Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 864            Година 21.05.2014          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.Р. ЙОСИФОВ

                                                                                       2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 608 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас срещу решение № 219/07.02014., постановено по н.а.х.д. № 4923 описа за 2013г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че нарушението е безспорно установено и излага подробни доводи касаещи съставомерността му. С жалбата се прави искане да се отмени оспореното решение и да се реши делото по същество, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Р.К.К. ***, с писмено становище вх.№ 3093/22.04.2014г. оспорва касационната жалба, като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно поста новление № 3342/27.09.2013г. на началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Бургас, с което на Р.К.К. са наложени наказание „глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и наказание „глоба” в размер на 150 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съдът е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които обосновават незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и налагат неговата отмяна. Посочено е, че от съдържанието на същото не става ясно за какво нарушение в действителност е наказано лицето, като направеното описание е неясно и противоречиво и нарушава правото му на защита. Съдът е приел, че по делото липсват категорични доказателства, че на посочената дата, час и място именно лицето К. е управлявал автомобила, сочен като участник в настъпилото ПТП, освен това е прието, че ако същият се санкционира като собственик, който не посочва на кого е предоставил моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, то тогава е следвало санкцията да бъде наложена във връзка с чл.188, ал.1 от ЗДвП, което не е сторено от наказващия орган и обуславя отмяна на издаденото наказателно постановление на това самостоятелно основание, без да се разглежда спора по същество.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила.

Доколкото в рамките на проведеното административнонаказателно производство, обстоятелствата във връзка със съществени елементи на нарушението са останали неизяснени, касационната инстанция намира, че в конкретния случай не е установено безспорно авторството на извършеното нарушение, за което е ангажира на отговорността на ответника по касация, както правилно е приел и районния съд. По делото не са ангажирани доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че Р.К. е осъществил описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение. Контролните длъжностни лица не споделят непосредствени възприятия относно факта на нарушението, като свидетелските им показания са противоречиви и не може да се обоснове категоричен извод, че правомерно е ангажирана отговорността на наказаното лице. Следва да се има в предвид, че извършването на нарушението и вината на нарушителя не могат да се основават на предположения и умозаключения, както е в настоящия случай.

На следващо място следва да бъдат споделени изложените от съда мотиви касаещи противоречивото описание на нарушението, направено в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Видно от същите от наказващия орган едновременно се сочи, че К. е водач и в същото време в качеството си на собственик не посочва лицето управлявало МПС. Ето защо, правилно първоинстанционния съд е приел, че не е доказано че лицето е извършило внемените му нарушения на чл.25, ал.1 и  чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което неправилно е била ангажирана неговата отговорност.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 219 от 07.02.2014г., постановено по н.а.х.д. № 4923 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                         2.