Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 938

 

гр. Бургас, 19. 05. 2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХV-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар С.Х. и с участието на прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХ дело № 607/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция за Черноморски район (БДЧР) - гр. Варна, против решение № 32/15. 02. 2016 г., постановено по административнонаказателно дело № 998/2015 г. на Районен съд Царево. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК - неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение и да потвърди наказателното постановление. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание, касаторът не се представлява и не ангажира нови писмени доказателства.

Ответникът по касация – Община Царево, редовно призован не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В писмено становище поддържа неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба и отмяна на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 1202/03.12.2015 год. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ - гр. Варна, с което на Община Царево, на основание чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за водите (ЗВ) е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000.00 лева за нарушение на чл. 46, ал.1, т.3, б. „б“ от ЗВ.

За да отмени наказателното постановление, първоинстанционният съд е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което обжалваното НП следва да се отмени. Счел е, че след като в описанието на нарушението в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в описанието на нарушението в НП е посочено, че деянието е извършено в периода от 21.05.2015г. до 16.06.2015г., като наказващия орган изрично е посочил, че „предполага“, че деянието е извършено в този период, тъй като е констатирано при проверки, извършени съответно на 21.05.2015г. и на 16.06.2015г., а АУАН следва да съдържа пълно, точно, ясно и конкретизирано описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, то е недопустимо в НП да се съдържа предположение на наказващия орган за периода на извършване на деянието. Районният съд е приел, че след като административно-наказващият орган (АНО) е установил на две различни дати – съответно на 21.05.2015г. и на 16.06.2015г., да са били извършени две отделни деяния, то е следвало да санкционира нарушителя за всяко едно от тях поотделно, а не в противоречие с императивната разпоредбата на чл.18 от ЗАНН да наложи едно наказание, с което е нарушил изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от ЗАНН. Счел е, че това процесуално нарушение е съществено, тъй като води до невъзможност санкционираното лице да разбере за кое точно от посочените деяния е ангажирана отговорността му и да реализира в пълен обем правото си на защита, както и препятства съдебната инстанция да упражни контрола за законосъобразност.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Решението на Районен съд Царево е неправилно.

Настоящият касационен съдебен състав приема за основателни възраженията на касатора за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Неправилен е изводът на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по съставянето на акта за установяване на нарушението и издаване на оспореното НП.

Касационният съдебен състав приема, че районният съд е събрал всички относими към делото доказателства и е установил фактите и обстоятелствата имащи значение за разкриване на обективната истина, които несъмнено показват, че ответника по касацията е извършил деянието, за което е съставен АУАН и е издадено оспореното НП. Първостепенният съд при неправилно приложение на процесуалния закон е приел, че при установяването на нарушението са допуснати съществени процесуални нарушения.

Необосновани са и изводите на Царевския районен съд, че в НП се съдържа предположение на наказващия орган за периода на извършване на деянието. Настоящият касационен състав приема, че и в АУАН, и в НП са посочени датите на извършване на проверките, както и извода, че при тези проверки е установено нарушението, което е достатъчно, за да разбере наказания субект, кога АНО е приел, че е извършено нарушението. След като към всяка от датите на проверките - 21.05.2015г. и на 16.06.2015г., е констатирано ползването на водния обект, то това е и времето през което е извършено нарушението, като е без значение кога продължаваното деяние е започнало (дали на 21.05.2015г. или преди тази дата). В случая е основателно възражението на касатора, че констативният протокол (КП) № 418Б от 16.06.2015г. повтаря направената констатация от 21.05.2015г., което е отразено в КП № 336Б от същата дата.

Районният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, а именно, че НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, което е установено от събраните по делото доказателства.

Съгласно нормата на чл. 46, ал.1, т.3, б. „б“ от Закона за водите разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания. Канализационна система по определението дадено в §1, т.33 от ДР на ЗВ, е съвкупност от канализационни отклонения, улични канализационни мрежи в урбанизираните територии, отвеждащи колектори и пречиствателни станции или пречиствателни съоръжения, чрез които се извършва отвеждане на отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителите, пречистването им и при необходимост обеззаразяването им до необходимите качества и заустването им в съответния воден обект. Съществуващите пречиствателни съоръжения в с.Варвара представляват канализационна система по смисъла на ЗВ. Съгласно §1, т.92 от ДР на ЗВ „обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания, за които се изисква разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б“, са тези, които след необходимото пречистване заустват отпадъчни води на едно или повече места в повърхностни води; необходимото пречистване на отпадъчните води от канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания се осъществява в сроковете, посочени в наредбата по чл. 135, ал.1, т.12 и в съответствие с плановете за управление на речните басейни и програмите от мерки. Съгласно чл. 38, ал.2, т.1 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (обн., ДВ, бр. 47 от 21.06.2011г.), по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите за ползване на водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното, се счита заустването на отпадъчни води без разрешително освен в случаите, предвидени в Закона за водите. Съгласно § 1, т.6 от ДР на Наредба № 2 от 8.06.2011 г. „отпадъчни води“ са водите, в т. ч. и дъждовни, замърсени от извършването на производствена, стопанска, земеделска и битова дейност, както и водите от канализационните системи на населените места, селищните и курортните образувания.

По делото е установено, че Община Царево, като собственик на канализационната система на с. Варвара, съгласно чл. 19, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗВ, разполага с разрешително № 23740046/12.02.2014г. за заустване на отпадъчните води от тази система, каквото се изисква съгласно чл. 46, ал.1, т.3, б. „б“ от ЗВ, но пречиствателните съображения на пречиствателната станция не са функционирали както на 21.05.2015г., така и на 16.06.2015г. Следователно е осъществено нарушение по чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ. В този смисъл касационният състав приема, че деянието е едно, т.е. извършено е едно продължено нарушение, а не отделни нарушения, поради което и не следва да намери приложение нормата на чл. 18 от ЗАНН.

Целите за получаване на съответното разрешително са подробно посочени в чл. 2 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. и несъмнено разкриват защита на обществени отношения със съществено значение за опазване на околната среда. В този смисъл са обосновани изводите на АНО, че не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

При така направените изводи, касационният съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Разгледано по същество оспорването на НП, настоящият касационен състав не намира основание за отмяната му. Същото е издадено в предписаната от закона форма, от компетентен орган, при съответствие с материалния закон. Нарушението е доказано от събраните писмени и гласни доказателства. Спазени са сроковете за съставяне на акта и издаване на НП, които са със съдържанието по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Санкционираната община е осъществила състава на установеното нарушение, поради което отговорността й е ангажирана законосъобразно. Наложеното наказание по вид и размер е в съответствие с целта на закона, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди, тъй като е законосъобразно.

По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав отменя решението на първостепенния съд и потвърждава оспореното наказателно постановление.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение № 32 от 15. 02. 2016 г., постановено по административнонаказателно дело № 998 по описа за 2015г. на Районен съд Царево и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1202/03.12.2015 год. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“- гр. Варна, с което на Община Царево, ЕИК 000057097, със седалище и адрес на управление: гр. Царево, област Бургаска, ул. „Хан Аспарух“ № 36, представлявана от кмета Г.И.Л., на основание чл. 200 ал.1 т.2 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000.00 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 46, ал.1, т.3, б. „б“ от Закона за водите.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.