Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 782

 

гр. Бургас, 30. 04. 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд, ХV-ти състав, на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесета година, в открито заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХ дело № 598/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от началника на Районно управление „Полиция“ – гр. Поморие срещу решение № 19 от 19.02.2015г., постановено по НАХ дело № 321 по описа за 2014г. на Районен съд Поморие. Касаторът счита решението за незаконосъобразно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК. Иска отмяна на съдебното решение. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Не представя нови писмени доказателства.

Ответникът по касация – Н.С.Д.,***, се явява лично в открито съдебно заседание и оспорва жалбата, като неоснователна. Пледира за потвърждаване решението на районния съд. Не представя нови писмени доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С постановеното решение състав на Районен съд Поморие е отменил наказателно постановление (НП) № 991/13/03.10.2013 г., издадено от началника на РУ „Полиция“ – Поморие, с което на Н.С.Д. на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП му наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че атакуваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Приел е, че в конкретния случай словесното описание на нарушението в АУАН не съответства на посочената като нарушена законова норма на чл. 150 от ЗДвП, съгласно която всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Съдът е отразил, че словесното описание съответства на нарушение на нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, районният съд е изследвал фактическата обстановка, като е изложил ясни и подробни мотиви относно допуснатите закононарушения при постановяване на оспореното НП, които се споделят и от настоящия касационен съдебен състав.

В жалбата не се сочат конкретни пороци на съдебното решение, а са изложение твърдения, че нарушителят Н.С.Д. не е представил свидетелство за управление на моторно превозно средство, както и контролен талон към него.

Касационната съдебна инстанция намира, че не следва да възпроизвежда в настоящия съдебен акт изследваната фактическа обстановка и да преповтаря правните изводи на районния съд, които са изцяло законосъобразни относно допуснатите от наказващия орган съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на наказателното постановление.

Касационният съдебен състав приема, че словесното описание на осъщественото административно нарушение сочи на административно нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която норма водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Видно от оспореното НП, в словесното описание на нарушението е посочено, че водачът е „неправоспособен“, което осъществява хипотезата на чл. 150 от ЗДвП. В акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление следва да се съдържа словесно описание на нарушението и законните разпоредби, които са били нарушени. Необходимо е да има единство между словесното описание на нарушението и посочените като нарушени законови норми. Това единство между словесното описание и законовите норми, следва да съществува както в АУАН, така и в издаденото НП. В настоящия случай водачът е санкциониран за административно нарушение, което не е установено по регламентирания от закона ред, доколкото в съставения АУАН липсва отразяване на обстоятелството, че Д. не е правоспособен.

Според съдебната практика не всяко нарушение на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление е съществено. До порочност на наказателното постановление водят само съществените нарушения на тази процедура, а съществени са два вида нарушения. Едните са тези нарушения, които водят до засягане правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, а вторите са нарушенията на процедурата, които ако не бяха извършени резултатът би бил друг. Според настоящия касационен състав непосочване на всички релевантни обстоятелства, формиращи състава на административното нарушение, е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като засяга правото на защита на наказаното лице. Допуснатото процесуално нарушение не е от категорията нарушения, които могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не би могло да се отстрани в последващ стадий на производството, а съставлява формална предпоставка за отмяна на оспореното наказателно постановление.

По изложените съображения и при липса на отменителни основания, настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с действащите правни норми, поради което го оставя в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19 от 13.02.2015 година, постановено по НАХ дело № 321/2014г. по описа на Районен съд Поморие.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.