Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              01.06.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на трети май две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Галина Радикова

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Галина Колева като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 600 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Н.Н.Л., ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***и съдебен адрес гр.*** против решение №21/20.01.2012г., постановено по НАХД №925/2011г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е изменено наказателно постановление №23-2303343/26.09.2011г. на изпълнителния директор на ИА “Главна инспекция по труда”, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 414, ал.1 от КТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 403а, ал.1 от КТ, за това, че на 07.07.2011 г. в бирария “Равда”, находяща се в с. ***, не е изпълнил задължението си да държи на разположение на контролните органи в проверявания обект екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа - поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, като намалява наложеното наказание от 2000 лева на 1 500 лева. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът - изпълнителният директор на ИА “Главна инспекция по труда” не се явява,  не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди обжалваното решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 Производството пред Районен съд - Несебър е образувано по жалба на търговеца против наказателно постановление №23-2303343/26.09.2011г. на изпълнителния директор на ИА “Главна инспекция по труда”и наложената имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.416, ал.5 във връзка чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл. 403а, ал.1 от КТ. Приема за установено от фактическа страна, че при извършена проверка на 07.07.2011г. от служители на дирекция „Инспекция по труда” е констатирано, че в бирария „Равда”, експлоатирана от едноличния търговец и находяща се в с.Равда, общ.Несебър, ул. “Черноморска” №7, липсват на разположение на контролните органи в проверявания обект екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа - поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Съставен е акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление. Правно значимите обстоятелства са установени чрез събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.

 

 Решението на Районен съд – Несебър е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Касационната инстанция счита, че ирелевантни за настоящия спор са възраженията на жалбоподателя относно факта, че търговският обект е новооткрит. Нормата на чл.403а от КТ предвижда, че в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Следователно, няма значение кога е открито заведението като начален момент за неговото функциониране – след като в търговския обект се полага наемен труд в момента на откриването за работодателя възниква задължение да има правилник за вътрешния трудов ред. Аналогично следва да бъде отношението към касационното възражение, че работодателят тепърва обучава работници за извършваните дейности – след като тези лица полагат труд, то за тях трябва да съществува яснота кога следва да престират този труд, поради което работодателят е длъжен да състави поименен график. Отделно от това, касаторът не е представил доказателства за защита на твърденията си, че заведението е новооткрито, нито, че работниците са току-що назначени.

С оглед вида обществени отношения, които се охраняват чрез нормата на чл.403а от КТ тази инстанция не счита, че е налице маловажен случай, поради което не следва да бъде приложен чл.415в от КТ, така, както е поискал касаторът. Първоинстанционният съд е изложил мотиви във връзка с намаляване на размера на наложената санкция, които се споделят от този съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни.

 

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №21/20.01.2012г., постановено по НАХД №925/2011г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е изменено наказателно постановление №23-2303343/26.09.2011г. на изпълнителния директор на ИА “Главна инспекция по труда”, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл. 414, ал.1 от КТ на Н.Н.Л., ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***и съдебен адрес гр.***  е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 403а, ал.1 от КТ, като намалява наложеното наказание от 2000 лева на 1 500 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.