Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:840                                  30.04.2018г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На двадесет и четвърти април                     две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 599 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

 Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано по жалба на „Юнион“ЕООД, ЕИК-****, гр.Бургас, ул.Демокрация №76, против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-37-0268881/28.02.2018г. на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, с която с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ): запечатване на стопанисвания от дружеството търговски обект – кафе „Клуб Какао“, находящ се в гр.Бургас, ул.Ал.Стамболийски №7 и забрана за достъп до него за срок от 12 (дванадесет) дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, като се иска нейната отмяна, защото не са били налице материалноправните предпоставки при издаването й – към този момент не е бил образувано административно-наказателно производство. Счита се, че в нея липсват на мотиви за продължителността на срока на наложената ПАМ и за съществото на нарушението, а изложените такива са бланкетни. Твърди се също, че проверката е била извършена тенденциозно и не отговаряло на обективната истина, че за продажбите не били издадени фискални бонове – за първата от продажбите на стойност 5,20лв. бил издаден фискален бон и тя е намерила отражение в „КЛЕН“ на фискалното устройство. Пред съда дружеството-жалбоподател се представлява от редовно упълномощения процесуален представител – адвокат С.Я., която поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспорената заповед.

Ответната страна – директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, представя административната преписка за издаване на оспорената заповед. Не се явява и не изпраща представител пред съда. Не изразява становище по оспорването.

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт започнало по повод извършена проверка на 25.02.2018г., в 12:53 часа в обект – кафе „Клуб Какао“, находящ се в гр.Бургас, ул.Ал.Стамболийски №7, стопанисван от дружеството-жалбоподател. За извършената проверка и направените констатации били съставени протокол № 0268881/25.02.2018г. и протокол № 0268902/25.02.2018г. В тях е отразено, че при извършена контролна покупка на едно кафе, една вода и един чай, на обща стойност 5,20лв. от органите по приходите – А.М. и М.Д.в 1:43 часа на същата дата, не бил издаден касов бон от бармана М.Д.М.. След легитимацията на контролните органи, било извършено засичане на касовата наличност в търговския обект. От наличното фискално устройство било отпечатан  междинен дневен отчет с общ оборот от 82,10лв., в това число и 60лв., служебно въведени суми. Извършен бил и опис на паричните средства налични в касата, който бил попълнен собственоръчно от бармана М.Д.М., като се установили налични 152лв. В тази връзка контролният екип е констатирал положителна разлика в касовата наличност в размер на 69,90лв. На същата дата – 25.02.2018г., била извършена и втора контролна покупка от органи по приходите на 1бр. кафе, 1бр. кока кола, 1бр. суха сметана, на обща стойност 4,10лв., за която също не бил издаден фискален касов бон от бармана М.Д.М.. При проверката органите установили ниски обороти за предходните дни, съгласно отпечатаните и залепени дневни отчети в нарочната книга, поради което в края на проверката бил направен дневен финансов отчет Х на фискалното устройство, при който се установило, че до 01:23 ч. реализираният оборот бил в размер на 50,50лв. С протоколите за проверка представляващият дружеството бил поканен да се яви на 02.03.2018г. в ТД на НАП-Бургас за представяне на документи и за връчване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

Въз основа на констатациите в протоколите директорът на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас издал заповед № ФК-37-0268881/28.02.2018г., с която наложил ПАМ: запечатване на стопанисвания от „Юнион“ЕООД търговски обект – кафе „Клуб Какао“ и забрана за достъп до него за срок от 12 дни, предвид твърдяно нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, с което бил изпълнен състава на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС.

По делото наред с извършените дневни финансови отчети, са представени и три разпечатки от обобщени сметки. Първата (на л.19) е за поръчка извършена в 11:43 часа на обща стойност 5,20лв., за чай, кафе, мед и вода, а следващите две (на л.22) са за поръчка на кафе със суха сметана на стойност 2,10лв. в  11:44ч. и спрайт на стойност 2,00лв., или общо 4,10лв. в 11:48 ч. Тези две поръчки отговарят на покупките за които не са били издадени фискални касови бонове от бармана, съгласно протоколите от проверката. Не може обаче да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че тези обобщени сметки представляват фискални касови бонове, тъй като същите нямат необходимите реквизити по чл.26 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

По делото са представени три АУАН, издадени срещу дружеството на 02.03.2018г. Първият под № F375118 е за установената разлика в касовата наличност, квалифицирана като нарушение по чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, а вторият и третият под № F375124 и № F375134 – за неиздадените две касови бележки, квалифицирани като нарушения по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. По делото не са ангажирани доказателства дали по тези три акта за издадени наказателни постановления.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок (заповедта е връчена на 02.03.2018г. като жалбата е подадена на същия ден пред съда), срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Заповед № ФК-37-0268881/28.02.2018г. е издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от представената по делото заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016г. (л.36) на изпълнителния директор на НАП, директорите на дирекции „Контрол“ при съответните ТД на НАП са упълномощени да налагат ПАМ запечатване на обект на основание чл.186 от ЗДДС, поради което заповедта е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Определението на понятието се съдържа в чл.22 от ЗАНН. В отделните закони, включително и в данъчните такива са уредени случаите при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл.23 от ЗАНН. Издаването на фискален бон/касова бележка е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обект при получаване на плащане от клиент, търговецът е длъжен да издаде такъв. Неизпълнението на нормативното задължение за изпълнение на данъчното законодателство се определя като нарушение, което означава, че с неиздаването на фискален бон не се отчитат приходи и по този начин се цели отклонение от данъчно облагане.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта работещата в него М.Д.М. от името на търговеца е бездействала правнорелевантно, като не е издала два касови бона за извършените две плащания от контролните органи на стойност 5,20лв. и 4,10лв. Този факт се установява не само от изготвените протоколи за проверката от контролните екипи, но и от представените по делото обобщени сметки. От представените дневни финасови отчети и опис на парите в касата, неоспорени от жалбоподателя се установява разминаване между отчетените и налични суми, което е достатъчно доказателство за верността на констатацията за двукратно неиздаване на фискални бонове.

При това положение законосъобразно административният орган в условията на обвързана компетентност е приложил нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС предвиждаща, че „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. Налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния орган.

В настоящия случай, в оспорената заповед № ФК-37-0268881/28.02.2018г. е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за констатирано бездействие – двукратно неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към съставените в деня на проверката два протокола за нея, а от друга подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ. Неиздаването на фискални бонове, положителната разлика в касовата наличност, установените при проверката ниски дневни обороти, съпоставени с факта, че в обекта работи само едно лице на пълен работен ден – от 07:00 до 0:00 часа, наличието на непогасени публични задължения, е оценено от административния орган като индиция за трайно отклонение от задължението за регистриране на търговските продажби чрез фискалното устройство в обекта. Посочено е също, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен с извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване и преодоляване на незаконосъобразните практики в обекта. Целта на наложената мярка е промяна в начина на извършване на дейността в обекта, а целените резултати – правилно отчитане на оборотите от продажби и недопускане на вреда за фиска.

Отразени в заповедта са и правните основания за постановяване на спорната ПАМ – цитираната норма на чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ ЗДДС. При сравнението им с констатираните от административния орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.

Липсата на издадени АУАН към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ е ирелевантно за настоящия спор с оглед независимия характер на двете производства – административното по ПАМ и административно-наказателното. Взаимната им обусловеност произхожда от нормата на чл.187, ал.4 ЗДДС, предвиждащ че „Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.“. Тази обусловеност обаче касае изпълнението на индивидуалния административен акт, а не неговата законосъобразност и е предмет на възражение и обсъждане в изпълнителното производство след влизане на индивидуалния административен акт и наказателното постановление в сила.

Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., който урежда задължението за издаване на фискална касова бележка при всяка продажба, гласи, че фискален бон се издава „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата хипотеза не попада“. Именно такова правнорелевантно бездействие се установява по делото.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл.186, ал.3, вр. ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, ответникът в условията на обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното поведение.

Що се касае до срока на наложената ПАМ, в разпоредбата на  чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до 30 дни. След като законодателят е предвидил такъв срок за налагането на мярката – без минимум и при посочен максимум в широк диапазон, то административният орган се явява задължен да обоснове размера, определен от него. Съдът вече констатира, че административният орган е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, изложени по-горе, които могат да бъдат кредитирани с оглед установените по делото факти. Наред с това съдебният състав намира срока и за правилно обоснован с необходимостта от защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. При наличието в търговския обект на констатираните минимални регистрирани обороти, двукратно неиздаване на касови бонове и положителна разлика в касовата наличност, със затварянето на обекта за дванадесет дни фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие противоправното поведение на жалбоподателя, ще му въздействат предупредително-възпиращо и възпитателно. Така определеният размер е правилен. Той съответства на съдържащата се в чл.22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на превантивната функция.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на атакуваната в настоящото производство заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна

Предвид гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, предл. второ АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Юнион“ЕООД, ЕИК-****, гр.Бургас, ул.Демокрация №76, против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-37-0268881/28.02.2018г. на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                      СЪДИЯ: