Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер  1202          02.07.2014г.              град Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас, първи състав, на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Таня Евтимова

 

при секретаря К.Л., в присъствието на прокурора Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Евтимова административно дело номер 613 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.146 от АПК, вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по жалба на В.Ц.Н. *** против принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.5, буква „б” от ЗДвП е разпоредено преместването на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач. Иска се от съда да отмени процесната ПАМ и да присъди на жалбоподателя обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатена такса за репатриране на автомобила в размер на 67,20 лева. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Н. от БАК, която поддържа заявената претенция без да сочи доказателства. Прави искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – старши специалист в отдел „Общофункционален контрол“ при Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност“ при Община Бургас и ответникът по иска – Община Бургас се представляват в процеса от юрисконсулт Д., който пледира за отхвърлянето им.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК. Изхожда от надлежна страна, съответна е на изискванията за форма и реквизити и е насочена срещу акт, който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Поради това се явява процесуално допустима.

Разгледани по същество, жалбата и претенцията за обезщетяване са основателни.

От фактическа страна по делото е установено, че на 23.02.2014г. в 18,15 часа В.Ц.Н. е паркирал собственото си МПС с рег.№ А 9685 ВХ, марка „Мазда“, цвят – светлосив металик върху тротоара на ул.“Дебелт“, срещу жилище № 70, който не е определен от администрацията за паркиране. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.94, ал.3, предл.II от ЗДвП. Съставен е акт за установяване на административно нарушение № 0053016/24.02.2014г. и е издадено наказателно постановление № НП-2583/28.02.2014г., с което на основание чл.189, ал.12 и чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП на Н. е наложена глоба в размер на 30 лева. Едновременно с това е разпоредено преместването на паркирания автомобил без знанието на водача и същият е откаран на паркинг, стопанисван от Община Бургас. В подкрепа на изложените от административния орган фактически доводи са представени цитираните АУАН и наказателно постановление, длъжностна характеристика на административния орган, разпоредил преместването, допълнително споразумение към трудов договор и седмичен график за разпределение на служителите от отдел ОФК за периода от 17.02.2014г. до 23.02.2014г. Приложени са за сведение два броя снимки, в които е онагледено местоположението на автомобила преди репатрирането. В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство, Н. оспорва правомощието на административния орган да разпорежда репатриране на МПС и твърди, че не е осъществен фактическия състав на чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорената приндутелна административна мярка, настоящият съдебен състав констатира, че същата е произнесена от компетентен орган, оправомощен за това със заповед № 3032/14.11.2012г., издадена от кмета на Община Бургас. При постановяването й са спазени изискванията за форма и административнопроцесуалните правила, но е нарушен материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.5, б. „б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, между които преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай длъжностните лица от службите за контрол, определени от министъра на вътрешните работи и/или длъжностните лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство. Разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление. Анализът на цитираната правна норма обоснова извод, че за да се разпореди преместване на пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, е необходимо да е налице една от следните алтернативно предвидени предпоставки, а именно: 1. превозното средство да е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2. превозното средство да е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението или 3. паркираното средство да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В настоящия случай е безспорно установено, че управляваният от Н. автомобил е паркиран в нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, но не е установено противоправното деяние да осъществява състава на една от алтернативите, регламентирани в чл.171, т.5,б. „б“ от ЗДвП. Според разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Неизпълнението на тази норма обаче е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП и се налага на водача на превозното средство. За да се наложи принудителната административна мярка по чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП не е достатъчно само да е нарушена нормата на чл.94, ал.3 от ЗДвП, а да е установен и някой от фактите, визирани в чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП. От събрания по делото доказателствен материал не може да се направи извод, че мястото, на което е паркиран автомобила, е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване или че е създадена опасност за другите участниците в движението. От приложения по делото снимков материал е видно, че превозното средство затруднява, но не прави невъзможно преминаването на пешеходците, поради което липсва основание за прилагане на принудителната административна мярка. Изложеното до тук обоснова извод, че административният орган не е приложил релевантни факти към диспозицията на правната норма и разпореденото репатриране е незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Анализът на цитираната норма обосновава извод, че за да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани следва да са налице при условията на кумулативност следните материалноправни предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностни лица, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вреда и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат. В конкретния случай е безспорно установено, че наложената ПАМ е незаконосъобразна и за жалбоподателя са настъпили имуществени вреди в размер на 67,20 лева. Тези вреди са пряка и непосредствена последица от принудителната мярка, тъй като представляват такса за репатриране в размер на 43,20 лева и такса за „наказателен паркинг“ в размер на 24,00 лева. С оглед на това претенцията за обезщетяване на претърпените от Н. имуществени вреди е основателна и следва да се уважи.

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.143 от АПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди на жалбоподателя извършените от него разходи за водене на делото в общ размер на 360 лева.

Мотивиран от това, Бургаският административен съд, първи състав,

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.5, буква „б” от ЗДвП е разпоредено преместването на МПС с рег.№ А 9685 ВХ, марка „Мазда“, цвят – светлосив металик без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на В.Ц.Н. *** съдебно-деловодни разноски в размер на 360 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                                              СЪДИЯ:………………………………