Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 981             20  май 2016 година             град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ -ми състав, в открито заседание на осемнадесети май,  две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                               

                                                                                   Съдия : Златина Бъчварова

                                                                       

Секретар Г.Д.

като разгледа докладваното от съдия  Златина Бъчварова                              

административно дело  номер  614   по описа за  2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.268 ДОПК.

Образувано е по жалба на  Б.Я.М. *** против Решение №25 от 09.02.2016 година на директора на ТД НАП – Бургас, с което е оставено без уважение възражението му  за давност, вх.№ 2070-000007 от 11.11.2015 година.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, и не се представлява. В жалбата са изложени доводи против мълчалив отказ на директора на ТД НАП-Бургас да се произнесе по възражеието за давност, но тъй като същият към настоящия момент се е произнесъл, съдът приема, че предмет на оспорване в настоящото производство е именно  решението на директора. Иска уважаване на подаденото възражение. Не ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - директорът на  ТД НАП – Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, моли съда за нейното отхвърляне. Представя по делото административната преписка по издаване на оспорения акт.

Административен съд- Бургас, като взе предвид доводите на страните, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази закона, намира следното :

По делото няма данни кога жалбоподателя е бил уведомен за решението на директора на ТД НАП-Бургас, поради което съдът приема, че същата е подадена  в срока по чл. 268, ал.1 ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което е адресат на акта и има правен интерес, съдържа изискуемите по закон форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че на жалбоподателя М. са издадени две наказателни постановление от кмета на Столична община №190835 от 17.06.2011 година, влязло в сила на 26.10.2013 година/л.28 от делото/ и №185628 от 05.07.2010 година, влязло в сила на 17.03.2011 година/л.33 от делото/, с които за нарушения на Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община са му наложени две административни наказания „глоба“ в размер по 70.00 лева. Санкцията по двете наказателни постановления не е заплатена, поради което същите са изпратени са събиране в ТД НАП-Бургас, офис Ямбол.

На 27.07.2015 година в ТД НАП-Бургас, офис Ямбол е образувано изпълнително дело №2070 за събиране на неизплатени от жалбоподателя задължения, включително и тези по двете наказателни постановления./л.27 от делото/

М. е направил възражение за давност, вх.№2070-000007 от 11.11.2015 година по отношение на задължениата по цитираните наказателни постановления, на основание чл.82, ал.3 ЗАНН/л.26 от делото/.

По повод постъпилото възражение, публичен изпълнител при ТД НАП-Бургас, офис Ямбол е издал разпореждане, изх.№2070-000008 от 13.11.2015 година, с което не прекратява, поради изтекла погасителна давност задълженията по двете наказателни постановления/л.24 от делото/.

По реда на административния контрол по това възражение се е произнесъл и директорът на ТД НАП-Бургас, който с Решение №25 от 09.02.2016 година  го е оставил без уважение, като е приел, че по отношение на задълженията по двете наказателни постановления не е приложима нормата на чл.82, ал.3 ЗАНН, тъй като е образувано изпълнително производство и с предприемане на действията по тяхното изпълнение  давността е прекъсната. Сочи, че при това положение следва да се съобразят разпоредбите на общата давност за погасяване на публичните вземания, предвидени в ДОПК.

Това решение на директора на ТД на НАП – Бургас е предмет на оспорване в настоящото производство.

С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:

Решението на Директора на ТД НАП - Бургас е издадено от компетентен орган, съобразно нормата на чл.266, ал.1 ДОПК,  в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроцесуалните правила.

Решението е издадено  обаче при неправилно приложение на материалния закон по следните съображения:

Няма спор, че двете наказателни постановления са влезли в сила съответно на 17.03.2011 година и на 26.10.2013 година.

Няма спор, че против жалбоподателя на 27.07.2015 г. е образувано изпълнително дело №2070/2015 г. по описа на ТД НАП-Бургас, офис Ямбол,  за събиране подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, включително и тези, по двете наказателни постановления на кмета на Столична община.

Спорът е правен и свежда до приложение института на погасителната давност по отношение изпълнението на наложените наказания.

Съобразно нормата на чл.171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

От анализа на цитираната разпоредба се налага извода, че общата 5-годишна погасителна давност е приложима, в случай, че в друг закон не е предвиден друг по-кратък срок, каквато регламентация, съдържа специалния по отношение на ДОПК Закона за административните нарушения и наказания.

Съдът не споделя мотивите на административния орган, че по отношение на тези публични задължения следва да се приложи общата погасителна давност, предвидена в ДОПК.

Според правилото на чл.82, ал.1, т.“а“ ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли  две години, когато наложеното наказание е глоба. А чл.82, ал.2 ЗАНН сочи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В конкретния случай, по отношение на глобата по наказателно постановление № 185628 от 05.07.2010 година, влязло в сила на 17.03.2011 година, към момента на образуване на изпълнителното производство против жалбоподателя  на 27.07.2015 година, срокът за изпълнение на тази санкция е изтекъл по арг. от чл.82, ал.1, т.“а“ ЗАНН във връзка с чл.82, ал.2 ЗАНН. Изтекла е и тригодишната абсолютна давност за изпълнение на наложената санкция по арг. от чл.82, ал.3 ЗАНН. Тази абсолютна давност, съгласно ал.4 на с.р. е неприложима само по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. По делото не се съдържат данни в този срок да е образувано изпълнително производство и следователно глобата по наказателно постановление № 185628 от 05.07.2010 година е с погасена давност.

Същият обаче не е изтекъл по отношение на глобата наложена с наказателно постановление  №190835 от 17.06.2011 година, влязло в сила на 26.10.2013 година. С образуването на изпълнителното производство на 27.07.2015 година, срокът по чл. чл.82, ал.1, т.“а“ ЗАНН не е изтекъл, а компетентният административен орган е предприел действия, с които давността е прекъсната.

По делото липсват данни преди датата на образуване на изпълнително дело №2070/2015 г. по описа на ТД НАП-Бургас, офис Ямбол да са предприети действия по отношение на наказаното лице за изпълнение на наложените наказания.

Погасителната давност е основание за погасяване на публичните вземания по арг. от чл.168, т.3 ДОПК, което от своя страна е условие за тяхното отписване съобразно нормата на чл.173, ал.1 ДОПК.

По тези съображения съдът приема, че изпълнението на административното наказание „глоба“, наложена на жалбоподателя с наказателно постановление № 185628 от 05.07.2010 година в размер на 70.00 лева е погасено по давност и  същото подлежи на отписване според цитираната нормативна регламентация. В тази част решението на директора на ТД НАП-Бургас е неправилно и следва да се отмени, а преписката да се изпрати на публичния изпълнител за продължаване на изпълнителните действия относно непогасеното по давност публично задължение по наказателно постановление №190835 от 17.06.2011 година в размер на 70.00 лева.

Предвид изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, съобразно уважената част от претенцията общо в размер на 160.00/сто и шестдесет/ лева.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас, VIII - ми състав

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение №25 от 09.02.2016 година на директора на ТД НАП – Бургас, с което е оставено без уважение възражението за давност  вх.№ 2070-000007 от 11.11.2015 година на Б.Я.М. *** в частта относно вземането по наказателно постановление № 185628 от 05.07.2010 година на кмета на Столична община  в размер на 70.00 лева, поради погасяването му по давност.

ИЗПРАЩА преписката на публичен изпълнител при ТД НАП-Бургас, офис Ямбол за отписване на вземането по наказателно постановление № 185628 от 05.07.2010 година на кмета на Столична община  в размер на 70.00 лева, поради изтекла погасителна давност и за продължаване на изпълнителните действия по отношение на задължението по наказателно постановление  №190835 от 17.06.2011 година в размер на 70.00 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  Б.Я.М. *** в останалата част, касаеща вземането по наказателно постановление №190835 от 17.06.2011 година в размер на 70.00 лева.

ОСЪЖДА ТД НАП-Бургас да заплати на Б.Я.М. *** разноски в размер на 160.00/сто и шестдесет/ лева.

Решението е окночателно.

                                                     СЪДИЯ: