Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    972              от 19.05.2016 г.,            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, петнадесети състав, на двадесет и първи април две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Лилия Александрова

                  2. Любомир Луканов

 

при секретаря С.Х. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 598 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С.Д.С., ЕГН **********, с адрес *** чрез процесуалния си пълномощник адв. К.К., АК Бургас против Решение № 167/11.02.2016 г., постановено по НАХД № 5346/2015 г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 14-3388-000314/17.03.2015 г., издадено от Началника на група в Сектор „ПП” при ОД на МВР Бургас, с което за извършено нарушение на чл. 150 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, изречение второ от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 300лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен поради неправилни правни изводи и необоснованост на решенето. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касатора, редовно уведомен,  не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди обжалваното решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Делото е поставено за разглеждане за втори път пред АС Бургас, след като първоначално с Решение №1654/09.11.2015 г., постановено по КНАХД № 1527/2015 г. по описа на АС Бургас е отменено Решение № 959/06.07.2015 по НАХД № 1938/2015 г. на РС Бургас поради неизяснена фактическа обстановка и върнато за разглеждане от друг състав на същия съд.

Производството пред Районен съд е образувано по жалба на С.Д.С. против Наказателно постановление № 14-3388-000314/17.03.2015 г., издадено от Началника на група в Сектор „ПП” при ОД на МВР Бургас, с което за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, изречение второ от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 300лева.  За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че от формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като наложената глоба може да допринесе за постигане целите на наказанието визирани в чл.12 ЗАНН.

При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

 

Решението на Районен съд  Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

В касационната жалба не се релевират твърдения, различни от тези, съдържащи се в жалбата пред първата инстанция. Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от решаващия съд мотиви относно възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са обстойни и се споделят и от настоящия касационен състав. Обсъдени са всички приложени по делото доказателства.

Отделно от това, съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съгласно нормата на чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. В този смисъл и с оглед цитираната правна норма следва да се приеме, че след като водача е лишен от правоуправление и на същия е отнето СУМПС, то той следва да се счита за неправоспособен. Именно по тази причина, законодателя в санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидил еднакво наказание за лице, което управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4. В случая, липсата на СУМПС е приравнено с хипотезата при която СУМПС е отнето по предвидения от закона ред.

На следващо място несъстоятелно се явява и твърдението, че С. търпи негативи поради бездействието на органите на полицията за връчване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-0769-0001127/28.07.2014 г., с която на основание чл. 171, т. 1, буква Д от ЗДвП неговото СУМПС е временно отнето до заплащане на дължимата глоба. Върху заповедта е направено отбелязване, че „СУ 280460528 върнати на лицето на 10 11 14“ и положен подпис. Следователно, към момента на извършване на нарушението 08.11.2014 г. лицето е знаело, че свидетелството му за управление на МПС е отнето и е задържано от органите на полицията. В този смисъл всички изложени доводи за незнание за съществуването на подобна заповед към момента на съставяне на АУАН № 14-3388-314/08.11.2014 г. са ирелевантни.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 167/11.02.2016 г., постановено по НАХД № 5346/2015 г. на Районен съд Бургас

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

                                              

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                          2.