Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 835             11.04.2013г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, тринадесети състав, на четвърти април две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Таня Евтимова

Членове: 1. Галина Радикова

                 2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 610 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Международна фондация „Свети Свети Кирил и Методий”, ЕФН 2190005108, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. ***”, представлявана от акад. П.С.К. против решение №1/25.01.2013г., постановено по НАХД № 507/2012г. по описа на Районен съд – гр.Царево, с което е потвърдено издаденото от директора на РИОСВ гр.Бургас наказателно постановление № 44/09.10.2012г., с което на основание чл.83, ал.1, т.2 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) на фондацията е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗЗТ. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са представени нови писмени доказателства. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.Е.М., БАК, поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответникът по касация – Директора на РИОСВ гр.Бургас – в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да остави в сила оспореното решение

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователно оспорване, като излага съображения в тази връзка. Счита за основателно твърдението на касатора за възможността да се приложи чл.28 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че ремонтите са извършвани във вътрешността на сградите.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.         

Производството пред Районен съд – Царево се е развило по жалба на Международна фондация „Свети Свети Кирил и Методий” против наказателно постановление № 44/09.10.2012г., издадено от директора на РИОСВ -  гр.Бургас,  с което на основание чл.83, ал.1, т.2 от ЗЗТ на фондацията е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗЗТ. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр. Царево е потвърдил атакуваното постановление като е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия при спазване на правилата на административното производство. Районният съд е изложил съображения по възраженията на нарушителя.

Решението на Районен съд – Царево е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

  Настоящият състав не споделя твърдението на касатора, че е налице нарушение на съдопроизводствените правила предвид факта, че районният съд е отказал да назначи техническа експертиза, с която да се докаже дали сградите, в които се извършват ремонтни дейности са разположени на територията на резерват „Ропотамо”.

Видно от приложеното по делото писмо изх.№НСЗП-104/21.06.2012г. на МОСВ, разположението на сградите безспорно е в границите на посочения резерват, включително в границите на две защитени зони BG0001001 „Ропотамо” и  BG0002041 „Комплекс Ропотамо”. В този смисъл налице са официални документи, потвърждаващи статута на процесните сгради. Оспорването на последните не може да се реализира в хода на административнонаказателно производство, а към момента на решаване на спора липсват въобще данни за подобно оспорване, поради което съдът е длъжен да се съобрази със същите. Аналогична е ситуацията и относно заповед №318/1992г. на МОСВ и липсата на подзаконови нормативни актове, които да уреждат празнотите в този правен отрасъл.

Тази съдебна инстанция не установи твърдяната необоснованост на оспореното решение. Напротив, районният съд се е съобразил с представените по делото доказателства и е направил изводи в тази връзка – разгледал е местоположението на сградите; решението не се основава единствено и само на внесената от касатора молба в МОСВ и наложената принудителна административна мярка, а тези въпроси са разгледани за пълнота на изложението.

Не е налице и твърдяното противоречие на закона. Следва да се има предвид, че районният съд действа като инстанция по същество и тя изяснява напълно фактическата и правната страна по даден казус, за който е сезирана, без да е обвързана със задължението да се произнася по всички оплаквания на засегнатия от наказателното постановление субект. Фондацията, в качеството си на юридическо лице, не може да осъществи нарушението виновно – в случая е налице т.нар. безвиновна отговорност. Правилно първата инстанция не се е съобразила с нормата на чл.195 от ЗУТ, тъй като  в случая ЗУТ е общ закон спрямо ЗЗТ. Ако касатора счита, че е нарушено неговото право на собственост, защита на същото не може да се търси по реда на ЗАНН в хода на административнонаказателно производство.

Касационният състав на съда намира за неоснователно оплакването, че е налице нарушение тъй като районният съд не е изложил мотиви във връзка с прилагането на чл.28 от ЗАНН за маловажност на нарушението. Ако районният съд прецени, че има основания да приложи цитираната правна норма, той я прилага. След като не са изложени подобни мотиви трябва да се направи извод, че районният съд не е намерил основание да приложи същата. От друга страна, този съд също намира хипотезата на чл.28 от ЗАНН за неприложима, предвид характера на охраняваните обществени отношения и свързания с тях разрешителен режим, наложително е стриктно спазване на правилата, регламентиращи тези отношения, както и на вмененото с тях законоустановено поведение.

 

Мотивиран от това, Административен съд – гр. Бургас, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1/25.01.2013г., постановено по НАХД №507/2012г. по описа на Районен съд – гр.Царево.

 

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                 2.