Р Е Ш Е Н И Е

 

          871                                11.05.2016г.                                    гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на четиринадесети април, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

          ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                               2. ВАНИНА КОЛЕВА

 

секретар:  М.В.

прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КНАХ дело № 618 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А.И.К.,*** против решение № 62/15.02.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 1949 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Несебър. С решението е потвърдено наказателно постановление (НП) № 15-0304-002748 от 06.10.2015г., издадено от Началника на РУП-Несебър, с което на А.К. за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено наказание – глоба в размер на 100 лв. и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв.

Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон както и неспазване на процесуалните правила.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касацията – Районно управление „Полиция“ Несебър, редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител.

Участващият в процеса представител на БОП счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Настоящия съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

По същество на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани.

Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. По отношение на констатираното нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП санкционирано с нормата на чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от с.з. фактите по делото са безспорни и от непосредствените възприятия на  контролните длъжностни лица се установява, че касаторът К. е преминал на втория пешеходен светофар, посока х-л „Свежест“ -  х-л „Перла“, гр. Несебър, при забранителния сигнал на светофарната уредба, в нарушение на горепосочената норма, поради което отговорността му е законосъобразно ангажирана. 

Съдът намира, че е налице и вмененото на касатора нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която норма всеки водач на МПС е длъжен да носи в себе си посочените в разпоредбата документи. По делото не се доказа, че водачът към момента на проверката е представил на контролните органи копие от предходно НП, което заменя контролния талон. Предвид разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове имат доказателствена сила, в тежест на наказаното лице е да опровергае твърденията в АУАН. Това твърдение е една защитна теза на нарушителя, която остана недоказана.

Предвид изложеното настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 62/15.02.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 1949 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                           

 

      2.