Р Е Ш Е Н И Е

 

      Номер     1081           Година 17.05.2013      Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХІV-ти състав на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира ДРУМЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:1. Даниела ДРАГНЕВА                                                                                                 2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Галина Колева

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 609 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директора на РИОСВ гр.Бургас срещу решение №211 от 08.01.2013г., постановено по н.а.х.д. № 508 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Царево. Счита решението за неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление. С жалбата се прави искане да се отмени оспореното решение и да се постанови ново, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът – И.Г.Я. *** редовно уведомен, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Царево е отменил наказателно постановление № 49 от 09.10.2012г. на директора на РИОСВ гр.Бургас, с което на И.Г.Я. за нарушение на чл.34 от Закона за защитените територии и на основание чл.81, ал.1, т.1 от с.з. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева. Съдът е констатирал, че при установяване на нарушението и при издаване на наказателното постановление, наказващият орган е допуснал съществено нарушение на установената в ЗАНН процедура. Посочено е, че в конкретния случай липсва описание на деянието, обективирано в акта, както и във възпроизведения в наказателното постановление състав на административно нарушение което в противоречие с чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН. На следващо място е установено, че наказващия орган не е доказал по безспорен начин, че именно И.Я. е управлявал и паркирал автомобила, както и че същият е бил паркиран в защитена територия. Посочените нарушения съдът е намерил за съществени такива, които не могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН и не могат да се санират в последващ стадий на административнонаказателното производство, тъй като води до ограничаване правото на защита на нарушителя и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

 Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни. Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд довели до отмяна на процесното наказателно постановление.

Неправилно първоинстанционния съд е приел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя. Видно от съдържанието на съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, вмененото на лицето нарушение е ясно и подробно описано от наказващия орган. В тях изрично е описано, че на посочената дата и час, ответникът по касация Я. е навлязъл и паркирал притежавания от него лек автомобил на територията на защитената местност „Устие на река Велека”, землище на с.Синеморец, общ.Царево. Така направено описанието на нарушението е достатъчно ясно и позволява на привлеченото към отговорност лице да разбере вмененото му нарушение, за което е санкциониран.

Описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка се подкрепя от събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно производство писмени и гласни доказателства, като от същите се обосновава категоричен извод за съставомерност на установеното нарушение. Не е налице неяснота и досежно авторството на описаното деяние, тъй като от непосредствените възприятия на длъжностните лица по установяване на нарушението, в частност актосъставителя Иванова безспорно се установява, че паркираният в защитена местност автомобил е собственост именно на лицето И.Я., същият се легитимира като водач и в качеството си на такъв предоставя на контролните органи изисканите при проверката документи. Следва да се имат предвид и твърденията на наказаното лице изложени в жалбата пред първата инстанция, видно от които същия не отрича действията си, като съмнение относно естеството им, изразяващо се в „навлизане” в посочената местност и „паркиране” на автомобила не е налице.

Съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗЗТ „В защитените местности се забраняват дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти, предмет на защита”. От представената в хода на производството заповед № РД-207/11.06.2009г. на Министъра на околната среда и водите, се установява, че във защитена местност „Устието на река Велека”, по т.4 е забранен достъпа на моторни превозни средства, с изключение на тези използвани за горскостопански и селскостопански дейности. В чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ е предвидена глоба в размер от 500 лева до 5000 лева за физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта, като съгласно ал.3 в маловажни случаи по ал. 1 глобата е от 5 до 100 лв.

 И.Г.Я. е санкциониран за това, че е навлязъл и паркирал лекия си автомобил в защитената местност, като извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, според настоящия съдебен състав се явява маловажен случай по смисъла чл.81, ал.3 от ЗЗТ, с оглед ниската си степен на обществена опасност. На първо място деянието се изразява в навлизане и паркира на автомобила в защитена местност, като от показанията както на актосъставителя, така и на водените от санкционираното лице свидетели се установява, че автомобила е бил паркиран непосредствено до пътя, който видно от показанията на актосъставителя не е част защитената местност. На второ място, следва да се вземе в предвид и времето през което е бил паркиран автомобила, което съобразно свидетелските показания то е около 10-15 минути. На следващо място от наказващия орган не е установено и по делото липсват доказателства от извършеното деяние да са настъпили вредни последици. Ето защо, деянието следва да бъде преквалифицирано като такова по чл.81, ал.3 от ЗЗТ и съобразно тази правна норма да се измени размера на наложената имуществена санкция.

С оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН и след като съобрази тежестта и характера на нарушението, настоящият съдебен състав, намира, че за извършеното административно нарушение, на лицето следва да се определи наказание в размер на 100 лева,  който размер съдът приема за подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  решение № 211 от 08.01.2013г., постановено по н.а.х.д. № 508 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Царево и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 49 от 09.10.2012г. издадено от Директора на РИОСВ гр.Бургас, с което за нарушение на чл.34 от Закона за защитените територии и т.4 от Заповед № РД-207/11.06.1999г. на МОСВ, на основание чл.81, ал.1, т.1 от Закона за защитените територии на И.Г.Я. *** е наложена глоба в размер на 500 лева, като определя размер на наложената глоба 100 лева. 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.       

 

 

                                                 2.