Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  618/10.04.2017 г.   град Бургас

 

Административен съд – Бургас, тринадесети състав, на шести април две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ:   1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

           2. ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

При секретаря К.Л. и прокурора Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Евтимова касационно наказателно административен характер дело № 598 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208– чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на К.Н.К., ЕГН **********, с адрес *** против решение № 86/09.02.2017г., постановено по НАХД № 2561/2016г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено издаденото от началника на РУП - Несебър към ОД на МВР – Бургас, наказателно постановление № 16-0304-00323806/14.12.2016г. и наложените на касатора административни наказания: глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Ч. от БАК, която поддържа оспорването и пледира за отмяна на решението и постановлението.

Ответникът – началникът на РУП Несебър не се представлява в процеса и не изразява становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Касационната жалба изхожда от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. Подадена е в срока по чл.211 от АПК и отговаря на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 04.12.2016г. е съставен акт за установяване на административно нарушение против К.Н.К. за това, че в с.Оризаре, на ул.“Г.Кондолов“ пред № 29 в посока към № 35 е управлявал личния си лек автомобил марка „Тойота“, модел Авенсис“ с рег. № *** и е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7410 № 0106. На водача е издаден и талон за медицинско изследване на кръв с № 0017387, но същият е отказал да даде кръвна проба за химичен анализ. Деянието на К. е квалифицирано като нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и въз основа на акта е издадено наказателно постановление №16-0304-003238/14.12.2016г., с което му е наложена глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата. Постановлението е обжалвано пред Районен съд – Несебър, който е обсъдил представения по делото доказателствен материал и възраженията на страните и е потвърдил наложената санкция в тази част.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба в размер на 2000 лева. В конкретния случай е безспорно установено, че на 04.12.2016г. в с.Оризаре около 01.45 ч. на ул.“Георги Кондолов“ пред № 29 в посока към № 35 К. е управлявал лекия си автомобил и е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство дрегер 7410 № 0106. Безспорно е установено също, че на водача е издаден талон за медицинско изследване № 0017387, който същият е отказал да получи. Съставен е акт за установяване на административно нарушение, в който поведението на лицето е квалифицирано като нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора и да му бъдат наложени предвидените в чл.174 ал.3 от ЗДвП наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”, по делото трябва да е установен отказа на водача на МПС да бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол/упойващи вещества или отказът да изпълни предписанието за медицинско изследване. В настоящия случай установените пред първоинстанционния съд обстоятелства, сочат на извършено от К. нарушение по чл.174, ал.3, предл.І и ІІ от ЗДвП – отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Независимо кое от предвидените в закона изпълнителни деяния е осъществено - отказ от изпробване с техническо средство или отказ да се получи предписание за медицинско изследване, деецът извършва едно и също нарушение - това по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което е ангажирана отговорността му. Поради това, възражението на касатора за нарушение на чл.18 от ЗАНН е неоснователно. Действително в НП е цитирана дословно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, но от словесното описание на нарушението в обстоятелствената част на НП става напълно ясно в какво се състои нарушението на касатора.

Неоснователно е и следващото възражение на касатора за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради невръчване на АУАН на привлеченото към отговорност лице. От съдържанието на АУАН се установява, че същият е връчен по реда на чл. 43, ал.2 от ЗАНН и отказът на К. е удостоверен с подписа на един свидетел. Поради това, няма нарушение на чл.43, ал.5 от ЗАНН, както твърди касатора. Целта на предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение, е лицето да се запознае с вменените му нарушения и да реализира правото си на защита в пълен обем. След като деецът сам се е отказал от правото си да получи акта и да се запознае със съдържанието му, не може да се позовава на отказа си като основание за отмяна на наказателното постановление.

Като е достигнал до изводи, аналогични на изложените, Районен съд - Несебър е постановил правилно решение, което трябва да се остави в сила.

Мотивиран от това, Бургаският административен съд, ХІІІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86/09.02.2017г., постановено по НАХД № 2561/2016г. по описа на Районен съд – Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                                                      2.