като длъжностите изпълнявани от същия за периода от 01.06.1985 до 23.06.1997г. са посочени както следва: „подземен енергомеханик“, „подземен енергомеханик на рудник“.

Жалбоподателят, предвид констатирана липса при самия административен орган на официални свидетелстващи документи, които да установяват точния характер, функции, задължения и място на изпълняването им е поискал в съответствие с разпоредбата на чл.165, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК да бъдат разпитани свидетели за обстоятелството, къде е полагал преимуществено труда ситой. Съдът след преценка, че обстоятелствата, за които ще свидетелстват страните не попадат в хипотезата на чл.104, т.10 забраняваща установяване на категорията труд и обстоятелствата по чл.69 и чл.69а КСО и след отразените в обстоятелствената част на оспорения акт данни за това, че не могат да се намерят длъжностни характеристики на заеманите от К. длъжности (т.е. те са изгубени без вина на жалбоподателя), е допуснал свидетелите Н.Р. и Д.С., които под страх от наказателна отговорност потвърждават, че К. е прекарвал преимуществено работното си време под земята, където са се намирали основната част от техническата инфраструктура и съоръжения на мината, които той е следвало да поддържа и ремонтира.

При така установените факти и обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:

Жалбоподателят е надлежен субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.

Оспореният административен акт частично неправилен, като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, обстоятелство явяващо се порок по чл. 146 т. 4 от АПК и в този смисъл се явява незаконосъобразен.

По приложението на разпоредбата на чл.104, ал.3 КСО.

Между страните не се спори относно това,че Й.К. е полагал труд който за периода 01.06.1985г. до 23.06.1997г. е отразен от осигурителя и признат от органа по осигуряването като първа категория труд. Не е спорно и това, че осигуроителният стаж е реализиран през този период в едно и също предприятие – Бургаски Медни Мини. Спорно между страните в случая е дали следва да се приложи съотношението на чл. 104 ал. 3 от КСО, като една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години стаж от трета категория или е правилно приложеното съотношение от административния орган по чл. 104 ал. 2 от КСО.

След приемането на § 10 от ПЗР на ЗИДКСО административните органи при поискване от страна на адресатите на тези промени са длъжни да превръщат осигурителния стаж по реда на чл. 104 ал. 3 от КСО. Спорът е относно това дали трудът на фактически заеманите от жалбоподателя длъжности е с характера на труд по чл. 104 ал. 3 от КСО

Съдът възприема тезата на жалбоподателя за доказана. Според чл. 104 ал. 3 от КСО за работниците, инженерно - техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници,в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти,в тунелното  и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Нормата сочи субектите на правото на превръщане на осигурителния стаж и обективният критерий за отграничаване на тяхната дейност. Този критерий е работа под земята. Няма спор, че Според свидетелските показания на св. Р. и С. полаганият от жалбоподателя труд е бил преимуществено под земята. Св. Р. твърди да му е бил началник, като е заемал длъжността главен енергетик на Бургаски медни мини. Обяснява, че е поддържал хидравлични помпи и подземна техника. Обяснява, че фактически е изпълнявал функциите на енергомеханик – поддръжка едновременно на електрическата е механичната системи. Свидетелят С. е заемал длъжност маркшайдер, койято се полага под земята. Разказва преки впечатления за характера на трудовата дейност, които са в унисон с показанията на св. Р. за поддръжка на хидравлични помпи и друга техника под земята от страна на жалбоподателя. Категорично заявява, че повече от половината работно време жалбоподателят е прекарвал под земята. Липсва спор и относно обстоятелството, че длъжността на жалбоподателя не е по - висока в йерархията от тази на ръководител на участък.  От друга страна индиция за обстоятелството, че спорният период от осигурителния стаж е прекарван в полагане на труд под земята могат да бъдат и представените от фирмата - работодател на К. към момента на съществуването й документи – Предложение за пенсиониране – УП -1, издадено в съответствие с отменения правилник за категоризиране на труда при пенсиониране и Удостоверение за осигурителен стаж Образец УП – 2, издадено въз основа на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. И в двата документа изпълняваните функции от страна на жалбоподателя са посочени като „подземен енергетик“ или „подземен енергомеханик“. Към тогавашния момент работодателят не би могъл да знае за предстоящи промени в осигурителните и пенсионни разпоредби, за да бъде обвиняван, че умишлено е посочил функциите, изпълнявани от жалбоподателя като „подземни“ за разлика от описанията на част от заеманите от Й.П.К. длъжности в трудовата му книжка. В крайна сметка съгласно чл.12 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, първата удостоверява трудовия стаж, но не и характера и естеството на полагания труд, който е допустимо да бъде установен с всички доказателствени средства. Същият извод важи и за разпоредбата на чл.40 НПОС, която сочи, че осигурителния стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО с трудови , служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец ( в случая УПИ – 1 и УПИ – 2). Тези два образеца – УП – 1 и УП – 2 са били възприети от осигурителния институт при представянето им, не са оспорени или оборени и по тях е отпусната пенсията на К. през 1999г.

В подкрепа на горните изводи следва да се подчертае именно това, че критерият, възприет от законодателя в чл. 104, ал. 3 КСО, е характерът на реално полагания труд - с оглед заетост под земята, Използваният израз "до ръководител на участък включително" е относим към определянето на това кои ръководни служители, заети под земята, ползват установената привилегия, което следва както от граматическото тълкуване (предвид липсата на запетая след "ръководни служители"), така и от логическото тълкуване, доколкото е очевидно, че за работниците и инженерно-техническите специалисти се изисква единствено полагане на подземен труд. Ако законодателят е искал да ограничи приложението на тази разпоредба съобразно други особени критерии, а не съобразно характера на труда, редакцията на нормата би била друга.

В допълнение следва да бъде отчетено и обстоятелството, че самият работодател е посочил длъжността като попадаща в т.1 на първа категория труд от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), където задължително условие е лицата да са били „заети с подземна работа в мините, тунелите и други подземни обекти“. В подкрепа на този смисъл е обстоятелството, че тази норма е преповторена в разпоредбата на чл.66л. от същия правилник, която гласи: „Работниците и инженерно-техническите работници до началник на участък включително, инженерно-техническите работници до началник (ръководител) на рудник включително в рудниците на безучастъкова структура, заети на работа под земята в мините, тунелите и други подземни обекти, добиват право на пенсия за изслужено време и старост при трудов стаж 15 години и възраст 45 години, ако са работили най-малко 10 години в такива обекти. Трудовият стаж се зачита от първа категория.“ Именно от тази разпоредба се е възползвал жалбоподателят, когато след навършване на 45-годищна възраст през 1999г. е заявил желанието си да се пенсионира. Т.е. става ясно, че осигурителният орган без възникване на новонастъпили обстоятелства веднъж е признал на лицето обстоятелството, че е било заето на работа „под земята в мините, тунелите и др. подземни обекти“ (и то към момент, в който работодателя на К. е съществувал все още в правния мир и при неясноти органът е могъл да изясни спорните обстоятелства), а по-късно въз основа на същите доказателства, същият орган необосновано достига до противен правен извод в нарушение на принципа на последователност и предвидимост по чл.13 АПК.

От всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав достига до извода, че длъжността на жалбоподателя и характера на труда му за процесния период, го определят като такъв по чл. 104 ал. 3 от КСО.

Отричайки правото на Й.П.К. да му бъде зачетен положения за процесния период труд по чл. 104 ал. 3 от КСО, съответно да се приложи посоченото в него съотношение – една година осигурителен стаж от първа категория да се зачете за три години осигурителен стаж от трета категория, с Разпореждадане № МП-16944#3/20.01.2016г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на  НОИ гр. Бургас, същото е постановило акт противоречащ на материалния закон. Неправилно е приложил материалния закон и Директора на ТП на НОИ гр. Бургас в оспореното Решение по пенсионна преписка ********** от 26.02.2016г., отхвърляйки оспорването на К. срещу разпореждането.   

По приложението на разпоредбата на чл.69, вр. чл.104, ал.6 КСО

Предпоставка за приложението на разпоредбата на чл.104, ал.6 КСО е жалбоподателят да е лице по чл. 69 (КСО) от летателния състав на витломоторната авиация, парашутистите, служещите в групите за охрана към граничните полицейски участъци и на надводните кораби. Съгласно разпоредбата на чл.69 особени пенсионни права притежават лимитативно изброени родове професии и длъжности, основно свързани с правораздавателната, правоохранителната, дейности, както и такива от посочени родове длъжности на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Във връзка с тази претенция жалбоподателят е представил Образец УПИ – 30 от Стопанско обединение моторен автотранспорт АД, издадено на 04.08.2000г., което същият е представил на НОИ и на 30.08.2000г. с нарочна молба на л.75 по делото с изкане за промяна на пенсията поради новонастъпили обстоятелства. Вследствие на това доказателство, удостоверяващо трудов и осигурителен стаж по чл.2, т.26 от ПКТП (отм.) с продължителност от 7 месеца и 26 дни пенсията му била преизчислена с разпореждане №**********/04.07.2001г. (л.71). При проверка на посочения документ действително се установява, че жалбоподателят не е доказано да попада сред длъжностите по чл.69 КСО, както претендира процесуалният му представител, поради което разпореждането на ръководител „ПО“ и потвърдилото го и обжалвано пред БАС решение на Директора на ТП на НОИ Бургас в тази му част е правилно постановено.

При проверката по чл. 168 от АПК не се установиха други отменителни основания по чл. 146 от АПК.

Процесното решение и контролираното с него разпореждане са постановени от компетентни органи по чл. 117 ал. 1 т. 2 б. “а” и чл. 98 ал. 1 от КСО. Административният акт притежава необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. В производството по издаване на акта не е допуснато съществено нарушение на административно-производствени правила. Обжалваното решение съответства на целта на закона, тъй като е израз на упражнено правомощие при оспорване по административен ред на съответния административен акт.

С оглед естеството на въпроса поставен за решаване пред административния орган и необходимостта да се определи размера на пенсията, то по правилото на чл. 173 ал. 2 от АПК преписката ще бъде изпратена на компетентния орган-длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Бургас. Тъй като в административната преписка се съдържат доказателствата необходими за издаване на исканото разпореждане, то срока за изпълнение на съдебното решение е 7 - дневния по чл. 57 ал. 4 от АПК.

     Воден от горното и на основание чл. 173 ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ Решение по пенсионна преписка ********** от 26.02.2016г. на Директора на ТП на НОИ гр.Бургас, и потвърденото с него разпореждане № МП-16944#3/20.01.2016г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на  НОИ гр. Бургас., В ЧАСТТА, в която е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Й.П.К. като не е приложена разпоредбата на чл.104, ал.3 КСО по отношение на доказан от него осигурителен стаж от първа категория за периода 01.06.1985г. до 23.06.1997г.положен в „Бургаски медни мини“ под земята.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.П.К. с ЕГН ********** *** против Решение по пенсионна преписка ********** от 26.02.2016г. на Директора на ТП на НОИ гр.Бургас в останалата й част като неоснователна и недоказана.

ИЗПРАЩА административната преписка на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Бургас за постановяване на административен акт, съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ЗАДЪЛЖАВА длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр.Бургас в 7 - дневен срок от получаване на преписката да издаде разпореждане по заявлението на Й.П.К. с ЕГН ********** *** за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: