О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№508                             06.03.2018 година                                            гр.Бургас

 

 

Административен съд – гр. Бургас                                                                       VІІ-ми състав,

на шести март                                                                      две хиляди и осемнадесета година.

В закрито заседание в следния състав:

       Председател:…Румен Йосифов

Секретар: С. Х.,

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

административно дело № 604 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.60, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Дулата“ЕООД, ЕИК-*****, гр.Бургас, ж.к.Изгрев ***, представлявано от Д.П.П., против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-41-0225790/01.03.2018г. на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – ключарски щанд, находящ се в гр.Бургас, ул.Янко Комитов №8, стопанисван от „Дулата“ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 12 (дванадесет) дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят признава, че в действителност при проверката не бил издаден касов бон от колегата му, поради многото работа, но счита, че не са налице основанията за налагане на толкова тежка мярка. Обектът му отговаря на всички изисквания, а със запечатването няма да се допринесе за събирането на глобата. Заявява готовност да плати глобата си, ако такава му бъде наложена. Счита, че гражданите не бива да бъдат лишавани от неговите услуги, три семейства ще останат без приходи, а през дните в които обектът е запечатан, може да събере сумата за глобата.

След подаването на жалбата направо пред съда, незабавно беше изискана административната преписка по която е постановено оспореното разпореждане.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

На 27.02.2018г. в 15.40 часа служители на ТД на НАП-Бургас извършили проверка на търговски обект – ключарски щанд, находящ се в гр.Бургас, ул.Янко Комитов №8, стопанисван от „Дулата“ЕООД. В хода на проверката било установено, че в обекта е монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Извършена била от проверяващите лица контролна покупка на три броя ключове на стойност 16,00 лева, заплатена в брой, за която фискален бон не бил издаден. При тези констатации била издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, заповед № ФК-41-0225790/01.03.2018г.  на директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Бургас за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обекта за срок от 12 дни.

Административният орган е посочил, че при определяне продължителността на мярката са съобразени тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Посочил е, че при направен разчет на касовата наличност е констатирана положителна разлика от 219,50лв., дължаща се закономерно и на други неотчетени приходи. Задълженото лице не е регистрирано по ЗДДС. Средно-дневните обороти варират между 50 лева и 150 лева. Фискализираният оборот за м.01.2018г. е в размер на 2847,50лв., а за м.02.2018г. – 2570,80лв., като е преценил същия за нисък за вида на упражняваната дейност, работното време, местоположението на обекта и клиентопотока, размера на наемите, цените на предлаганите стоки и надценката в този бранш. Годишните финансови резултати са: за 2017г. – счетоводна печалба 5489,93лв., за 2016г. – счетоводна печалба 9635,44лв., за 2015г. – счетоводна печалба 6108,55лв., които също са занижени в резултат на неотчитане на приходите в пълен размер. Посочено е също, че наличието на непогасени публични задължения е ярко доказателство, дружеството е неизряден платец. При тези данни органът е формирал извод, че търговецът системно не зачита данъчно-осигурителното законодателство и допуска нарушения при отчитане на приходите от търговската си дейност. Налагането на ПАМ е обосновано с необходимостта от промяна в начина на извършване дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректният- недопускане на вреда за фиска. Органът се е позовал на многобройни решения на Върховния административен съд.

С оспореното разпореждане органът е допуснал предварително изпълнение на принудителната административна мярка на основание чл.188 от ЗДДС, вр. чл. 60, ал.1 от АПК, чиято необходимост е обоснована със създадената организация на работа в обекта, позволяваща да не се отчита чрез фискалното устройство част от реализираният оборот; невъзможността да бъдат проследени реализираните обороти; предотвратяване възможността за извършване на нови нарушения. Отбелязал е също, че приходите на търговеца не могат да бъдат постоянно контролирани, а също и определени по размер, поради което нарушението води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото. Счел е, че съществува опасност да последват трудно поправими вреди за бюджета от закъснението на изпълнението.

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган, овластен със заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016 г. на изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допусната необоснованост не предварителното изпълнение. В изложените от административния орган мотиви се съдържат достатъчно конкретни факти, относими към предпоставките за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Направени са констатации относно процесния обект, дейността на търговското дружество- оборот, финансови резултати за предходните години и др., относно извършеното нарушение и създадената организация на работа в обекта, позволяваща да не се отчита чрез фискалното устройство част от реализираният оборот. Допускането на предварително изпълнение е обосновано с невъзможността да бъдат проследени реализираните обороти, предвид установеното неспазване на реда за отчитане на продажбите. Отбелязано е, че приходите на търговеца не могат да бъдат постоянно контролирани и определени по размер, поради което нарушението води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото. Факта на нарушението – неиздаването на касов бон за процесната продажба, се установява и от представения като доказателство диск с видео-съдържание и на практика не се оспорва от жалбоподателя. Не се установява и твърдяната тенденциозност в действията на контролните органи.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя относно невъзможността за прилагане нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, предвид заявеното, че е готов да заплати наложената му глоба, доколкото издаването на заповедта и на разпореждането за предварителното и́ изпълнение не е предпоставено от издаване на акт и наказателно постановление. Принудителната административна мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС материалноправни предпоставки. Ето защо съдът приема, че липсата на акт и наказателно постановление е ирелевантна за законосъобразността на процесното разпореждане.

Съдът счита, че в случая са налице изискуемите материалноправни предпоставки за издаване на обжалваното разпореждане. Неизпълнението от страна на търговеца на задължението му да отчита осъществяваните в обекта продажби обективно препятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, поради което следва да се приеме, че е налице значим държавен интерес по смисъла на чл.60 от АПК. Мярката е с преустановителен и превантивен характер и доколкото отлагането и́ във времето би попречило за постигане на крайната и́ цел – да предотврати укриването на приходи и отклонението от данъчно облагане, следва да се приеме, че разпореждането за предварителното и́ изпълнение е съобразено с целта на закона. Ето защо съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Доводите на жалбоподателя за възможно настъпване на значителни или трудно поправими вреди от изпълнението не са относими към предпоставките за допускане на предварително изпълнение, установени в нормата на чл. 60 от АПК, поради което не са обсъдени от съда при формиране на изводите по съществото на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл.60 ал.5 АПК, Административен съд - гр.Бургас,  VІІ-ми състав,

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОСТАВЯ без уважение жалбата на „Дулата“ЕООД, ЕИК-*****, гр.Бургас, ж.к.Изгрев ***, против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-41-0225790/01.03.2018г. на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ :