Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 823                  от 08.05.2015 г.             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, петнадесети състав, на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Лилия Александрова

                  2. Любомир Луканов

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 608 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на П.С.С., ЕГН **********,*** против Решение № 254/06.03.2015г. постановено по НАХД № 4820/2014 г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 14-0434-000111/20.07.2014 г. на Началник група в сектор „ПП” при ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл. 150 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева и за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Началник група в сектор „ПП” към ОДМВР Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по жалба на П.С.С. против Наказателно постановление № 14-0434-000111/20.07.2014 г.  на Началник група в сектор „ПП” при ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева и за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН и впоследствие при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, като са изложени и мотиви относно размера на наложеното наказание.

При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

 

Решението на Районен съд  Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Настоящият съдебен състав намира за несъстоятелно заявеното в жалбата твърдение, формулирано в т. 1, съгласно което жалбата изобщо не би трябвало да се разглежда в своята конкретика. Жалбата е подадена от него и именно с нея е поставено началото на настоящия съдебен спор. Относно посочването на мястото на извършването на нарушението настоящия съд намира, че без значение е къде точно е извършено нарушението, след като безспорно в този момент С. не е притежавал СУМПС. Видно от оспореното НП, в същото като място на извършване на нарушението е посочено на път втори клас № 60089 от кв. Ветрен към кв. Банево. В оспореното НП е посочен пътя, по който санкционираното лице е управлявало МПС, поради което липсата на точното място по този път е неотносимо към съставомерността на извършеното административно нарушение. В тази връзка ирелевантни за изхода на спора са всички въведени доводи относно липса на мястото на нарушение – където и да беше извършено то в рамките на изписания път, винаги ще подлежи на санкция, след като водачът е лишен от СУМПС.

Относно признаването на вина от касатора – подобно признание не е елемент от фактическия състав на нарушението. Липсва житейска логика в твърдението на С., че за първи път се сблъсква с подписването на АУАН, след като видно от представената справка по първоинстанционното дело в периода 04.02.2009 г. -  04.05.2014 г. на същия са съставени 4 акта аз установяване на административни нарушения, издадени са във връзка с тях 4 наказателни постановления; отделно има един съставен фиш и три заповеди за прилагане на принудителна административна мярка.

Предвид нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, с която се установява, че редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, тежестта на доказване е възложена върху С., поради което същият е следвало да ангажира доказателства в своя защита.

Правилен е  изводът на районната инстанция относно системно незаконосъобразно поведение на водача С., за което има достатъчно доказателства по делото и поради което тази квалификация не е „странна, пристрастна и сама по себе си невярна“, а логична и обоснована. Нарушението на ЗДвП не се изразява само в причиняването на пътно-транспортни произшествия, а в неспазването на нормите му при участие в движението по пътищата.

 

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 254/06.03.2015г. постановено по НАХД № 4820/2014 г. на Районен съд Бургас.

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                 2.