Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №           487            /13.03.2015г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                 ЛЮБОМИР  ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Тиха Стоянова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 59/2015г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът З.А. ***, чрез адвокат Т.Д. е оспорил решение №1975-10.12.2014г. постановено по АНД №3378/2014г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №02-02024233/18.12.2013г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” Бургас. С наказателното постановление на касатора е наложена глоба в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл.402, ал.2 във вр. с чл.415, ал.2 от КТ. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и се иска неговата отмяна, а по съществото на спора – отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд Бургас – оставено в сила.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

В касационната жалба не се съдържат никакви конкретни възражения. Твърди се бланкетно, че решението е постановено в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо. На практика касаторът е изброил касационните основания по НПК.

Настоящият касационен състав счита, че нито едно от тези основания не е налице в процесния случай. Нарушения на съдопроизводствените правила не са констатирани. Страните правилно са конституирани и са надлежно призовани за първото съдебно заседание. Събрани са писмени доказателства, представляващи съдържанието на преписката по издаване на наказателното постановление. В съдебно заседание, в качеството на свидетел, е разпитан актосъставителят. По делото са проведени две съдебни заседания и на двете заседания касаторът не е присъствал и не е изпратил пълномощник.

Районният съд правилно е обсъдил установените факти съобразно посочената в наказателното постановление като нарушена норма от КТ.

Съгласно чл.402, ал.2 от КТ работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.

Според приложената санкционна разпоредба на чл.415, ал.2 от КТ работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Съдът е обсъдил всички релевантни факти и правилно е достигнал до извода, че с описаните в АУАН и наказателното постановление бездействия, касаторът е осъществил състава на административното нарушение, за което му е вменена отговорност.

По делото не е спорно, че касаторът е субект на това нарушение като длъжностно лице. По несъмнен начин е доказано, че А., след като му е била връчена призовка да се яви в Дирекция „Инспекция на труда” Бургас на 13.05.2013г. в 14.00 ч. и да представи на проверяващите описаните в призовката документи, не се е явил, нито е изпратил упълномощено лице, не е изпратил и исканите документи по пощата. Няколко дни след това се явил лично, но не носел документи и помолил за отлагане на проверката, като било постигнато съгласие да представи исканите документи на 23.05.2013г. в 10.00ч. отново в сградата на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас. На втората определена дата А. отново не се явил и не представил документите, които се изискват от него. На 03.06.2013г. е била изпратена нова покана, но този път за съставяне на АУАН за нарушение на чл.402, ал.2 от КТ, с изрично указание ,че при неявяване акта ще бъде съставен в отсъствието на А.. Поканата е била надлежно връчена, като в периода от получаване на поканата на 07.06.2013г. до фактическото издаване на АУАН на 12.08.2013г. А. отново не се е явявал, нито е представял документи, каквито са му били изискани първоначално за да се извърши надлежно проверката. Тези факти еднозначно обосновават извода, че с бездействието си (неявяване пред проверяващите от „Инспекция по труда“ Бургас и непредставяне на изисканите от тях документи) А. препятства контролния орган да изпълни служебните си задължения насочени към проверяване спазването на трудовото законодателство.

По отношение размера на наказанието, санкционната разпоредба регламентира фиксиран размер на наказанието глоба – 10 000 лв. Такъв размер е наложен и с процесното наказателно постановление. Доколкото съобразно изискванията на чл.27, ал.4 и 5 от ЗАНН, административнонаказващия орган при определяне на наказанието не може да го заменя с друг по-лек вид наказание, нито може да наложи размер на наказанието под предвидения най-нисък в закона, правилно административнонаказващия орган е определил наказание глоба в размер на 10 000 лв.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №1975/10.12.2014г. постановено по АНД №3378/2014г. на Районен съд - Бургас.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: