Р Е Ш Е Н И Е 907

 

гр.Бургас,  10.05.2018 год.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Административен съд Бургас, XXI състав, на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия Динчева адм. д.59 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от "Суордсан шопинг" ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, Северна промишлена зона № 1 представлявано от управителя А.Е.Х.против Заповед № ОП-433-0018787/14.12.2017 год. издадена от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас. С обжалваната заповед е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – магазин "Суордсан шопинг" находящ се в гр. Сливен, жк. "Дружба"бул.“Бургаско шосе“  61 стопанисван от "Суордсан шопинг" ООД за срок от два дни.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Счита, че допуснатото нарушение е маловажно. Целта на наложената ПАМ нямало да се посигне, тъй като заповедта била издадена три месеца след извършването на нарущението. Мотивите на органа издал заповедта били бланкетни и преповтаряли законовия тест, което не можело да се приеме за мотиви. Прави се искане съдът да отмени заповедта.

В съдебно заседание оспорващото дружество не се представлява.  В постъпило писмено становище от 25.04.2018 год. дружеството счита, че не е извършило описаното нарушение, тъй като в протокола от извършена проверка проверяващите посочили, че за дати 17.08.2017 год., 18.08.2017 год., 12.09.2017 год. и 14.09.2017 год. в книгата за дневните финансови отчети има четири боя отчети за фискално устройство № DT582239. От друга страна същите били посочили, че за 14.09.2017 год. няма изведен дневен финансов отчет с нулиране във фискалната памет. Такъв отчет бил представен с преписката от НАП. Фискалното устройство било повредено на 12.09.2017 год., отремонтирано и въведено в експлоатация отново на 14.09.2017 год., когато на него са маркирани две покупки и устройството отново се е развалило. Отпечатан е дневен финансов отчет и ФУ повече не е използвано. Поддържа се становището, че заповедта е издадена в несъответствие с целта на закона, тъй като нарушението е извършено на 14.09.2017 год., установено е на 07.12.2017 год., а заповедта е издадена на 14.12.2017 год. Поддържат се всички доводи изложени в оспорването.

В съдебно заседание административният орган редовно призован се представлява от юрисконсулт Е.Е., който счита жалбата за неоснователна и немотивирана. Прави искане съдът да потвърди процесната заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 07.12.2017 год. в 11.50 часа служители на ТД на НАП Бургас извършили проверка в търговски обект - магазин "Суордсан шопинг" находящ се в гр. Сливен, кв. "Дружба" стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката е установено, че продажбите се отчитат чрез програмен продукт инсталиран на 5 компютърни конфигурации; обектът разполага с четири каси; по време на проверката работят 2 каси; при направена контролна покупка се издава фискален бон; в книгата за дневни финансови отчети за 2017 год. на ФУ № DT582239 и ФП № 02582239 има четири броя дневни отчети с нулиране във фискалната памет на 17.08.2017 год., 18.08.2017 год., 12.09.2017 год. и 14.09.2017 год.; за дата 14.09.2017 год. има извършени две продажби с ФБ № 0001203 и № 0001204 като за същите няма изведен дневен финансов отчет с нулиране във фискалната памет. Резултатите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка серия АА № 0018787/07.12.2017 год. Към административната преписка въз основа на която е издадена процесната заповед са приложи заверени от данъчната администрация копия на дневен финансов отчет за 14.09.2017 год. на ФУ № № DT582239 с ФП № 02582239 отпечатан на 14.09.2017 год. и копия от два броя фискални бона издадени от същото устройство на същата дата (л.18-19).

Въз основа на извършената проверка на 07.12.2017 год. на дружеството е съставен АУАН № сер.AN F367201 за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, а именно за това, че на 14.09.2017 год. няма издаден дневен финасов отчет със запис във фискалната памет на ФУ в обекта. В обстоятелствената част на акта е посочено още, че са издадени два касови бона ФБ № 0001203 и № 0001204 и че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация ФУ модел Datecs FP550 KL с потвърждение 3839632.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган - директор на  дирекция „Контрол“ в ТД на НАП, в обема на правомощията му по чл. 186, ал.3 от ЗДДС съгласно заповед № 3ЦУ-1657/29.12.2016 год. приложена по делото. При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

Налице е обаче основание по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на процесната заповед, а именно поради противоречие с материалния закон.

Дружеството-жалбоподател оспорва констатациите на проверяващите органи станали основание за издаване на процесната заповед и по точно констатацията, че за 14.09.2017 год. дружеството не е отпечатало дневен финансов отчет с нулиране във фискалната памет на ФУ № DT582239. Именно въз основа на това обстоятелство административният орган е мотивирал издаването на заповедта като е приел, че дружеството не е спазило реда и начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, което изпълва състава на чл.186, ал.1, т.1, б.В от ЗДДС.

Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "В" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително. Съгласно чл. 186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

Принудителната административна мярка – запечатване на търговски обект, без съмнение ограничава конституционно гарантираното право на собственост и право на свободно стопанска инициатива.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 59 и чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

 По аргумент от чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във вр. чл. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са постигане на превенция, пресичане и привеждане съобразно установения ред на поведението на лица, с което се засягат правилата за данъчната дисциплина, отчетността и регистрацията на извършваните продажби, както и възможност за проследяване на реализираните обороти.

Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006 год., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006 год. лицето по чл. 3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби.

В случая нито от описаната в оспорената заповед фактическа обстановка, нито от съдържанието на Протокол серия АА № 0018787/07.12.2017 год. и АУАН серия AN № F367201/18.12.2017 год. може еднозначно да се установи твърдяното нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. Основателно е възражението на оспорващото дружество, че в заповедта се съдържат взаимно изключващи се констатации - от една страна е установено, че "… в книгата за дневни финансови отчети за 2017 год. на ФУ № DT582239 и ФП № 02582239 има четири броя дневни отчети с нулиране във фискалната памет на 17.08.2017 год., 18.08.2017 год., 12.09.2017 год. и 14.09.2017 год…“, а от друга страна е посочено, че „…за дата 14.09.2017 год. има извършени две продажби с ФБ № 0001203 и № 0001204 като за същите няма изведен дневен финансов отчет с нулиране във фискалната памет…“. Констатацията директно е преписана от протокола за извършена проверка и наведена като факт на няколко места в процесната заповед. Никъде обаче в същата не е обсъдено представеното от органа по приходите извършил проверката заверено копие от дневен финансов отчет за дата 14.09.2017 год. изведен на същата дата в 17:25 часа. Този отчет е  представен още в момента на извършване на проверката, но явно не е взет предвид нито при съставянето на АУАН, нито при издаване на процесната заповед. Задължението вменено на оспорващото дружество с нормата на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.1.2006 год. е „Лицето по чл. 3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби“. Настоящият съд намира, че това задължение за дата 14.09.2017 год. е изпълнено от страна на оспорващото дружество като за изпълнението на това задължение има представено надлежно писмено доказателство неоспорено от страните по предвидения от закона ред. Съдът е длъжен да се съобрази с доказателствената сила на документа представляващ дневен финансов отчет за 14.09.2017 год. и да  приеме, че дружеството не е извършило нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.1.2006 год. 

ПАМ е наложена за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗДДС – неспазване на реда или начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително. В протокола за извършена проверка обаче изрично е посочено, че за дата 14.09.2017 год. има дневен отчет с нулиране във фискалната памет. Действително в процесната заповед е посочено още, че констатациите на органа са направени въз основа на разпечатка от КЛЕН за периода 01.09.2017 год. до 07.12.2017 год., от където е видно, че за дата 14.09.2017 год. няма отбелязан дневен оборот от ФУ DT 582239, но изискването на закона за издаване на процесната ПАМ е лицето да е нарушило реда и начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, което се свързва с нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.1.2006 год., което както вече бе отбелязано по-горе съдът приема, че не е извършено.

Във връзка с гореизложеното съдът намира, че жалбата подадена срещу процесната заповед за прилагане на ПАМ е основателна, а административният акт като издаден в нарушение на материалния закон се явява незаконосъобразен и като такъв същият следва да се отмени.

Оспорващото дружество е направило искане за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди ТД на НАП Бургас за заплати на оспорващото дружество направените по делото разноски в размер на 350 лева, от които 50 лева държавна такса и 300 лева адвокатски хонорар. 

На основание чл. 172, ал.2, предл.второ от АПК Административен съд Бургас XXI състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на "Суордсан шопинг" ООД ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, Северна промишлена зона № 1 представлявано от управителя А.Е.Х.Заповед № ОП-433-0018787/14.12.2017 год. издадена от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – магазин "Суордсан шопинг" находящ се в гр. Сливен, жк. "Дружба"бул.“Бургаско шосе“  61 стопанисван от "Суордсан шопинг" ООД за срок от два дни като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА ТД на НАП Бургас ДА ЗАПЛАТИ на "Суордсан шопинг" ООД ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, Северна промишлена зона № 1 представлявано от управителя А.Е.Х.разноски по делото в размер на 350 лева представляващи 300 (триста) лева адвокатски хонорар и 50 (петдесет) лева държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщението.

 

 

СЪДИЯ: