Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1043                      16.06.2014г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                          ХVІ-ти състав

На дванадесети юни,                                     две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:   Станимир Христов

Членове:       1.  Румен Йосифов

                       2. Атанаска Атанасова

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 603 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Хелио-тур-с”АД, ЕИК-102004621, против решение № 291 от 21.02.2014г., постановено по НАХД № 2820/2013г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-02023784/25.03.2013г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас (ДИТ-Бургас), с което за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ му е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 1`500 лева. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът се представлява от редовно упълномощения адв.С., който поддържа жалбата на изложените в нея основания и пледира за отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас излага становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд в настоящия си състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по жалба на „Хелио-тур-с” АД против НП № 02-02023784/25.03.2013г. на директора на ДИТ-Бургас, с което за нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда му е наложена имуществена санкция в размер на 1`500 лева, за това, че в качеството на работодател не е изпълнил към 17.01.2013г. задължително предписание, дадено с протокол № 3023/26.11.2012г. на ДИТ-Бургас по т.51, а именно: да изплати трудовото възнаграждение за месец септември 2012г. на И. Г. Т., ЕГН-**********, на длъжност „управител къмпинг”, съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ, със срок на изпълнение 21.12.2012г.

С обжалваното решение № 291 от 21.02.2014г., постановено по НАХД № 2820/2013г. районният съд е потвърдил това наказателно постановление, установявайки от фактическа страна, че през м.септември 2012г. „Хелио-тур-с”АД не е изплатило възнаграждения на множество наети от него лица по трудово правоотношение, между които било и лицето И. Г. Т.. Във връзка с постъпили жалби от работници, органите на ДИТ-Бургас извършили проверка, за което съставили протокол № 3023/26.11.2012г. В т.51 от този протокол, на касатора били дадени задължителни предписания по реда на чл.404, ал.1 от КТ, да заплати трудовото възнаграждение на Тончев за м.септември 2012г. в срок до 21.12.2012 г. Протоколът бил надлежно връчен на изпълнителния директор на дружеството, но въпреки, че предписанията не били атакувани по административен или съдебен ред, те не били изпълнени в указания срок, поради което касаторът е санкциониран на основание чл.415, ал.1 от КТ.

При постановяването на първоинстанционното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същото е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Неоснователни са наведените доводи за незаконосъобразност на даденото предписание, поради противоречие с материалноправни разпоредби, а от там и за липса на осъществен състав на административно нарушение. Съгласно нормата на чл.404, ал.1, т.1 КТ, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и 401 могат да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на всякакви нарушения на трудовото законодателство. Заплащането на трудовото възнаграждение е основно задължение на работодателя, съгл. чл.128, т.2 от КТ и неплащането му всякога представлява нарушение на трудовото законодателство, за което контролните органи могат да дават предписания по чл.404, ал.1, т.1 КТ. Задължителните предписания са принудителни административни мерки, които се обжалват съгласно чл.405 КТ, по реда на АПК.

В случая дружеството е санкционирано за неизпълнение на задължително предписание, дадено на основание чл.404, ал.1, т.1 КТ, което след като не е обжалвано по законоустановения ред е влязло в сила и е задължително за адресата му. Като стабилен административен акт, предписанието е задължително за адресата „Хелио-тур-с”АД и с неизпълнението му, дружеството е осъществило състава на административното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, поради което правилно е било санкционирано по тази норма, а не по чл.414, ал.1 от КТ, която касае самото нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство, а не неизпълнение на задължителното предписание за отстраняването му.

Предвиденият особен ред за разглеждане на възникналия между страните трудов спор, не представлява законна пречка за ангажиране административно-наказателната отговорност на работодателя. Предписанието е един от механизмите за гарантиране правата на работника, като икономически по-слаба страна в трудовото правоотношение, чрез намеса на държавата със средствата на административната принуда и санкция и неговото неизпълнение е въздигнато от закона в самостоятелен състав на административно нарушение. Реализирането на правата по възникнал трудов спор във връзка с незаплатено трудово възнаграждение, по реда на исковия процес по ГПК, не изключва административно-наказателната отговорност, защото гражданско-правната отговорност, за разлика от наказателната, не поглъща административно-наказателната отговорност.

Неоснователно е твърдението на касатора, че субект на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ може да бъде само физическо лице. Видно от текста на посочената разпоредба, такъв е адресатът на задължителното предписание, дадено от контролния орган, в конкретния случай „Хелио-тур-с” АД. Аргумент в подкрепа на горния извод е и предвиденото в същата норма административно наказание имуществена санкция, което според нормата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, се налага на юридически лица и еднолични търговци.

Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а оспореното решение като валидно, допустимо и правилно да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас ХVІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 291 от 21.02.2014г., постановено по НАХД № 2820/2013г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-02023784/25.03.2013г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, с което за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ на „Хелио-тур-с”АД, ЕИК-102004621, е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 1`500 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 
 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                         2.