Р Е Ш Е Н И Е

 

  Номер 603               Година 04.04.2016             Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на десети март две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: С.Х.

Прокурор: Галя Маринова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 60 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Проект строй“ ООД, гр.Бургас, кв.Сарафово, ул.“Ангел Димитров“ **, представлявано от управителя П.Н. срещу решение № 1741 постановено на 11.12.2015г. по н.а.х.д. № 3326/2015г. на Районен съд Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Не споделя мотивите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление и прави искане да се отмени постановеното съдебно решение и измененото наказателно постановление.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение, като обосновано и законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е изменил наказателно постановление № 02-000029/01.06.2015г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което на  касатора на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда (КТ), е наложена имуществена  санкция в размер на 2 500 лева, за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, като съдът е намалил санкцията на 1 500 лева. Прието е, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е преценено, че е налице съставомерност на установено нарушение – престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност, през определен период от време, срещу уговорено възнаграждение. Установено е също наличие на работно място, поради което съдът е намерил, че е налице трудово, а не на гражданско правоотношение и правилно е ангажирана отговорността на дружеството в качеството му на „работодател”. Относно размера на наложената имуществена санкция съдът е счел, че същата следва да бъде намалена до минималния размер от 1500 лева, тъй като не са налице обстоятелства които да обуславят по-високия и́ размер.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, който заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че от непосредствените възприятия на длъжностните лица, извършили проверката на място се установява, че на 17.03.2015. Д.Б. е престирал труд, като „монтажник на арматурни заготовки” и се е намирал на строителен обект „жилищна сграда с обособени три еднофамилни жилища и домови отклонения“, находящ се в ПИ с идентификатор 07079.820.1028 по КК на гр.Бургас, кв.Сарафово, м.„Овошките“, без да има сключен трудов договор, в надлежната писмена форма. Посоченото обстоятелство се потвърждава напълно от ангажираните пред първата инстанция свидетелски показания и представените писмени доказателства, а именно списък на работещите в „Проект строй“ ООД, където Б. собственоръчно се е вписал като „общ работник”, срещу което се е подписал. Видно от Книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа поддържана от дружеството, работникът регулярно е вписван в същата като инструктиран, което от своя страна сочи на предприети от страна на работодателя действия свързани с охрана на трудовата дейност и задълженията на работниците по обектите. Освен това работникът е отбелязан и в списъка на работниците в „Проект строй“ ООД получили лични предпазни средства. Касаторът не е ангажирал доказателства удостоверяващи действителността на твърдяното облигационно отношение, например документ за извършено плащане на уговореното възнаграждение, след приемане на извършената работа. В този смисъл правилно от първоинстанционния съд не е кредитиран представения граждански договор, като се има в предвид и това, че същия, като частен документ няма достоверна дата противопоставима на наказващия орган, тъй като макар и на него да е посочено, че е подписан на 10.03.2015г. не е представен към момента на извършване на проверката, а в един по-късен момент – на 20.03.2015г.

Нормите на трудовото законодателство вменяват задължение на работодателя да сключи трудов договор с работника преди постъпването му на работа, като чл.62, ал.1 поставя изискването за форма, а именно, че трудовият договор следва да се сключи в писмена форма. Тези задължения не са изпълнени от дружеството, като неговата отговорност е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, както е в настоящия случай. Дружеството правилно е санкционирано заради това, че е допуснал до работа работник, без сключен трудов договор в писмена форма, подписан от двете страни, което нарушение е подробно описано в съставения акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление и възраженията на касатора в този смисъл са неоснователни.

В случая, правилно първоинстанционния съд, след като е съобразил тежестта и характера на нарушението, е преценил, че наложеното на дружеството наказание е необосновано завишено и с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН е определен размер към минималния предвиден от законодателя в нормата на чл.414, ал.3 от Кодекса на труда – 1 500 лева. Този размер е подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1741/11.12.2015г. по н.а.х.д. № 3326/2015г. на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                2.