Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

    1297                                      08.07.2014 година                             гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, шестнадесети състав, на двадесет и девети май, две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     РУМЕН ЙОСИФОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1.  ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 610 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

С решение № 124 от 22.01.2014 г. по НАХ дело № 4901/2013 г. Бургаският районен съд е изменил наказателно постановление № 0496/11.09.2013 г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, гр. София, с което на основание чл. 336, вр. чл. 326а от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), е наложено на „Българска телекомуникационна компания” АД административно наказание „имуществена санкция” в размер на 60 000 лева, за нарушение по чл. 31, ал.1 от Функционалните спецификации (ФС), като е намалил размера на наказанието на 11 156 лева.

Против така постановеното решение касационни жалби са подали и двете страни.

В касационната жалба на санкционираното търговско дружество са изложени съображения за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърденото с него наказателно постановление.

В жалбата на Комисията за регулиране на съобщенията са развити доводи за явна несправедливост на наказанието- касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. Изложено е, че районният съд е пренебрегнал издадените срещу „БТК” ЕАД множество наказателни постановления, както и че не е съобразил формалния характер на нарушението. Иска се да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

В съдебното заседание страните не изпращат представители. Не сочат нови доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационните жалби и моли да бъде потвърдено решението на БРС.

Касационните жалби са подадени против подлежащо на обжалване решение, изхождат от процесуално легитимирани страни и са депозирани в законоустановения срок, поради което са процесуално допустими. При разглеждането им по същество, съдът намира следното:

С оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление № 0496/11.09.2013 г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, гр. София, е наложено на „Българска телекомуникационна компания” АД, на основание чл. 336, вр. чл. 326а от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), административно наказание „имуществена санкция” в размер на 60 000 лева, за нарушение по чл. 31, ал.1 от Функционалните спецификации (ФС), за това, че не е осъществило процеса по пренасяне на мобилен номер 359 879 042 504 в мрежата на „Мобилтел” ЕАД, мобилна услуга БОБ, при подадено на 19.12.2012 г. заявление от абоната В. Н. Т..

С решение № 124 от 22.01.2014 г. по НАХ дело № 4901/2013 г. БРС е изменил наказателното постановление досежно наказанието, като е намалил същото на 11 156 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с деянието е осъществен съставът на нарушението, за което „БТК“ ЕАД е санкционирано. БРС е счел, че наказанието е завишено и не съответства на тежестта на нарушението, предвид липсата на вредни последици, поради което е намалил неговия размер.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Относно сочените в жалбите основания за неговата отмяна, съдът намира следното:

По жалбата на „БТК” ЕАД

В касационната жалба се сочи, че първоинстанционното решение е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразено в липса на решаващи мотиви. Развити са доводи за несъставомерност на деянието, като в тази връзка се твърди, че приемащият оператор не е изпратил заявлението за пренасяне като PDF файл, поради което, чрез изпращане от БТК на код 0007, е предоставена възможност на същия да предостави надлежно заявление. Наред с това е изложено, че обективно не е възможно при подадено на 19.02.2013 г. заявление да постъпи отговор на същото на 21.12.2012 г., което е преценено като нарушение изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Посочено е още, че мобилният номер е пренесен в мрежата на „Мобилтел” ЕАД на 11.01.2013 г. по последващо заявление, преди съставянето на акта за установяване на административно нарушение.

Настоящият състав на съда намира тези доводи за неоснователни. В оспореното решение са изложени мотиви и в тях, макар и кратко, се съдържа отговор на въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то от наказаното лице, съставлява ли деянието нарушение и правната му квалификация, какво наказание да се определи на нарушителя. Изложеното не дава основание за възприемане на довода, че е налице пълна липса на мотиви, изключваща възможността за извършване на касационна проверка.

Голословни са твърденията на касатора „БТК” ЕАД, че приемащият оператор не е изпратил заявлението за пренасяне. По делото е налично (на л.45) становище на търговското дружество, адресирано до Комисията за регулиране на съобщенията, съдържащо по същество извънсъдебно признание на относно обстоятелството, че на 19.12.2012 г. в БТК е постъпило заявлението за преносимост на мобилен номер 359 879 042 504.

Не е налице и соченото нарушение на чл. 57 от ЗАНН. В акта и в наказателното постановление са описани ясно и пълно обстоятелствата, относими към състава на административното нарушение. Действително, в обстоятелствената част на наказателното постановление е допусната известна неточност, като е отразено, че заявлението за пренос на номера е депозирано на 19.02.2012 г., вместо на 19.12.2012 г. Същата обаче не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото не се отнася до съставомерен елемент на нарушението и поради това не би могла да се отрази на правото на защита на санкционираното лице. Ирелевантни за съставомерността на деянието са и твърденията за последващо пренасяне на мобилния номер в мрежата на „Мобилтел” ЕАД.

От доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че на  19.12.2012 г. абонатът на мобилен номер 359 879 042 504 е депозирал в „Мобилтел” ЕАД заявление за неговото пренасяне. На същата дата приемащият доставчик е изпратил заявлението до даряващия доставчик „БТК” ЕАД, надлежно получено от последния, който на 21.12.2012 г. отказал преносимост на заявения номер, посочвайки „код 0007”- представените от приемащия доставчик данни за абоната/потребителя са непълни или неточни.

В нормата на чл. 30, ал.1 ФС са уредени хипотезите, съставляващи основания за отказ на даряващия доставчик да извърши преносимост на номер. Според т. 7 от същата, последният може мотивирано да откаже преносимост на номер, когато представените от приемащия доставчик данни за абоната/потребителя са непълни и/или неточни. В конкретния случай тази хипотеза не е налице. Заявлението съдържа пълните данни на абоната В. Н. Т. и следователно не е било налице посоченото в т.7 на чл. 30, ал.1 от ФС основание за отказ. Ето защо съдът приема, че са налице елементите от състава на нарушението, за което „БТК“ ЕАД е било санкционирано.

По жалбата на Комисията за регулиране на съобщенията.

Съдът намира, че не е налице релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

Според разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на наказанието. В случая, такова очевидно несъответствие липсва. Наказанието, определено при превес на смекчаващите обстоятелства, съответства на тежестта на нарушението. Не се констатира завишена степен на обществена опасност на конкретното деяние, а и нарушението е отстранено, преди извършване на проверката и съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Що се отнася до приложените по делото наказателни постановления, следва да се отбележи, че същите са влезли в сила едва след извършване на деянието, санкционирано с процесното НП.

В заключение, не се установяват наведените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение като обосновано и постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд, шестнадесети състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 124 от 22.01.2014 г. по НАХ дело № 4901/2013 г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:          1.      

                      

2.