О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Бургас , 16.05.2009г.

 

 

 

            Административен съд  гр. Бургас , четвърти състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и девета година в състав:

                                                                                 СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 

като разгледа, докладваното от съдия РАДИКОВА административно дело № 603 по описа за 2009г. ,за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 153 ал.7 ДОПК.

            Подадена е жалба от „Голден Рокс” ООД – ***, представлявано от П.Б.И. против решение № РД-10-92 от 28.04.2009 г. Директора на дирекция ОУИ – гр. Бургас. С решението е отказано спиране на изпълнението на РА №02-00801493 от 04.03.2009 г., издаден от М.Н.Б. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Бургас, с който са определени задължения за данъци  в размер на 72 003.44 лева, от които главница – 53 665.51 лева, лихва акта – 17 371.41 лева, лихва към датата на подаване на искането – 966.52 лева (изчислена към 21.04.2009 г.).

С жалбата се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на закона, поради което е и незаконосъобразно. Като основен аргумент се изтъква обстоятелството, че данъчният орган неправилно е преценил характера на представената банкова гаранция, като е приел, че същата е издадена под условие, както и че неправилно са определени задълженията, които следва да бъдат обезпечени по съответния ред, за да бъде спряно изпълнението па акта. Твърди се, че дължимите задължения, които следва да бъдат обезпечени, са в размер на 71 036.92 лева, а не както е приел органът 72 003.44 лева.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, указан в чл. 153, ал.7 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е и допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да откаже спиране на изпълнението на посочения по-горе ревизионен акт, данъчният орган е приел, че представената банкова гаранция №043054/04639, издадена на 23.03.2009 година „Банка Пиреос България” АД и анекса към нея №1/16.04.2009 г., не представляват надлежно обезпечение по смисъла на чл. 153, ал. 4 ДОПК, а именно тази представена банкова гаранция не е безусловна и неотменяема. Аргументирал се е с обстоятелството, че гаранцията е предоставена под условия, като банката изрично е посочила, в анекса, че срокът й на валидност е 23.03.2011 година, като остават непроменени условията по основната гаранция. Според последните, в случай, че искане за заплащане не бъде предявено до 17.00 часа на датата, на която изтича срокът, независимо дали тази дата е работен ден или не, плащане няма да бъде извършено.

Въз основа на тези факти банковият орган е приел, че гаранцията е поставена под условие, като освен срокът като условие е посочено и задължение за банката да плати единствено в случай, че й бъде представен влязъл в сила акт, установяващ размера на задълженията, за които тя е предоставена. В този случай правилно е преценено, че  в случай на изтичане на срока на банковата гаранция и липса към посочената дата на влязъл в сила ревизионен акт, събирането на установеното публично задължение няма да бъде гарантирано.

Отделно от това, данъчният орган е намерил, че банковата гаранция не обезпечава изцяло сумите по акта, както и изчислената лихва към датата на подаване на искането.

Съдът намира изводите на органа, издал оспорения акт, за правилни и законосъобразни.

Безспорно е, че представената банкова гаранция и анекса към нея обезпечават размера на вземането така, както е посочено в ревизионния акт за определен срок, като изрично е указано, че гаранцията се освобождава с изтичане на срока. Поради това тази банкова гаранция не е безусловна и неотменяема така, както изискват разпоредбите на ДОПК. Гаранцията със срок, след изтичането на който същата автоматично се освобождава, не може да обслужи процеса на спиране на изпълнението, при което обезпечението следва безусловно да гарантира данъчните задължения, установено както с ревизионния акта, така и с евентуално възникнали такива допълнителни по него към датата на подаване на искането за срок, покриващ в максимална степен риска на изчерпване на процедурата по обжалване на акта.

Тъй като жалбоподателят не е представил други обезпечения, освен банковата гаранция, административният орган правилно е отказал спиране на изпълнението по ревизионния акт.

Настоящият състав на съда намира за необосновано и твърдението на жалбоподателя, че неправилно в решението  е посочен размерът на сумата, която следва да бъде обезпечен.

Действително по ревизионния акта, чието спиране се иска, са установени задължения в размер на 71 036.92 лева. нормата на чл. 153, ал. 3 ДОПК обаче изисква представеното обезпечение да покрива размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането. Искането за спиране, по което е3 постановено оспореното решение, е второ по ред и към датата на подаването му са изчислени допълнително дължими лихви в размер на 966.52 лева. Тоест с оглед изискването на посочената вече норма, обезпечението трябва да е такова, че да гарантира сума в размер именно на 72 003.44 лева. С представената банкова гаранция за срока на действието й – до 23.03.2011 година, е гарантирана възможност за заплащане от страна на банката само на сума с максимален размер 71 046.46 лева.

По изложените съображения съдът намира, че като е отказал спиране на изпълнението на ревизионния акт Директорът на дирекция ОУИ – гр. Бургас е постановил законосъобразен акт.

            Ето защо и на осн. чл. 153 ал.7 предл. последно ДОПК   , съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на „Голден Рокс” ООД – ***, представлявано от П.Б.И. против решение № РД-10-92 от 28.04.2009 г. Директора на дирекция ОУИ – гр. Бургас.

            Определението не подлежи на обжалване.      

 

 

                                                           СЪДИЯ:………………………………