Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№827

 

гр. Бургас, 07. 05. 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд, ХV-ти състав, на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесета година, в открито заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХ дело № 606/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н.А.Г., ЕГН **********,***, срещу решение № 255/09.03.2015 г., постановено по НАХ дело № 21 по описа за 2015 г. на Районен съд Бургас, ХХ-ти наказателен състав. Касаторът счита решението за незаконосъобразно, тъй като е необосновано и неправилно. Твърди, че при постановяване на решението си районният съд не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и едностранно е кредитирал свидетелските показания. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК. Иска обжалваното решение да бъде отменено, както и да бъде отменено наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът, чрез представитгел по пълномощие – адв. П.Д.Д. ***, поддържа жалбата, като пледира за нейната основателност и отмяна на решението и наказателното постановление. Не представя нови писмени доказателства.

Ответникът – директор на Регионална дирекция по горите гр. Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, не изразява становище по касационната жалба и не сочи нови доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С решението си състав на Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление (НП) № 782/ 04.12.2014 г., издадено от директора на РДГ- Бургас, с което за нарушение на чл. 65, т.4 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) на основание чл. 83м от ЗЛОД на Н.А.Г. е наложена глоба в размер на 300 лева.

За да постанови решението си първостепенният съд по същество е намерил, че установената фактическа обстановка сочи по несъмнен начин, че, Г. е нарушил разпоредбата на чл. 65, т.4 от ЗЛОД, като при ловуване е използвал забранено средство за примамване на дребен пернат дивеч, а именно електрическо възпроизвеждащо устройство имитиращо пъдпъдък, поради което отговорността му е била ангажирана в съответствие с материалния закон. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите К. и Д. като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи с констатациите в съставения констативен протокол и не е кредитирал показанията на свидетеля Д., като поддържащ защитната теза на жалбоподателя. Приел е също, че деянието не представяла маловажен случай, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид. Съобразил е, че административното нарушение не е резултатно по характер, като при неизпълнение на императивните изисквания по чл. 65 от ЗЛОД се счита за довършено. Приел е още, че административно наказание е в съответствие със закона, а размерът е определен към предвидения минимум, като са взети предвид обществената опасност на деянието и на нарушителя. По тези съображения е потвърдил оспореното НП.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

 

Възраженията на касатора са неоснователни.

Настоящата касационна инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, която подробно е описана. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи се споделят изцяло от касационния съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни. 

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Видно от съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателното постановление, те съдържат реквизитите изискуеми съгласно нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като нарушението и обстоятелствата касаещи неговото извършване са ясно и точно описани. Непрецизно изписаната правна квалификация на санкционираното нарушение в съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН), като такова по чл. 64, ал. 4 от ЗЛОД, е преодоляна от административно-наказващия орган по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, при издаването на наказателното постановление, където точно е посочена правната норма - чл. 64, т. 4 от ЗЛОД.

С оглед на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, изводите на първоинстанционния съд, относно съставомерността на административното нарушение, са правилни и обосновани. От установената по делото фактическа обстановка, както и предвид непротиворечивите показания на актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението, правилно е формиран извод, че Н.А.Г. се е движил извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, като е използвано забранено средство – електрическо звукопримамващо устройство за примамване на дребен пернат дивеч - пъдпъдък, с което от обективна и субективна страна е извършил вмененото му административно нарушение.

Поддържаните от касатора и пред настоящата инстанция твърдения, че се е намирал на значително разстояние – повече от сто метра от звуковъзпроизвеждащото устройство и не е разбрал, че такова е поставено, е негова защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Правилно районният съд е кредитирал показанията на актосъставителя Д. и свидетеля К., тъй като същите възпроизвеждат пред съда своите преки и непосредствени възприятия относно релевантния факт, че касаторът е ловувал като е ползвал звукопримамващо устройство за примамване на дребен пернат дивеч - пъдпъдък.

Съгласно чл.43, ал.3, т.2 от ЗЛОД ловуване е и престой или движение на лица извън населените места със стъпни капани, примки с метално въже и електрически звуковъзпроизвеждащи прибори за привличане на дивеча. Фактът кой точно е поставил звукопримамващо устройство и е активирал същото е неотносим към съставомерността на конкретното деяние, тъй като правно значение за спора има единствено, че касатора и свидетеля Д. са се възползвали от устройството за привличане на дивеч, тъй като са ловували в районна на неговото действие. Последното е достатъчно да обоснове извършването на административното нарушение по смисъла на чл.65, т.4 от ЗЛОД.

По изложените съображения и при липса на отменителни основания, настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с действащите правни норми, поради което го оставя в сила. 

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 255 от 09.03.2015 година, постановено по НАХ дело № 21 по описа за 2015г. на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.