Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

№936/11.05.2018 година, град Бургас

 

Административен съд – Бургас, на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Д. Драгнева 

Веселин Енчев

 

при секретар К. Л. и прокурор Христо Колев

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 609/2018 година

 

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Д.М.Д. с ЕГН ********** *** против решение № 31/10.01.2018 година по н.а.х.д. № 4656/2017 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № НП – 2844/29.06.2017 година на заместник – кмета на Община Бургас (НП).

С НП, на Д.Д., за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.189 ал.12 и чл.178д от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

Касаторът оспорва решението, като претендира, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на производствените правила, което нарушава правото му на защита. Уточнява, че в съставения АУАН не е вписан ЕГН на свидетеля присъствал при съставяне на акта, което намира за съществено нарушение на производството по ангажиране на юридическа отговорност. Оспорва доводите на РС, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Иска отмяна на решението на РС и на НП.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП Д.Д. е санкционирана за това, че на 21.06.2017 година, в 12:50 часа, в град Бургас, като водач на МПС с регистрационен № *****, е паркирала на улица „Васил Левски“ № 94 на място определено за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, без да има това право.

РС е отхвърлил жалбата, като е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин в съдебното производство и същото не е маловажно.

Решението е правилно.

Неоснователно е възражението на касатора, според което производството по ангажиране на юридическата отговорност на дружеството е опорочено поради липса на ЕГН на свидетеля, в чието присъствие е съставен АУАН. Това възражение е било направено и в производството пред Районен съд – Бургас, който е изложил мотиви, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящата касационна инстанция споделя тези мотиви и също намира възражението за неоснователно. Единният граждански номер на свидетелката Ж. Д. Х., присъствала при съставяне на АУАН, действително не е вписан в акта, но това не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не от категорията на процесуалните нарушения, които ако не бяха допуснати би се стигнало до различно решение на административнонаказващия орган. Непосочването на ЕГН на свидетеля не може да доведе до нарушаване правото на защита на нарушителя, тъй като и без тези данни самоличността на свидетеля може да бъде установена.

Неоснователно е възражението, че РС не е отчел основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

В нормата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година на ОСНК на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

За да се прецени дали един случай е „маловажен“, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 НК, съгласно която не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

В случая, извършеното нарушение е свързано с обществени отношения, които са предмет на правна уредба от ЗДвП. Целта на тези норми е да осигурят/защитят възможността за преференциално паркиране и престой на лицата с увреждания на места, специално определени за целта. Нарушителят Д. не е лице с физическо увреждане, но е спряла на място, отредено за такива лица, а за извършването на нарушението е предвидена значително наказание, т.е. законодателят е преценил, че обществената опасност на нарушения, като процесното, е сериозна.  Извършеното деяние не разкрива признаците на „малозначителност“, защото по нищо не се различава от обичайния случай на извършване на това нарушение, поради което и не са налице основания за отмяна на НП.

Решението на РС следва да се остави в сила.

По изложените съображения съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31/10.01.2018 година по н.а.х.д. № 4656/2017 година на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: