Р Е Ш Е Н И Е   

 

    /01.04.2010 година, град Бургас,

 

Административен съд – гр. Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на четвърти март, две хиляди и десета година,  в състав:

 

Председател: Атанас Вълков

      Членове: Лилия Александрова

  Веселин Енчев

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Желязко Георгиев, изслуша докладваното от съдия Веселин Енчев КНАХД № 59/2010 година.

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

С решение № 560/08.12.2009 година по НАХД № 569/2009 година на Районен съд – гр. Несебър (РС) е отменено наказателно постановление № 34/17.08.2009 година (НП) на директора на РИОСВ - Бургас, с което на Н.К.Д. – кмет на община Несебър, за нарушение на чл. 16 ал.1 и ал.3 т.4 и чл.18 ал.2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), на основание чл. 104а ал.1 от ЗУО, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева.

Недоволен от решението, административнонаказващият орган обжалва същото пред Бургаски административен съд в рамките на настоящото касационно производство. Твърди, че решението на РС е постановено в нарушение на материалния закон и при несъобразяване с доказателствата по делото.

Иска решението на РС да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено НП.

Ответната страна оспорва жалбата.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура счита, че обжалваното решение е законосъобразно.

 Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в съответствие с чл.218 ал.1 от АПК, тя е основателна.

Н.К.Д. е санкциониран за това, че в качеството си на кмет на общината не е организирал управлението на дейностите по отпадъците, по конкретно – строителните отпадъци, образувани на територията на общината и не е определил съоръжението/инсталацията за тяхното обезвреждане и оползотворяване. Административнонаказващият орган е приел, че така кметът е нарушил разпоредбите на чл. 16 ал.1 и ал.3 т.4 и чл.18 ал.2 от ЗУО.

В оспореното решение РС е приел, че в производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в твърде общо описание на административното нарушение – без да са установени датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.

РС правилно е установил фактическата обстановка по делото, но е формулирал правни изводи, които не се споделят от настоящия касационен състав.

Съгласно чл.16 ал.1 и ал.3 от ЗУО, кметът на общината организира управлението на дейностите по отпадъците, образувани на нейна територия, съобразно изискванията на закона и наредбата по чл. 19, като отговаря и за избора на площадка, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови и строителни отпадъци или на други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови или строителни отпадъци. По силата на чл.18 ал.2 от ЗУО, кметът на общината е длъжен да определи маршрута за транспортиране на отпадъците и инсталацията/съоръжението за третирането им.

Санкцията за неизпълнение на задължението за определяне на площадка и организиране управлението на дейностите по отпадъците е предвидена в общата норма на чл.104а ал.1 от ЗУО.

С АУАН № 34/04.08.2009 година е установено, че кметът на общината не е организирал управлението на дейностите по отпадъците, по конкретно – строителните отпадъци, образувани на територията на общината и не е определил съоръжението/инсталацията за тяхното обезвреждане и оползотворяване. Това нарушение е формално, на просто извършване, без да е необходимо от изпълнителното деяние да произлезе конкретен вредоносен резултат. Касае се за нарушение, осъществено чрез бездействие.

На основание чл. 11 от ЗАНН, във връзка с чл. 80 ал. 3 от НК, за престъпленията /нарушенията/, които траят непрекъснато, давността за преследване започва от прекратяването им.

В случая е налице продължено  нарушение, осъществено от кмета на общината, чието извършване е представлявало непрекъснато осъществяване на състава му (до настъпването на обстоятелства, които да го прекратят, като по делото липсват данни за такива обстоятелства). Затова, при констатирането му не е било необходимо да се посочва датата на извършването му, нито мястото на извършването. Кметът на общината е орган с обща компетентност, която е ограничена, от териториалните предели на общината. Посочването в АУАН, че Н.Д. е извършил нарушението, като не е създал съответната организация по третиране на строителните отпадъци – на територията на община Несебър – е напълно достатъчно за индивидуализиране на нарушението по място.

 В този смисъл, не са налице процесуалните нарушения, установени от РС. Административно нарушение и извършителя са установени по безспорен начин. Деянието е квалифицирано по съответната материалноправна норма от ЗУО. Наложеното наказание е в законоустановените размери, близо до минимума. Спорът е изяснен от фактическа страна, без процесуални нарушения, поради което не се налага връщането му за ново разглеждане. Решението на РС следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се потвърди НП.

По изложените съображения, на основание чл.220 във връзка с чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

        

ОТМЕНЯ решение № 560/08.12.2009 година по НАХД № 569/2009 година на Районен съд – гр. Несебър (РС).

Вместо него постановява

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №34/17.08.2009 година на директора на РИОСВ - Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: