О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

гр.Бургас, № 652 / 16.04.2014г.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.БУРГАС, в закрито заседание на шестнадесети април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                                                                              СЪДИЯ:   ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                        

като разгледа адм.д. № 597 по описа на Административен съд - Бургас за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.135, ал.5 от АПК.

Образувано е по повод изпратена по подсъдност от Административен съд София-град искова молба на И.С.Х., с която претендира заплащане на обезщетение по ЗОДОВ за имуществени и неимуществени вреди понесени вследствие на решение №233/30.09.2013г. на комисия за защита от дискриминация.

С определение №1136/06.03.2014г. по адм.д.№1411/2014г. по описа на АССГ, състав на този съд, на основание чл.135, ал.2 от АПК е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд гр.Бургас. В мотивите на този съдебен акт е посочено, че производството по делото е образувано на 10.02.2014г. по искове на И.С.Х. срещу Комисията за защита от дискриминация за причинени имуществени вреди в размер на 600лв., представляващи внесена от ищеца сума за участие в конкурс и неимуществени вреди с неустановен размер и характер, причинени според ищеца от незаконосъобразното решение на Комисията за защита от дискриминация – решение № 233/30.09.2013г.

Съдът се е позовал на изменението на АПК, прието с ЗИД и обнародван в ДВ бр.№104/2013г., в сила от 04.01.2014г. относно променената уредба, касаеща местната подсъдност и по-конкретно новата разпоредба на чл.133, ал.5 от АПК, според която исковете за обезщетение за вреди се предявяват по адреса или седалището на ищеца, дори когато са съединени с оспорване на административен акт по реда на чл.133, ал.1-4 от АПК. Съдът се е позовал още на §3 от ЗИД на АПК, според който неприключилите дела, чиято подсъдност се променя се разглеждат от съдилищата, в които са били образувани, като е приел, че производството по този иск е образувано на 10.02.2014г., съдът е счел, че конкретния спор не попада в хипотезата на §3 от ЗИД на АПК и с оглед посочения от ищеца адрес в гр.Бургас е изпратил делото по подсъдност в Административен съд гр.Бургас.

Настоящият съдебен състав не споделя така изложените доводи на съдебния състав на АССГ по следните съображения:

От всички преписи съставляващи съдържанието на адм.д.№1411/2014г. на АССГ се установява, че И.С.Х. на 14.10.2013г. е подал жалба чрез Комисията за защита от дискриминация до АССГ, с която е оспорил законосъобразността на решение №233/30.09.2013г. на КЗД, а предвид петитума на тази жалба, ведно с оспорването на посочения административен акт е претендирал и заплащането на обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 3 616,50лв. и обезщетение за неимуществени вреди, като последното не е конкретизирано, нито от гледна точка на размера, нито от гледна точка на периода, през който се твърди, че са търпени тези неимуществени вреди, не е посочено и в какво се изразяват въпросните неимуществени вреди. Жалбата е постъпила в АССГ на 17.10.2013г., когато е било образувано адм.д.№10160/2013г. с докладчик съдия М. Н..

Въпреки нередовността на исковата молба, която е била съединени с оспорването на административния акт, липсва разпореждане на съда за изправяне на тази нередовност по реда на чл.129, ал.1 и ал.2 от ГПК. Този извод следва от мотивите на определението, с което същия състав е изпратил делото по подсъдност на Административен съд гр.Бургас, където претенцията за неимуществени вреди е индивидуализирана като „с неустановен размер и характер”, което означава, че от реалното постъпване на исковата молба съединена с оспорване на решението на КЗД – 17.10.2013г. до постановяване на определението, с което производството по исковата молба е изпратено по подсъдност на Административен съд гр.Бургас, не е разпоредено изправянето на тези нередовности.

Съдията-докладчик по адм.д.№10160/2013г. на АССГ е отделил оспорването на решението на КЗД от исковете за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, но това не е извършено при образуване на съдебното производство пред него на 17.10.2013г., е едва в съдебно заседание, когато производството по оспорване на решението на КЗД приключва, видно от протокола от съдебно заседание, където е даден ход по същество. Нещо повече, в съдебно заседание на 23.01.2014г. съдебния състав е постановил определение, с което е дал ход по съществото на спора и след като е чул исканията по съществото на спора на оспорващия И.Х., е отменил определението си с което е даден ход по същество, разделил е двете производство и отново е дал ход по същество на спора само по отношение на жалбата против административния акт. Едва в този момент съдът е преценил, че разглеждането на съединените оспорване и иск ще затрудни производството по адм.д.№10160/2013г. по описа на АССГ, въпреки, че тогава това производство приключва.

След отделяне на исковата претенция в АССГ е образувано ново дело с този предмет, а именно адм.д. №1411/2014г., което е разпределено на същия съдебен състав – съдия М. Н.. В това производство въпросния съдебен състав е приел, че предявените от И.Х. искове са депозирани на 10.02.2014г., когато е образувано това административно дело.

Според настоящия състав АССГ е бил сезиран с обективно съединените искове за заплащане на имуществени и неимуществени вреди заедно с жалбата против решение №233/2013г. на КЗД и производството по двете съединени оспорвания не е образувано след 04.01.2014г., а е образувано на 17.10.2013г. Съдебният състав не е извършвал никакви процесуални действия по част от съединеното оспорване, а именно предявените искове, дори не е постановил разпореждане за изправяне на тяхната нередовност. Същевременно обаче, не е преценил още към момента, в който делото е било образувано, че съединеното оспорване на административният акт с исковата претенция ще затрудни разглеждането на производството по адм.д. № 10160/2013г., защото ако го раздели към този момент - м.октомври 2013г., отделената в самостоятелно съдебно производство искова претенция ще бъде отново подсъдна на АССГ. Когато законът в преходните и заключителни разпоредби е регламентирал, че неприключилите дела се разглеждат пред съдилищата, пред които са образувани, е имал за цел да защити страните по тези дела, чиито производства да не започват отначало пред друг съдебен състав, на друг съд и по този начин реалното решаване на спора на тези страни да бъде забавено. С изкуственото разделяне, което състава на АССГ е извършил, прекъсвайки пренията в хода на устните състезания, цели единствено неоправдано от закона множене и недобросъвестно увеличаване на несъществуваща натовареност, а същевременно заобикаляне на разпоредбата на §3 от ЗДИ на АПК. В процесния случай АССГ е бил сезиран с обективно съединените искове на И.С.Х. против Комисията за защита от дискриминация на 17.10.2013г., когато неговата жалба против Решение №233/30.09.2013г. на КЗД, съединена с искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди е постъпила в АССГ. Разделянето извършено от този съд в подходящо време, с цел неоправдана от закона, представлява заобикаляне на закона, което според настоящия съдебен състав не обосновава предпоставки за приложение на чл.133, ал.5 от АПК в процесния случай именно защото съдебното производство по исковете на И.Х. не е образувано на 10.02.2014г., а на 17.10.2013г.

Предвид изложеното Административен съд гр.Бургас счита, че разглеждането на спора по исковете на И.С.Х. против Комисията за защита от дискриминация не му е подсъден и е налице спор за подсъдност между административни съдилища, поради което и на основание чл.135, ал.5 във вр. ал.3 от АПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд Бургас и Административен съд София-град по повод предявените от И.С.Х. обективно съединени искове за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, причинени му вследствие на незаконосъобразно решение №233/30.09.2013г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка №47/2011г. по описа на тази комисия.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№597/2014г. по описа на Административен съд Бургас.

ИЗПРАЩА делото на Върховен административен съд на РБългария за определяне на подсъдността.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: