Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

989

 

гр. Бургас, 18.05.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Марина Николова

 

при секретар Г.С., като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 618/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                               

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност.

 

Образувано е по жалба и уточнение на жалба /л. 50/ на „ПРОДИ ГАЗ“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. ***, представлявано от управителя Д.И.Х., чрез адв. П.Н. *** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-38-0131322/ 28.02.2018 г., издадена от директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в с. ***, общ. Сливен, ул. „***, стопанисван от „ПРОДИ ГАЗ“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Заявено е твърдение, че така постановената заповед е незаконосъобразна, постановена при липса на компетентност. Посочва се, че не е издаден АУАН за констатираното нарушение и се моли съда да отмени оспорваната заповед. Прилагат се копия на трудови договори.

Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният му представител изпраща становище, с което поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът – директорът на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-гр.Бургас, предоставя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставяне в сила на заповедта. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение  на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК.

Бургаският административен съд, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От съставения по повод на проверката Протокол за извършена проверка № 0131322 от 26.02.2018 год. се установява, че на 26.02.2018 г. служители на ТД на НАП – гр. Бургас, офис - Сливен извършили проверка на търговски обект – бензиностанция, находяща се в с. ***, общ. Сливен, ул. „***, стопанисван от „ПРОДИ ГАЗ“ ООД. В хода на проверката било констатирано, че на 26.02.2018 год., в 10.05 ч., при извършена покупка на 1 бр. зимна течност за чистачки, на стойност 2.50 лева, заплатени в брой от органите по приходите, не е издаден фискален касов бон от функциониращо в обекта фискално устройство. Отразено е и обстоятелството, че разчетената касова наличност от ФУ е 713.10 лева, фактическата наличност – 462.01 лева, въвеждане на пари в касата – 137.70 лева, извеждане на пари от касата – 375.80 лева, разлика 12.99 лева. Към момента на проверката в обекта са работили две лица – 1 на трудов договор и 1 самоосигуряващо се.

Горепосочените обстоятелства са посочени и в оспорената заповед за налагане на ПАМ, макар и разликата неправилно да е посочена като положителна, вместо отрицателна, като същите са намерили отражение при индивидуализиране размера на наложената ПАМ.

На 28.02.2018 год., административният орган – Директор на дирекция Контрол при ТД на НАП – гр. Бургас е приел, че с посоченото деяние от обективна и субективна страна са осъществени признаците на административно нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. С оглед на това и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство административен акт – Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-38-0131322/28.02.2018 г., издадена от директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в с. ***, общ. Сливен, ул. „***, стопанисван от „ПРОДИ ГАЗ“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, тъй като заповедта е връчена на 02.03.2018 г., а жалбата е подадена на 06.03.2018 г. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че с оспорената заповед № ОП-38-0131322/28.02.2018 г., издадена от директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Бургас, е наложена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в с. ***, общ. Сливен, ул. „***, стопанисван от „ПРОДИ ГАЗ“ ООД за срок от 14 (четиринадесет) дни, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, а на основание чл. 60 от АПК, е допуснато предварително изпълнение. Изложени са мотиви, че: при извършената контролна покупка не е издадена фискална касова бележка от фискалното устройство; при направен разчет на касовата наличност е констатирана положителна разлика от 12,99лв., дължаща се закономерно и на други неотчетени приходи. Задълженото лице е регистрирано по ЗДДС и декларира сравнително ниски вноски по ДДС, предвид вида на дейността, декларираните обороти и обичайната търговска надценка. Средно-дневните обороти варират между 1500 лева и 3000 лева, като е преценил същия за нисък за вида на упражняваната дейност и местоположението на обекта. Отбелязал е също, че в обекта работи едно лице на пълен работен ден по трудов договор и едно самоосигуряващо се лице, но съпоставено с работното време на обекта – 24 часа без почивен ден, е прието за доказателство за допускани нарушения на данъчно-осигурителното законодателство. Годишните финансови резултати са: за 2016г. – счетоводна загуба 10 511,32лв., което е доказателство, че същите са занижени в резултат на неотчитане на приходите в пълен размер. При тези данни органът е формирал извод, че търговецът системно не зачита данъчно-осигурителното законодателство и допуска нарушения при отчитане на приходите от търговската си дейност. Налагането на ПАМ е обосновано с необходимостта от промяна в начина на извършване дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректният- недопускане на вреда за фиска. Органът се е позовал на многобройни решения на Върховния административен съд.

На първо място, по въпроса за валидността на оспорената заповед, Съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от административната преписка е приложена заповед № ЗЦУ -1657/29.12.2016г. на изпълнителния директор на НАП /л. 87 и л. 114/, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и  чл.186, ал.3 и  4 от ЗДДС  и  чл.81, ал.1 от АПК е определил директорите на дирекция “Контрол” в териториалните дирекции на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното разпореждането е издадено от компетентен орган.

По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни изводи:

Съгласно АПК, когато административния орган действа при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не констатира при издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби, уреждащи налагането на ПАМ.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта служител на бензиностанцията от името на търговеца е бездействала правнорелевантно като не е издал касов бон за извършената покупка на стойност 2.50 лева.  В жалбата този факт се отрича от жалбоподателя, но същият не ангажира доказателства, които да го опровергават. Нещо повече, от представения по делото дневен финансов отчет и опис на парите в касата, неоспорени от жалбоподателя се установява разминаване между отчетените и налични суми - необоснована разлика, която макар и да е отрицателна е доказателство за създадената организация на работа в нарушение на изискванията на ЗДДС.

При това положение на административния орган не му е останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл. 186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС е записано, че "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния орган.

В настоящия случай, в оспорената Заповед № ОП-38-0131322/ 28.02.2018 г. е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за едно констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към съставения в деня на проверката Протокол № 0131322 от 26.02.2018 год., а от друга подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ. При определяне на продължителността на мярката са взети под внимание извършеното нарушение, последиците от него, вида и характера на търговската дейност, а така също и констатираната разлика от 12,99лв.; декларираните обороти и обичайната търговска надценка; средно-дневните обороти, вариращи между 1500 лева и 3000 лева; броя на заетите лица и годишните финансови резултати за 2016г. – счетоводна загуба 10 511,32лв.

Отразени в заповедта са и правните основания за постановяване на спорната ПАМ – чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ ЗДДС. При сравнението им с констатираните от административния орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 и по-конкретно на нейната б.”а” ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице (търговец), което не издава съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Този ред е уреден в разпоредбите на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя относно невъзможността за прилагане нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, предвид заявеното, че за нарушението все още не е съставен АУАН, доколкото издаването на заповедта и на разпореждането за предварителното и́ изпълнение не е предпоставено от издаване на акт и наказателно постановление. Принудителната административна мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС материалноправни предпоставки. Ето защо съдът приема, че липсата на акт е ирелевантна за законосъобразността на процесното разпореждане. Липсата на влязло в сила НП също е ирелевантно за настоящия спор с оглед независимия характер на двете производства. В случая се касае за отделно административнонаказателното производство, като поставеният въпрос за взаимната им обусловеност произхожда от нормата на чл.187, ал.4 ЗДДС, (където е предвидено, че „Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.“) и касае изпълнението на индивидуалния административен акт, а не неговата законосъобразност, като е предмет на възражение и обсъждане в изпълнителното производство след влизане на индивидуалния административен акт и наказателното постановление в сила.

Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., която урежда задължението за издаване на фискална касова бележка при всяка продажба, гласи, че фискален бон се издава „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата хипотеза не попада“. Именно това правнорелевантно бездействие се установява по делото.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от Наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ответникът в условията на обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното поведение.

Що се касае до срока на така наложената ПАМ, в разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове размера, посочен от него. Съдът констатира, че административният орган – Директор на Дирекция „Контрол“ при ДТ на НАП – гр. Бургас е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. С оспорената Заповед № ОП-38-0131322/28.02.2018 г. е постановено да се приложи ПАМ – запечатване на обект за срок от 14 (четиринадесет) дни, което е обосновано с вида на нарушението, последствията от него, реда и организацията по отчитане на оборотите в търговския обект, констатираната разлика от 12,99лв., декларираните обороти и обичайната търговска надценка, средно-дневните обороти, вариращи между 1500 лева и 3000 лева, броя на заетите лица и годишните финансови резултати за 2016г. – счетоводна загуба 10 511,32лв.

Относно броя на заетите лица, жалбоподателят е представил към жалбата си копия на трудови договора и извлечение – Справка за актуалното състояние на действащите трудови договори към 02.03.2018 год., видно от която наетите служители са четирима /за бензиностанция, работеща по 24 часа, седем дни в седмицата/, което според настоящия съдебен състав не променя съществено горните констатации, касаещи както допуснатите нарушения на данъчно - осигурителното законодателство, така и неспазването на фискалното законодателство.

Наред с това съдебният състав намира срокът и за правилно обоснован с необходимостта от защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Съдът счита, че при наличието в търговския обект на констатираните регистрирани обороти, водещи до счетоводна загуба, със затварянето на обекта за 14 (четиринадесет) дни фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие противоправното поведение на жалбоподателя, ще му въздействат предупредително-възпиращо и възпитателно.

Така определеният размер е правилен. Той съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна.

Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на превантивната функция. Още повече, че в случая е възможно АНО да не е санкционирал жалбоподателя именно защото е сметнал, че прилагането на ПАМ би било достатъчно за постигане на превантивната и предупредителна функции по отношение на търговеца. Продължително упражняваната търговска дейност обосновава притежанието на високи професионални познания по отношение на фискалното законодателство и разколебава всяко предположение за случайния характер на допуснатото нарушение.

С оглед на всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-38-0131322/28.02.2018 г., издадена от директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас  не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност. Същата е съобразена и с целта на закона.

При този изход на спора за ответника се следват претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс, а не на ДОПК), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПРОДИ ГАЗ“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. ***, представлявано от управителя Д.И.Х., чрез адв. П.Н. *** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-38-0131322/28.02.2018 г., издадена от директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в с. ***, общ. Сливен, ул. „***, стопанисван от „ПРОДИ ГАЗ“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

 

ОСЪЖДА „ПРОДИ ГАЗ“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. ***, представлявано от управителя Д.И.Х. да заплати разноски по делото на ТД на НАП – Бургас за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: