Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

1670/08.10.2018 година, гр.Бургас

 

            Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.С. и прокурор Тиха Стоянова,

разгледа адм.д. № 593/2018 година.

 

Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от М.Л.Кавлакова с ЕГН ********** ***. Ищецът претендира претърпени имуществени вреди в размер на 2 050 лева в резултат на образувано административнонаказателно производство, по което е било издадено наказателно постановление, отменено в рамките на съдебно оспорване от Районен съд – Царево. В исковата молба се твърди, че имуществените вреди са в резултат от процесуалното представителство, реализирано от адвокат, преди издаване на наказателното постановление – във връзка със съставяне и връчване на АУАН (900 лева), както и от процесуалното представителство, реализирано от адвокат в хода на съдебното оспорване на наказателното постановление (1 000 лева).  Последната група имуществени вреди са свързани с твърдения за осъществени командировъчни разходи, с конкретно посочен размер в исковата молба (150 лева).

Ищецът претендира още разноски по настоящото съдебно производство в размер на 560 лева, от които 400 лева адвокатско възнаграждение и 150 лева транспортни и командировъчни разходи.

Ответникът в писмен отговор оспорва исковата молба. Твърди, че предявеният иск е неоснователен, а твърденията за извършени разходи – недоказани. При евентуалност претендира намаляване на размера на исканото обезщетение в съответствие с разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Оспорва се представеното доказателство. Представя от своя страна други писмени доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за частична основателност на иска. Изтъква, че представителството, осъществено от адвокат в производството преди издаване на наказателното постановление, няма отношение към предмета на образуваното в Районен съд – Царево дело по оспорване на наказателното постановление, поради което сумата от 900 лева не следва да бъде присъждана. Посочва още, че не са представени доказателства за осъществени разходи за транспорт и командировка. На следващо място намира за завишен размера (1 000 лева) на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело, тъй като този размер не съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Административен съд – Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник  по смисъла на  чл.205 от АПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е частично основателен.

От представените по делото доказателства се установява, че с наказателно постановление № ОА-121/12.09.2017 година на кмета на община Царево на ищцата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.8 ал.1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите.

Наказателното постановление е обжалвано от М.Л.Кавлакова пред Районен съд – Царево, за което е било образувано административно наказателно дело № 929/2017 година. С решение № 259/11.12.2017 година, съдът е отменил наказателното постановление. Това решение на районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила на 30.12.2017 година.

В процеса пред Районен съд – Царево, Кавлакова е била представлявана от процесуален представител – адвокат за което е представен договор за правна защита и съдействие от 27.09.2017 година (два месеца преди провеждане на единственото по делото съдебно заседание). В този договор е уговорено, че за осъществяването на правна защита и съдействие пред Районен съд – Царево жалбоподателката Кавлакова дължи на адвоката възнаграждение в размер на 1 000 лева, ведно със 150 лева за транспорт и командировъчни. Според изрично писмено волеизявление от адвоката, вписано в края на договора, сумата от 1 150 лева му е била платена в брой на 28.11.2017 година.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; 2) вреда от този административен акт, действие или бездействие и 3) причинна връзка между тях. При недоказване наличието на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

По делото е доказана първата предпоставка за реализиране на отговорността. С решението на РС – Царево е отменено наказателното постановление на кмета на община Царево. Това решение на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила на 30.12.2017 година. Отмяната на наказателното постановление и заплащането на разноски в производството по съдебното му оспорване е основание за реализиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, затова и вредите, причинени от него, могат да се компенсират по ЗОДОВ.

От незаконосъобразното наказателно постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалването му. Следователно е налице и втората предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Налично е и третото условие – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Възнаграждението за адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на евентуален успешен изход от спора.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Исковата претенция за заплащане обезщетение за извършени транспортни и командировъчни разходи по административнонаказателното производство следва да бъде отхвърлена. Тези разходи не съставляват преки и непосредствени последици от обжалването на постановлението и не подлежат на обезвреда по реда на ЗОДОВ, а отделно – за тях не са представени каквито и да е доказателства.

Що се отнася до конкретния размер на обезщетението за имуществени вреди, предвид възражението на процесуалния представител на ответника в последното съдебно заседание, настоящият съдебен състав приема, че на ищеца следва да бъде заплатено обезщетение в по – малък размер от претендирания. Делото по обжалване на издаденото НП не се отличава с фактическа и правна сложност. За фактите, установени в съдебното производство посредством разпита на свидетели и приобщаване на писмени доказателства не е имало спор между страните. Тезата на жалбоподателя (ищец в настоящото дело) е възприета изцяло от РС и при несъмнено установената липса на извършено нарушение, наказателното постановление е било отменено. Решението на РС не е било обжалвано пред касационната инстанция.

Така на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди от оспорването на отмененото НП в размер на 600 (шестстотин) лева, както и 250 (двеста и петдесет) лева разноски по настоящото дело, съгласно  своевременно искане за присъждане на разноски.

Затова, на основание чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА Община Царево да заплати на М.Л.Кавлакова с ЕГН ********** *** обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 600 (шестстотин) лева.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на М.Л.Кавлакова с ЕГН ********** *** за обезщетение за причинени имуществени вреди - над сумата от 600 (шестстотин) лева.

 

ОСЪЖДА Община Царево да заплати на М.Л.Кавлакова с ЕГН ********** *** сумата от 250 (двеста и петдесет) лева – разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховeн административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

                                                           

 

                                                             СЪДИЯ: