Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1352           Година 23.07.2012         Град Бургас

      

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХV състав на пети юли две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимир ХРИСТОВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ:1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                   2. Чавдар ДИМИТРОВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 615 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директор на Регионална дирекция по горите гр.Бургас срещу решение № 41 от 30.01.2012г., постановено по н.а.х.д. № 832 по описа за 2011г. на Районен съд гр.Несебър. Счита решението за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и с изяснената фактическа обстановка.

Ответникът по жалбата – И.Г.Е. ***, с ЕГН ********** редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд е обосновано и  законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното  решение Районен съд гр.Несебър е отменил наказателно постановление № 552/04.10.2011г. на директора на РДГ гр.Бургас, с което на основание чл. 83г, ал.2от Закона за лова и опазване на дивеча за нарушение на чл.22, ал.2 от с.з. на И.Г.Е. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500  лева и лишаване от право да ловува за срок от една година. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществено нарушения на процесуалните правила. Посочено е, че в наказателното постановление липсва отбелязване в какво качество ответника по касация е извършил нарушението и кои свои конкретни задължения е нарушил, не са изложени обстоятелствата, индивидуализиращи установеното нарушение, както и не е посочена датата на извършване на деянието. Също така не е конкретизирано какъв е допустимият брой ловци и с какъв акт той е определен, както и не е посочено колко и кои членове са приети в нарушение на разпоредбите на закона. Описаните пропуски съдът е възприел, като съществени такива, като с неясното и неточно формулиране на обвинението, нарушителят е поставен в обективна невъзможност да организира адекватно защитата си, с оглед на което е отменил издаденото наказателно постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на районния съд, установяващи фактическата обстановка по делото и доколкото не се представят нови доказателства, същите не следва да се преповтарят.

Съгласно разпоредбата на чл.22, ал.2 от ЗЛОД изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, въз основа на изискуема норма за ловна площ от 70 хектара за един ловец, ежегодно определя максималния брой на ловците в ловните сдружения по чл.30, както и сдруженията, които могат да организират курсове за подготовка на кандидати за придобиване право на лов и броя на свободните места в тях. При определяне на изискуемата норма за ловна площ не се взема предвид броят на ловците, навършили 65-годишна възраст. От своя страна санкционната норма на чл.83г от ЗЛОД предвижда наказание глоба и лишаване от право на лов за лице, което допусне в сдружението да бъдат приети по-голям брой ловци от максимално определения от чл.22, ал. 2 от ЗЛОД.

Изложените в първоинстанционното съдебно решение мотиви за допуснати съществени процесуални нарушение се споделят и от настоящият съдебен състав. Маркираните от съда пропуски, анализирани в тяхната съвкупност създават съществена неяснота досежно авторството на извършеното нарушение, както и неговата съставомерност.

В конкретния случая от издаденото наказателното постановление не става ясно какъв е определеният за всяка една година максимален брой на ловци в съответното ловно сдружение. По делото не е представена и заповед по чл.22, ал.2 от ЗЛОД нито за 2010г., нито за 2011г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, като касационната инстанция намира, че наличието на изискуема норма за ловна площ от 70 хектара за един ловец не означава, че изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите автоматично определя цялата площ за ловуване. В случая е налице оперативна самостоятелност на този административен орган, който е задължен само да съобрази, че за един ловец са необходими 70 хектара площ, но не е длъжен да допусне заемане на максимално всички места при налична площ. Именно поради необходимостта от преценка законодателят е въвел и задължението за ежегодно определяне броя на ловците.

Следва да бъдат споделени мотивите на районния съд за пропуск в наказателното постановление относно обстоятелството, че в същото липсва посочване в какво качество е наказано лицето. Отделно от това, от представените доказателства по делото е видно, че ответникът Е. не разполага с никакви властови правомощия да ограничи приемането ловци в съответното дружество, тъй като е един от членовете на управителния съвет на дружеството, като представителни правомощия по отношение на дружеството има лицето Н.И.И.. Дори да се приеме обстоятелството, че отговорността на ответника по касация е ангажирана в качеството му на член на управителния съвет, то в случая се касае за колективен орган, чиито решения се вземат с мнозинство от присъстващите. Съгласно чл.29, т.8 от устава на дружеството, управителният съвет приема и изключва членове, т.е. приемането на определен брой ловци в дружеството зависи единствено и само от валидно формираната воля на управителния съвет, но не и на който и да било отделен негов член.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41 от 30.01.2012г., постановено по н.а.х.д. № 832 по описа за 2011г. на Районен съд гр.Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

     

           

 

                                                                            2.