Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 873                Година 24.06.2011                     Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІІІ-ти състав, на двадесет и шести май две хиляди и единадесета година в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня ЕВТИМОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                                          2.Даниела ДРАГНЕВА

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Станимир Христов

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 59 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Началника на РУП гр.Несебър срещу решение № 933 от 27.12.2010 г., постановено по н.а.х.д. № 668 по описа за 2010г. на Районен съд гр.Несебър. Счита решението за незаконосъобразно, противоречащо на закона и необосновано. С жалбата се прави искане  да се постанови съдебно решение което да отмени решението на НРС и да се реши спора по същество.

Ответникът – И.В.И. ***, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд е правилно и  законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Несебър е отменил наказателно постановление № 3296 от 06.08.2010год. издадено от Началника на РУП гр.Несебър, с което на И.В.И. с ЕГН ********** ***, на основание чл.179, ал.2, предл.първо от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2, предл.първо от ЗДвП. За да постанови решението си, съдът е приел, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН, тъй като за жалбоподателя остава неясно в какво точно се обвинява и въз основа на коя материално правна норма, за да може да организира защитата си в пълен обем. Посочено е, че в наказателното постановление е прието, че водача при движение с несъобразена скорост „губи управление”, след което е преписана разпоредбата на чл.20, ал.2, от ЗДвП. Формулираното „губи управление”, означава че е допуснато нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, каквото обвинение не е предявено на жалбоподателя. Налице е смесване на нормите на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като от ал.1 е взето – не е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал, респективно „губи управление”, което управление е било загубено в следствие на управление с „несъобразена скорост” – ал.2. Също така отразената фактическа обстановка не съответства на цитираната хипотеза на чл.20, ал.2, предл.първо от ЗДвП, тъй като не става ясно пред какво предвидимо препятствие е следвало да спре водача, след като е бил сам на пътя и е реализирал самостоятелно ПТП, като при ляв завой е паднал в канавката.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

В касационната жалба посочения порок е незаконосъобразност на  обжалваното решение, тъй като е постановено в противоречие на закона и необосновано.

Възраженията на касатора са неоснователни. Решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на районния съд, установяващи фактическата обстановка по делото и доколкото не се представят нови доказателства, счита, че същите не следва да се преповтарят.

Правилно Несебърския районен съд е приел, че в случая при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушавана правото на защита на санкционираното лице. Неправилно извършеното от лицето административно нарушение е квалифицирано по чл.20, ал.2, предл.първо от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Действително лицето не е съобразило скоростта си на движение с атмосферните условия, в резултат на което обаче губи управлението на автомобила на ляв завой и пада в канавката, но не е установено наличието на предвидимо препятствие, пред което е следвало да спре. По смисъла на посочената разпоредба завоите не са предвидимо препятствие, пред което следва да се спира. Извършеното от лицето деяние, както правилно е приел и първоинстанционния съд е следвало да бъде квалифицирано като нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

При издаване на едно наказателно постановление следва да е налице единство между описаното нарушение и неговата правна квалификация. Липсата на единство, води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като то ще е лишено от възможността да разбере, за което точно нарушение е санкционирано, за това което е описано в мотивите на наказателното постановление или за това което е посочено в санкционната норма. Това нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се изследва въпроса за неговата материална законосъобразност.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХІІІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 933 от 27.12.2010 г., постановено по н.а.х.д. № 668 по описа за 2010г. на Районен съд гр.Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

     

                      

                               2.