Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 926

 

гр. Бургас, 16. 05. 2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХV-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР Х.

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар С.Х. и с участието на прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХ дело № 605/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.И.Б., ЕГН **********, с адрес ***, против решение № 214/18. 02. 2016г. г., постановено по административнонаказателно дело № 6211/2015 г. на Районен съд Бургас. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК - неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение и потвърденото с него наказателното постановление. В открито съдебно заседание, чрез процесуалният си представител – адв. С. Х. А. от АК - Бургас, касаторът поддържа жалбата и пледира за уважаването й.

Ответникът по касация – Община Бургас, редовно призован не се представлява и не изразява становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по жалба на С.И.Б. с ЕГН ********** против НП № НП-10049/19. 11. 2015 год., издадено от заместник-кмета на Община Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 183, ал. 4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и НП съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Приел е за безспорно установено, че на 11.11.2015 г., С.И.Б. като водач на МПС с рег. № А 5941 МВ марка „Ситроен“, е паркирал в уширението на автобусната спирка за обществен превоз, обозначено със специален знак, което е забранено съгласно чл. 98, ал.2, т.3 от ЗДвП. Приел е от свидетелските показания за установено, че мястото на което е паркирал водача било обозначено със знак, който ясно е показвал, че там е налице автобусна спирка и уширението към нея. Позовал се е и на чл. 7, ал.3 от ЗДвП, че когато има несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци, при което и да е налице нееднозначна пътна маркировка, която да го е въвела в заблуждение, то наказаният е следвало да се съобрази с намиращия се на място пътен знак. По тези съображения е потвърдил оспореното НП.

Решението на Районен съд Бургас е неправилно и следва да се отмени.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящият касационен състав не споделя развитите в решението доводи за осъществено от касатора административно нарушение.

Касаторът С.И.Б. е санкциониран за това, че като водач на МПС с рег. № А 5941 МВ марка „Ситроен“, на 11.11.2015 г. паркирал на ул. „24-ти Черноморски пехотен полк“, срещу ресторант „Хепи“, в самото уширение на автобусната спирка за обществен превоз. Извършеното е квалифицирано по чл. 98, ал.2, т.3 от ЗДвП. Съставен е АУАН № 074397/11.11.2015 г., който бил предявен на водача, подписан с възражението, че не е съгласен, тъй като маркировката не била еднозначна.

При постановяване на решението си първостепенният съд не е съобразил, че спорът между страните е бил по въпроса дали автомобилът е паркиран на спирка.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 11 от ППЗДвП, пътни знаци Д22, Д23 и Д24 указват началото на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Когато тя не е оформена със специално уширение на пътното платно, краят й се определя от края на пътна маркировка М14, или ако няма такава - където е последният указател с номерата на линиите и разписанието им, или на 50 метра след знака.

Касационната съдебна инстанция приема, че районният съд не е изложил мотиви за това, по кой от така установените със закона критерии е приел, че мястото, на което е бил паркиран автомобилът на касатора, е попадало в обхвата на забраната на пътен знак, обозначаващ наличието на спирка. В тази връзка следва да се отрази, че както в съставния АУАН № 074397/11.11.2015 г., така и в оспореното НП не е отразено наличието на някои от сочените в цитираната норма пътни знаци, които да указват началото на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. От приложените към административната преписка снимки също не се установява паркираният от наказания Б. автомобил да е бил в обхвата на надлежно обозначена със съответните пътни знаци спирка. По делото не е установено да има и специално уширение на пътното платно. Същевременно е установено наличие на противоречива маркировка на пътното платно. Действително, в съставения на 11.11.2015 г. протокол (лист 17 от делото на РС Бургас) се сочи, че описаното МПС е паркирано в уширението на автобусна спирка за обществен превоз, обозначено с пътен знак, но тези факти не се установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства.

Така посочените противоречия както и забраната за фактически установявания от касационната инстанция, съгласно нормата на чл. 220 от АПК, налагат отмяна на решението на районния съд, тъй като административнонаказващият орган не е доказал твърдението за осъществено административно нарушение от санкционирания водач С.И.Б..

Предвид изложените мотиви касационната инстанция приема, че жалбата е основателна, а решението на районния съд, като неправилно следва да се отмени, като се отмени и оспореното НП. 

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТМЕНЯ решение № 214 от 18. 02. 2016 г., постановено по административнонаказателно дело № 6211 по описа за 2015г. на Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-10049/19. 11. 2015 г., издадено заместник-кмета на Община Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.