Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ /18.07.2011 година, град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХV състав, на тридесети юни две хиляди и единадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина СТОЙЧЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:  Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                Веселин ЕНЧЕВ

 

при секретар Г.Ф.  и прокурор Тиха Стоянова

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 607/2011 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ТД – Бургас на НАП, против решение № 2310/02.02.2011 година по н.а.х.д. № 3221/2010 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е отменено наказателно постановление № 386/07.06.2010 година на директора на ТД – Бургас на НАП (НП). С НП, на “Елир” ЕООД – Несебър, основание чл.355 ал.1 от КСО, за нарушение по чл.7 ал.3 във връзка с чл.4 ал.1 т.1 от КСО, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Касаторът оспорва решението с аргументи за неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че съдът, неправилно е тълкувал текста на НП, като меродавна е единствено правната норма, която е нарушена – чл.7 ал.3 от КСО. Не представя нови доказателства.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП дружеството е санкционирано за това, че при извършена проверка е установено невнасяне на дължими осигурителни вноски за ДОО за сметка на работодателя и за сметка на осигурените при него лица, работещи по трудови правоотношения.

За да постанови оспореното решение, РС е приел, че при съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. За сметка на това, административнонаказващият орган не е посочил конкретно за колко лица, работещи в дружеството, не са внесени осигурителни вноски. РС е приел, че невнасянето на осигурителни вноски – за всеки един работник/служител – е отделно нарушение, което следва да се санкционира с отделно наказание. Предвид липсата на данни в тази насока в АУАН и НП, НП е отменено, поради нарушение на чл.18 от ЗАНН.

Решението е правилно.

РС е постановил своя акт при напълно изяснена фактическа обстановка, съобразно всички доказателства, събрани в хода на делото в тяхната съвкупност, като е възприел фактите, така, както са описани в АУАН и в НП. Настоящият касационен състав споделя тезата на РС, че с оглед разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, административнонаказващият орган е следвало да индивидуализира лицата, за които осигурителят не е изпълнил задължението си по чл.7 ал.3 от КСО. Това е така, защото по отношение на всеки един работник или служител осигурителят би извършил нарушение, а то подлежи на санкция с отделно наказание. Няма пречка всички нарушения да бъдат описани поотделно в едно НП, като за всяко от тях се определи и отделно наказание. Административнонаказващият орган, обаче, се е задоволил с общо описание на нарушението, което, както правилно е преценил РС, води до незаконосъобразност на НП.

По изложените съображения, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на РС следва да бъде оставено в сила.

Затова, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2310/02.02.2011 година по н.а.х.д. № 3221/2010 година на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

                                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: