Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №   1001    /18.05.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети април , през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ  АЛЕКСАНДРОВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР  ХРИСТОВ

                                                                                                    ДИАНА  ГАНЕВА

 

при секретар Стоянка Атанасова, изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 592/2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Едноличен търговец „Топчу 84 – С.А.“, ЕИК 202014972, със седалище и адрес на управление с. Топчийско, обл. Бургас, община Руен, чрез представител по пълномощие адвокат В.В. и съдебен адрес ***, е оспорил решение № 39/26.01.2018г. по описа на Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-001758/12.10.2017г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив. С наказателното постановление за нарушение на чл. 403а, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.414, ал.1 от същия кодекс на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора иска да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие, оспорва касационната жалба и иска от съда да отмени оспореното решение, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

Отговорността на касатора е ангажирана за това, че на 01.08.2017г. в павилион за дюнери, намиращ се в гр. Свети Влас, м.Козлука, при извършване на проверка от органи на дирекция „Инспекция по труда” Пловдив, към момента на тази проверка не държи в обекта на разположение на контролните органи документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, а именно поименни графици за работа за периода, за който е установено сумарно изчисление на работното време.

Според чл.403а, ал.1 от КТ в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

Съгласно приложената санкционна норма на чл.414, ал.1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1 000 до 10 000лв.

Касаторът твърди, че няма извършено нарушение, тъй като проверката е започнала непосредствено след отваряне на търговския обект на първо число от месеца и за това в обекта не се е намирал искания от контролния орган график. Законът изисква описаните в чл. 403а, ал.1 от КТ документи да се намират по всяко време в обекта, за да могат да бъдат на разположение на контролните органи, които не са длъжни да предупреждават за проверките, които смятат да предприемат. За това обстоятелството, че конкретната проверка е извършена на първо число от месеца, по никакъв начин не може да обоснове извод за липса на нарушение. Графикът за работа за периода, за който е установено сумарно изчисляване на работното време, следва да е налице и по отношение на датата 01.08.2017г., за това организацията, която касаторът осъществява за водене на собствените работи, свързани със спазване на трудовото законодателство, трябва да е такава, че по всяко време описаните документи да са на разположение.

Неоснователно е възражението, според което по делото е доказано, че исканите графици са представени непосредствено след извършване на проверката. От събраните доказателства, в т.ч. и обясненията на С.Х.А., в качеството му на ЕТ „Топчу 84 – С.А.” се установява, че графиците са представени едва на 04.08.2017г., което доказва, че нарушението не е било отстранено веднага след извършване на проверката, а един ден след деня, указан в призовката дадена на едноличния търговец по време на проверката и три дни след проверката. Това от своя страна води до извода, че не са налице условията за приложение на чл.415в от КТ, който изисква нарушението да е отстранено веднага след установяването му. Процесното нарушение, с оглед неговото изпълнително деяние, може да бъде отстранено веднага, ако работодателя, макар и да не държи описаните в чл. 403а, ал.1 от КТ документи на разположение на контролните органи, още по време на проверката ги вземе от мястото където ги държи и да ги предостави на контролните органи. Всяко по-късно представяне на тези документи не може да бъде възприето като отстраняване на нарушението веднага след установяването му, защото в случая се наказва не липсата на такива документи, а факта, че те не се държат на мястото, където се полага съответния труд.

Неоснователно е възражението, според което наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган.

В процесния случай, както установяването на нарушението, така и налагането на наказанието, е извършено от органи, съответно директор на Дирекция „Инспекция на труда” Пловдив. По принцип тези органи нямат териториална компетентност на територията на гр. Свети Влас, област Бургас, освен ако не им бъде делегирана такава. В конкретния случай със заповед № З-0819/26.07.2017г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, на основание чл.6, ал.2, т.14 от Устройствения правилник на ИАГИТ, е наредено на В.П.Б.– гл.инспектор в ДИТ Пловдив и В.И.Б. – инспектор в ДИТ Пловдив, в периода от 31.07.2017г. до 01.09.2017г. да извършват проверки по спазване на трудовото законодателство, вкл. и да връчват индивидуални административни актове, АУАН, постановления по чл. 405а от КТ и др. в обекти на контрол на територията на ДИТ Бургас.

С друга заповед № З-0576/31.05.2017г. изпълнителния директор на ИАГИТ, на основание чл.6, ал.5, във вр. с чл.16, ал.4, т.2 от Устройствения правилник на ИАГИТ, е делегирал на А.А.Ч. – директор на ДИТ Пловдив правомощия на административно-наказващ орган по смисъла на ЗАНН, във връзка с издаване и подписване на наказателни постановления по съставени АУАН от инспектори на ДИТ Пловдив за констатирани нарушения с място на извършване, находящо се в рамките на територията на друга ДИТ.

Посочените актове делегират правомощия на органите констатирали нарушението и издали наказателното постановление, които времево обхващат датата на констатиране на конкретното нарушение, както и датите на издаване на съответния АУАН и наказателно постановление. Това прави съставения АУАН и издаденото наказателно постановление издадени от компетентен орган.

Според настоящия съдебен състав не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, доколкото не се касае за маловажен случай. Деянието не се различава по никакъв начин от други нарушения от същия вид, т.е. не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39/26.01.2018г. постановено по АНД № 2471/2017г. по описа на Районен съд Несебър,

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: