Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 988                               25.05.2016г.                               гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас                                                                      VІІ състав

На десети май                                                  две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

     Председател:Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 603 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

  Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.256, ал.1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Н. Ш. (S.N.), роден на ***г., с постоянен адрес Република Румъния, гр.Плоещ, обл.Прахова, ул.“Трансилванией“ №** и съдебен адрес ***, против заповед за задържане на лице рег.№ 21/27.02.2016г., издадена от П.П.И., полицейски инспектор при Районно управление „Полиция“ (РУП) Созопол, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е бил задържан за срок до 24 часа.

  В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед като издадена в нарушение на административнопроизводствените правила. Жалбоподателя твърди, че са нарушени разпоредбите на чл.18-21 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012г., относно правото на информация в наказателното производство поради липса на каквато и да е информация за повода и основанията за задържане. В съдебно заседание и в представената писмена защита, чрез процесуалния си представител адв.А.Г. от БАК, поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспорената заповед, претендира разноски.

Ответната страна П.П.И., полицейски инспектор при РУП-Созопол, представя пълната административна преписка във връзка с оспорената заповед. В съдебно заседание лично оспорва жалбата като неоснователна.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Видно от процесната заповед, жалбоподателят Ш. е бил задържан за престъпление по чл.209, ал.1 от Наказателния кодекс (НК) – за това, че на 11.07.2014г. около 10,10 часа в обменно бюро на фирма „Краун чейндж“ гр.Созопол,  ул.Одеса №3, е въвел в заблуждение касиерката Д. Д. М., в резултат на което е отнел сумата от 1`750 лева.

Представени са разписка за връчване на оспорената заповед в 18,50 часа чрез преводач; декларация по чл.30, ал.3 от Закона за правната помощ; протокол за личен обиск на лице; протокол за определяне на преводач; сведение от лицето; протокол за снемане на образци за сравнително изследване.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 АПК във връзка с чл.168 АПК, се налагат следните правни изводи:

Заповед за задържане рег.№ 21/27.02.2016г. издадена от ответника, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – задържане за срок до 24 часа, е издадена от компетентен орган – полицейски орган по аргумент от чл.72, ал.1 от ЗМВР и при спазване на установената форма и реквизити, предвидени в чл.74, ал.2 от ЗМВР.

С оглед установените по делото релевантни факти, при произнасянето си органът, в случая – полицейски инспектор при РУП-Созопол, е приложил правилно материалния закон при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Заповедта е съобразена и с приложимия материален закон. Като фактическо основание за задържането е посочено, че жалбоподателят е задържан за извършване на престъпление по чл.209, ал.1 от НК. В заповедта е посочено, че лицето е задържано на 27.02.2016г. в 17.00 часа. В същия час е съставен протокол за личен обиск на лицето. Първоначално лицето е отказало да подпише заповедта. Административният орган е осигурил преводач и в 18,50 часа заповедта е връчена на Ш. срещу подпис. В този час същият е попълнил декларация по чл.30, ал.3 от Закона за правната помощ, като е изявил желание да ползва адвокатска защита и не разполага със средства за адвокатско възнаграждение.

Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление и по своята същност е принудителна административна мярка (ПАМ) - "задържане за срок от 24 часа". За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, за да може административният орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Задържането като принудителна административна мярка се предприема с цел започване на разследване срещу вероятен извършител на престъпление.

Предвид изложеното съдът приема, че при наличие на данни за вероятно извършено от определено лице престъпление, полицейските органи могат в рамките на оперативната си самостоятелност да налагат принудителни административни мерки, съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с оглед осъществяване основните си дейности предвидени в разпоредбата на чл.6 от ЗМВР, като съобразят и целта на мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му, да се укрие или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателното преследване.

От представените по делото доказателства съдът приема, че заповедта за задържане на Н. Ш. е и мотивирана, в нея са посочени фактическото и правно основание за налагане на мярката. Същата съдържа всички необходими данни, както за лицето издало заповедта, така и за задържаното лице.

Неоснователно е релевираното в жалбата твърдение, че е налице нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с липсата на информираност относно основанието за задържане и неосигуряване на преводач. В сезиращата съда жалба като нарушение се сочат нормите на чл.18-21 от Директива 2012/13/ЕС. Съдът намира за необходимо да отбележи следното: Цитираната Директива 2012/13/ЕС не съдържа чл.18, чл.19, чл.20 и чл.21, поради което съдът не може да изрази становище във връзка с така релевираното оплакване. След тълкуване съдът достигна до извода, че вероятно в жалбата се имат предвид съображенията за приемане на Директива 2012/13/ЕС посочени в жалбата като „чл.18 - чл.21“, които съображения обаче са послужили само като мотив за приемането на директивата и не могат по своята същност да представляват правни норми, които да се нарушат от когото и да било. Също така видно от самото заглавие на посочения нормативен акт същият намира приложение само и единствено при наказателно производство, докато производството по задържане за 24 часа е административно по своя характер, целящо налагане на ПАМ, а не реализиране на наказателна отговорност.

Съгласно чл.1 – Предмет, с директивата се установяват правила относно правото на информация на заподозрените лица или на обвиняемите относно техните права в наказателното производство и относно обвинението срещу тях. С нея също се установяват правила относно правото на информация на лицата, за които е издадена европейска заповед за арест, относно техните права.

По настоящият спор Ш. не е в нито едно от сочените качества – заподозрян, обвиняем или лице, за което е издадена европейска заповед за арест. Представената от адв. Г. Европейска заповед за арест №12/МЕА/17.02.2016 издадена от Апелативен съд Плоещ, Румъния е ирелевантна за изхода на настоящия спор, тъй като никъде в оспорената заповед не се сочи като фактическо основание, че Ш. е задържан във връзка с тази Европейска заповед за арест.

Дори да се приеме, че посочената директива е нарушена, а това не е така поради нейната неприложимост към момента на задържането, видно от събраните по делото доказателства на лицето е била дадена възможност да се свърже с адвокат и на лицето е осигурен преводач. В жалбата се протестира, че на Ш. не е осигурен преводач незабавно, в което именно се изразява нарушението на правото му информираност. Съдът намира оплакването за неоснователно. Предвид факта, че румънският език не е масово разпространен, осигуряването на преводач в рамките на около два астрономически часа след задържането на жалбоподателя не може да се приеме за съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. Видно от отговорите на ответника, дадени в проведеното по делото съдебно заседание, административният орган е положил всички усилия да осигури преводач. Следва да се съобрази и факта, че заповедта за задържане на лицето е предявена чрез преводач и то се е запознало с нея в 18,50, т.е. 1час и 50 минути след задържането. Наличието на изискване за незабавно предоставяне на информация в случаите на необходимост от превод не означава, че органът не следва да разполага с технологично време за осигуряване на преводач, още повече в случаи като този, при който разбираемият език на задържаното лице не е масово използван и изучаван. В този смисъл не се установява нарушение на чл.72, ал.3 от ЗМВР.

На следващо място несъстоятелно е и твърдението, че след като след задържането на лицето не са се установили доказателства за съпричастност към деянието по ДП10-278/2014г.по описа на РУП Созопол, то въобще същото не е следвало да бъде задържано. Напротив, именно за изясняване на случая, полицейският орган е имал правомощието да извърши подобно задържане. След като в закона е предвидено такова правомощие за полицейския орган, то тогава няма как да е налице нарушение на принципите на съразмерност (чл.6, ал.1 от АПК) и последователност и предвидимост ( чл.13 от АПК).

Съдът намира, че цитираните текстове в писменото становище на процесуалния представител на жалбоподателя от решението на Съда на Европейския съюз от 24.06.2014г. по жалби №50027/08 по делото "Петков и Профиров срещу България" са неприложими към настоящия казус, тъй като в случая задържаното лице е било уведомено за какво е задържано, осигурена му е правна защита и преводач.

В писменото становище се коментира, че Ш. е бил предаден на българските съдебни власти във връзка с европейска заповед за арест. Направеното оплакване е ирелевантно, тъй като същото не е основание за издаване на процесната заповед.

В този смисъл твърдението за допускане на нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта остава недоказано и следва да се отхвърли.

Предвид изложеното съдът намира, че така издадената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните предпоставки и е съобразена с целта на закона, поради което жалбата на Н. Ш. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Жалбоподателят е предявил претенция за присъждане на разноски, но като съобрази изхода на спора, съдът счита, че такива не му се следват.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,  Административен съд Бургас, VІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Ш. (S.N.), роден на ***г., с постоянен адрес Република Румъния, гр.Плоещ, обл.Прахова, ул.“Трансилванией“ №** и съдебен адрес ***, против заповед за задържане на лице рег. № 21/27.02.2016г., издадена от П.П.И., полицейски инспектор при Районно управление „Полиция“ Созопол, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи е бил задържан за срок до 24 часа.

         Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                          СЪДИЯ: