Р Е Ш Е Н И Е

 

    Номер 1237         Година 04.07.2014         Град  Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на десети юни две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Й.Б.

Прокурор                                                                                                       

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 614 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на „Мегатранс 1” ЕООД, гр.София, ул.„Хайдушка гора” №38, ет.6 представлявано от управителя В.О.Щ. против принудителна административна мярка (ПАМ) – принудително преместване на лек автомобил на основание чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, наложена на 14.02.2014г. от К.И.Д. – старши специалист в отдел “Общофункционален контрол” при Дирекция “Управление при кризи, обществен ред и сигурност” в Община Бургас, по отношение на лек автомобил „Митцубиши” с регистрационен номер СА 0692 РР. В жалбата се твърди, че ПАМ е незаконосъобразна, поради допуснати особено съществени нарушения на материалноправните и административнопроцесуалните норми. Иска се отмяна наложената принудителна административна мярка.

Ответникът – Старши специалист в отдел “Общофункционален контрол” при дирекция “Управление при кризи, обществен ред и сигурност” в Община Бургас - К.И.Д., редовно уведомен, в съдебно заседание, чрез процесуални си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

Административен съд гр.Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните и съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл.149, ал.1 от АПК срок, отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Не е налице спор между страните, че на 14.02.2014г. в гр.Бургас на  ул.”Демокрация” № 83 е паркиран лек автомобил „Митцубиши” с рег.номер СА 0692 РР, собственост на „Мегатранс 1” ЕООД, на пешеходна пътека, намираща се бул.„Демокрация” №83,  по отношение на който автомобил от старши специалист отдел „ОК” при Община Бургас е наложена ПАМ-принудително преместване на превозното средство, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, поради паркирането му в нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП.

На П.П.Г. от гр.Ямбол е съставен АУАН  № 0052512 и е издадено наказателно постановление № НП-2144/19.02.2014г. от заместник кмета на Община Бургас, за това, че на 14.02.2014г., в 17,20 часа, в гр.Бургас, като водач на МПС с рег.№  СА 0692 РР е паркирал на пешеходна пътека, намираща се на ул.”Демокрация” № 83, с което е нарушил чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП. С наказателното постановление на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, на лицето е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Процесната принудителна административна мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай лицата по чл.168 от ЗДвП уведомяват районното управление на МВР, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление.

По силата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, б.”а” и т.6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По отношение на принудителната административна мярка по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, не е въведено изискване за издаването и в писмена форма, поради което същата може да бъде разпоредена и устно, като не е посочен изрично и органа, който би могъл да приложи тази мярка на административна принуда. Същият следва да бъде определен по реда на чл.168, ал.1 от ЗДвП, според който определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

В случая, за длъжностното лице, издало разпореждането за преместване на собствения на жалбоподателя автомобил, са представени доказателства,  удостоверяващи компетентността му за налагане на тази мярка на административна принуда. Представени са заповед № 3032/14.11.2012г. на кмета на община Бургас, с която е възложено на служителите от Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност” на длъжност: началник отдел, главен специалист, старши специалист и специалист да съставят АУАН и налагат принудителни административни мерки по реда на ЗДвП; допълнително споразумение към трудов договор № ЧР1657/01.10.2012г. сключен с К.И.Д. на длъжност старши специалист – общинска отговорност, с място на работа Община Бургас, Дирекция „УКОРС”, отдел „Общофункционален контрол”; длъжностна характеристика за длъжност старши специалист в отдел „ОФК” към Дирекция „УКОРС” при Община Бургас и график за разпределение на работното време на служителите от отдел „ОФК”  от 10.02.2014г. до 16.02.2014г.

Видно от изложеното налице е нарочна заповед на кмета на Община Бургас, с която той е определил лицата, които имат правомощия да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство, сред които безспорно са и старшите специалисти от Дирекция „УКОРС”.

От представения трудов договор се установява, че К.Д. се намира в трудово правоотношение с община Бургас и е на длъжност „старши специалист” в отдел „ОФК” към Дирекция „УКОРС” при Община Бургас. Съответно от представената длъжностна характеристика на старши специалист, в отдел “ОФК”, се установява, че служител на тази позиция има задължение да осъществява контрол по спазване на закона за движение по пътищата, а съгласно заповед № 3032/14.11.2012г. на кмета на община Бургас, му е възложено прилагането на ПАМ по ЗДвП.

С оглед на изложеното съдът приема, че по делото е доказана материалната компетентност на длъжностното лице, издало разпореждането за принудително преместване на лекия автомобил на жалбоподателя.

Мярката е приложена при спазване на административнопроизводствените правила, като неоснователни са доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон.

Разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП предвижда отделни хипотези, при осъществяването на които следва да се наложи мярката преместване – когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. В случая, не се спори, че водачът на автомобила, не се е намирал в него към момента на разпореждане на ПАМ, поради което и с оглед разпоредбите на чл.93 от ЗДвП, автомобила не е бил в престой, а е бил паркиран.

Съгласно § 6, т.28 от ДР на ЗДвП „Участник в движението” е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя, като такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.

Участниците в движението, съгласно чл.6 от ЗДвП, имат задължението да съобразява своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Съгласно § 6, т.54 от ДР на ЗДвП, „Пешеходна пътека” е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци.

От направените, при налагането на мярката снимки се вижда, че автомобила е бил паркиран върху по-голямата част от пешеходната пътека, находяща се на ул.”Демокрация” в нарушение на нормата на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП, която въвежда забрана да се паркира на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. С така посоченото ограничение, законодателят е презумирал, че за да бъдат налице безопасни условия за преминаване по пешеходните пътеки е необходимо не само на тях, но и на разстояние 5 метра от тях, да няма паркирани превозни средства. Паркирането на превозното средство върху пешеходна пътека, ограничава видимостта на пешеходците и водачите на преминаващите превозни средства, поради което има и за последица създаване на опасност при преминаването на другите участници в движението, на означеното за това място. Ето защо, законосъобразно е разпоредено преместването на автомобила на жалбоподателя, без негово съгласие, на основание чл.171, т.5, б.”б”, предложение второ от ЗДвП.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основанията по чл.146 от АПК за отмяна на оспорената принудителна административна мярка, поради което жалбата следва да бъде отхвърлено като неоснователна.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, Х състав,

 

Р  Е  Ш  И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мегатранс 1” ЕООД, гр.София, ул. „Хайдушка гора” №38, ет.6 представлявано от управителя В.О.Щ. против наложена на 14.02.2014г. принудителна административна мярка от К.И.Д. – старши специалист в отдел “Общофункционален контрол” при Община Бургас, по силата на която е преместен собствения на дружеството лек автомобил „Митцубиши” с регистрационен номер СА 0692 РР.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните.

 

 

СЪДИЯ: