Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1487             10.08.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на дванадесети юли две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимира Друмева

 Членове: 1. Станимир Христов

                  2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Галина Колева като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 60 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Община Несебър, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявана от Н.К.Д. – кмет, против решение №463/15.12.2011г. постановено по НАХД №794/2011г. на Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление №63/03.09.2011г., издадено от директора на Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ)  гр.Бургас, с което за нарушение на чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и на основание чл.166, т.3 от ЗООС на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., поддържа жалбата на основания, изложени в нея и не ангажира нови доказателства.

Ответникът  - директорът на РИОСВ  гр.Бургас, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т., оспорва касационната жалба  и иска от съда да потвърди обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е  процесуално допустима.

Разгледани по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр.Несебър е образувано по жалба на Община Несебър против наказателно постановление №63/03.09.2011г., издадено от директора на РИОСВ  гр.Бургас, с което за нарушение на чл.155, ал.2 от ЗООС и на основание чл.166, т.3 от ЗООС на общината е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, районният съд е приел, че то е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, като описаната в АУАН фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Не е установено наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление.

 

Решението на Районен съд – Несебър е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Касационният състав намира, че сочената от касатора норма на чл.40, ал.1 от ЗАНН не изисква АУАН да е съставен от длъжностни лица, които са присъствали при извършване на нарушението. Посочената норма регламентира, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Следователно, налице е нормативно установена необходимост да има свидетели, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, но няма задължение непременно актосъставителят да е от състава на свидетелите. Закона в чл.40, ал.3 предвижда, че при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Не следва да се твърди обаче, че актосъставителя не е присъствал на установяването на нарушението – напротив, присъствието  се установява от събраните по делото доказателства. АУАН е съставен поради факта, че нарушителя Община Несебър не е изпълнил задължителното предписание на директора на  РИОСВ Бургас, инкорпорирано в писмо изх.№3413/08.06.2011г. Предписанието дословно гласи „ В срок до 30.06.2011г. да се предприемат действия за изпълнение на изискванията на чл.46, ал.1, т.3 от закона за водите и в същия срок за предприетите действия писмено да се уведоми РИОСВ – Бургас” Липсва спор между страните, че предписанието е достигнало до адресата. В този смисъл отговорността на Община Несебър е ангажирана за липса на предприети действия, което обаче може да се установи не само чрез проверка на място, а и по липсата на представена информация до указващият орган. Следователно, актосъставителя макар и да не е присъствал при проверките на място е възможно да установи нарушението поради липса на представено уведомяване от общината на работното си място в сградата на РИОСВ –Бургас.  Именно това е вписано и в АУАН като дата и място на извършване на нарушението „на 22.08.2011г. в РИОСВ – Бургас”. така установената с АУАН фактическа обстановка е изцяло възприета от контролния орган и възпроизведена в текста на процесното НП „ Община  Несебър …… е извършил/а/ следното: на 22.08.2011г. в РИОСВ – Бургас не е изпълнено даденото с писмо на РИОСВ – Бургас с изх.№3413/08.06.2011г. предписание със срок 30.06.2011г. за предприемане на действия за изпълнение на изискванията на чл.46, ал.1, т.3 от Закона за водите – заустване на отпадъчни води в повърхностни води с разрешително за ползване на воден обект. В същият срок за предприетите действия писмено не е уведомена РИОСВ – Бургас” . От друга страна нарушителят Община Несебър в нито един момент не е опровергала твърденията на компетентния орган чрез представяне на изискваното разрешително и/или на писменото му уведомяване.

Сезираният съдебен състав напълно споделя мотивите на районния съд относно компетентността на наказващия орган, поради което не е необходимо да преповтаря същите. Не е налице твърдяното от касатора обстоятелство, че актосъставителя е служител на Басейнова дирекция. Видно от текста на процесното НП актосъставител е инж. М.Ц.Н. в качеството й на началник отдел „Води, почви, земни недра и шум” в РИОСВ Бургас. В това й качество Н. е свидетелствала пред първата инстанция и Община Несебър по никакъв начин не се е противопоставила на това процесуално действие.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №463/15.12.2011г. постановено по НАХД №794/2011г. на Районен съд Несебър.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.