Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, №    1160                /30.06.2014г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на пети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                            ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Андрей Червеняков изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 606/2014г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Г.В. ***, с адрес за връчване на съобщения и призовки - ***, е оспорил решение №105/22.01.2014г. постановено по АНД № 4207/2013г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба серия К №0622455. С електронния фиш на касатора за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.5 от същия закон е наложена глоба в размер на 200 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменен издадения електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители. 

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

Законодателят в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е препратил към ЗАНН само процедурата по оспорване на електронния фиш, а в ал.14 от същия член, е препратил към общия закон само за неуредените случаи. Това означава, че особената процедура, уредена в ЗДвП, се прилага такава, каквато е и така както е уредена в специалния закон – Закон за движение по пътищата и само за неуредените случаи, както и само в частта на оспорване пред съда на електронния фиш се прилага общия закон – ЗАНН. За това, след като в чл.189, ал.4 от ЗДвП са регламентирани реквизитите на електронния фиш, това изброяване следва да се възприема като изчерпателно. В същата разпоредба се съдържа и регламента, задължаващ министъра на вътрешните работи да утвърди образец на електронния фиш. По тази причина спазването на утвърдения образец, който съдържа всички изискуеми от закона реквизити води до извода, че в тази насока липсва нарушение на процедурата, обратно на твърдението на касатора. Това е така, защото в частта относно реквизитите на електронния фиш и факта, че той представлява утвърден от министъра на вътрешните работи образец, се съдържа регламент в специалния закон – ЗДвП и общия ЗАНН е неприложим.

След като в образеца за електронен фиш и в изчерпателно изброените му в закона реквизити не се съдържа дата на издаване на електронния фиш, то такъв реквизит не е задължително да притежава фишът. Неприложими са разпоредбите на ЗАНН по описаните по-горе съображения, затова възраженията, че след като се изисква дата на съставяне на АУАН и на наказателно постановление, следва и електронния фиш да притежава дата на издаване, са неоснователни, защото електронния фиш се издава въз основа на процедура, регламентирана в специалния, а не в общия закон.

Липсата на дата на издаване на електронния фиш не е пречка за приложението на чл.34, ал.1 от ЗАНН, защото в различните хипотези на тази разпоредба меродавна е датата на извършване на нарушението или датата на откриване на нарушителя. В процесния случай датата на извършване на нарушението се съдържа в електронния фиш, същия е връчен на нарушителя на 10.07.2013г. при извършено нарушение на 29.06.2013г., което означава, че в процесния случай електронния фиш е съставен в рамките на тримесечния срок от откриване на нарушителя и преди изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението.

Неоснователни са възраженията, които касаят издателя на електронния фиш толкова, доколкото касаторът твърди, че върху електронния фиш липсва име, компетентност и подпис на издателя. Не случайно законодателят при определяне на реквизитите на електронния фиш в чл.189, ал.4 от ЗДвП не е посочил като изискване електронния фиш да съдържа име, длъжност и подпис на издателя си. Това е така, защото електронния фиш е акт на системата за технически контрол, която е установила нарушението, а не акт на административнонаказващ орган, който притежава качествата да има волеизявления, т.е. да изразява валидна воля. В процесния случай установяването на нарушението се извършва от техническо устройство и електронния фиш не е плод на нечие волеизявление на субект, който притежава възможността да изразява такова волеизявление. За това, за разлика от общия процес регламентиран в ЗАНН, в хипотезата с издаване на електронния фиш, не са предвидени два етапа, каквито съдържа общия процес по ЗАНН – обвинение чрез предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване на наказателно постановление. Електронния фиш е едновременно и двете. В него се съдържа описание на нарушението, което се констатира с техническо средство и се налага наказание предвидено в закона, също така не случайно предвидено от законодателят във фиксирани размери.

Касаторът в жалбата некоректно е цитирал част от дефиницията за електронен фиш, съдържаща се в разпоредбата на §6, т.63 от ДР на ЗДвП, където е посочил, че електронния фиш е дефиниран като волеизявление. В посочената разпоредба е регламентирано, че електронния фиш е електронно изявление, записано върху хартия, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Дефиницията за електронен фиш подкрепя изводите на съда, посочени по-горе, а именно, че автора на електронния фиш не е субект притежаващ воля, която следва да изрази и под която следва да се подпише, а е електронно изявление, плод на автоматизирана информационна система. А както е известно тази система няма име, длъжност и не може да се подписва.

На следващо място неоснователно е възражението за липса на конкретно и ясно описано нарушение в електронния фиш. В представеното по делото доказателство, отразяващо засечената от техническото устройство скорост е посочена скорост 130 км/ч. В електронния фиш е записано, че скоростта, с която е установено да се движи МПС е 126 км/ч. Намалението се дължи на така наречения 3% толеранс, който се дава във всички случаи, защото по дефиниция техническото устройство е възможно да отчита допустима грешка при измерване на скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол, която е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч. За това в полза на наказаните лица при издаване на електронния фиш този процент допустима грешка се отчита, като се намалява размера на действително отчетената скорост. Описаното действие е изцяло в полза на наказаното лице и се извършва винаги при издаването на всеки електронен фиш. В този смисъл няма противоречия между установената скорост и тази която е отчетена в електронния фиш.

Неоснователно е възражението, че в електронния фиш не е направено точно описание на мястото, където е установено нарушението. Възраженията, че посоченото описание в т.ч. и координатите на автомобила не са достатъчни и следва органа да обвърже тези координати с други обичайни белези са неоснователни. На първо място видно и от снимката направена от техническото устройство, наоколо няма белези, които по-точно да индивидуализират мястото в сравнение с мястото описано в електронния фиш, а именно гр. Бургас, на път Е 773, км 491 от кв.Ветрен към КПП 1 на бензиностанция „Ромпетрол”. Единственият обичаен белег, който е посочен в електронния фиш, е бензиностанция „Ромпетрол”, където се намира и стационарната камера, с която е констатирано нарушението и която лесно се забелязва в случай, че автомобила се движи с допустима от закона скорост.

Неоснователни са възраженията относно изправността на техническата система, с която е установено нарушението. По делото е представен протокол №129-ФМИ/19.03.2013г. на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” към Български институт по метрология, с който след извършена проверка е установено, че техническото устройство описано като MultaRadar SD 580 №00209D32D4F9, отговаря на метрологичните изисквания. В същия протокол е описано, че допустимата грешка при измерване е 3 км/ч на 100 км/ч или 3% над 100 км/ч. Проверката е последваща, периодична. Процесното нарушение е установено три месеца след проверката на 29.06.2013г., което е в рамките на срока за валидност на одобрения измервателен уред. Представено е и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, издадено  чл.32, ал.1 от Закона за измерванията на 08.12.2010г. и е валидно 08.12.2020г.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №105/22.01.2014г. постановено по АНД № 4207/2013г. по описа на Районен съд - Бургас.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: