Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          951                                    28.05.2015 година                             гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на тридесети април, две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                   2.АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Г.М., като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 599 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от И.И.И. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез пълномощника адв. И.А., против решение № 39 от 23.02.2015 г. по НАХ дело № 475/2014 г. по описа на Районен съд- Царево.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради нарушение на закона и съществени нарушения на процесуални правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се да бъдат отменени решението на първоинстанционния съд и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание касаторът не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен.

Ответникът по касация не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не е заявил становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Бургаският административен съд, след като се запозна с обжалваното решение и взе предвид доводите на жалбоподателя, намира следното:

С обжалваното № 39 от 23.02.2015 г. по НАХ дело № 475/2014 г. Царевският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 399/13 от 22.08.2013 г. на началник група в РУП- Царево, с което на основание чл. 174, ал.1, предл.1 от ЗДвП е наложено на касатора И.И. административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, и на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП е наложено на същия административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП.

За да постанови този резултат, ЦРС е приел, че на 18.08.2013 г. в с. Варвара, Бургаска област, касаторът е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си 0.57 промила, установена с техническо средство. При извършена проверка от служител на РУП- Царево същият не представил свидетелство за управление на МПС. За тези нарушения бил съставен срещу него акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено оспореното пред РС наказателно постановление.

В касационната жалба се сочи, че първоинстанционното решение е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразено в липса на решаващи мотиви. Развити са доводи за несъставомерност на деянието, поради липса на предпоставките, визирани в нормата на „чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП“. Наред с това касаторът счита, че не е доказано по безспорен начин виновното му поведение. Направено е искане за преквалифициране на деянието като маловажен случай.

Настоящият касационен състав намира тези доводи за неоснователни. В оспореното решение са изложени мотиви и в тях се съдържа отговор на въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то от наказаното лице, съставлява ли деянието нарушение и правната му квалификация, какво наказание да се определи на нарушителя. Изложеното не дава основание за възприемане на довода, че е налице липса на мотиви, изключваща възможността за извършване на касационна проверка.

В производството пред районния съд са събрани всички относими и допустими доказателства, като оценката на същите е извършена в съответствие с изискванията на чл. 107, ал. 5 от НПК, приложим в първоинстанционното производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН. Приетата фактическа обстановка е установена по несъмнен начин от показанията на полицейския служител И. М., кореспондиращи с приложените по делото писмени доказателства. Ето защо съдът приема за неоснователно възражението на касатора, че нарушенията не са доказани по безспорен начин с допустимите доказателствени средства.

Не е налице и нарушение на материалния закон. Налице са обективните и субективните елементи от състава на административното нарушение по 174, ал.1, предл.1 от ЗДвП- касаторът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 промила, а именно: 0.57 промила. Доколкото при извършената проверка последният не е представил на контролните органи свидетелство за управление на МПС, съдът приема, че са осъществени също съставомерните елементи на нарушението по чл. 183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП. Ирелевантни са доводите за несъставомерност на деянието, поради липса на предпоставките, визирани в нормата на „чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП“, тъй като касаторът не е санкциониран за нарушение по чл. 179 от ЗДвП.

Не са налице и основания за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН. С оглед данните по делото, не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от този вид.

Голословни са твърденията в касационната жалба, че за едно нарушение са наложени на касатора няколко наказания. Изложените в НП обстоятелства сочат наличие на две самостоятелни фактически основания за възникване на административнонаказателна отговорност- управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила и непредставяне пред контролните органи на свидетелство за управление. С оглед констатациите за извършени в реална съвкупност две нарушения, наказващият орган правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е наложил наказания за всяко от тях поотделно.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не е налице и соченото в жалбата основание за отмяна първоинстанционното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 от 23.02.2015 г. по НАХ дело № 475/2014 г. по описа на Районен съд- Царево

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                                

2.